С Кучи понеделник и кукерски игри започва Тодорова седмица

08:22 | 2 март 2020 | Автор : Лилия Чалева 164 12929 Снимки: Архивни снимки на ИЕФЕМ-АЕИМ

Първата седмица след Сирни заговезни българите наричат Тодоровска, Тудорска неделя, по името на празника Тодоровден, който е в събота. Позната е още като Тримирна неделя, защото през първите три дни от нея се тримири. Наричат тази седмица и Луда, Глуха неделя, Черна неделя, защото се приема за много лоша, за "хаталия", и се вярва, че който се разболее през нея, не оздравява. Това вярване определя изпълняването на различни обичаи и обреди, спазването на някои забрани за работа и за консумация на определени храни. Спазва се и строго полово табу, разказва етнологът Валентина Шараланова пред Dir.bg.

Д-р Шарланова е доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Научните й интереси са в областта на традиционната българска метрология, народната метеорология, свети места - православни християнски църкви и манастири в Софийско, идентичност и миграции. Автор е на редица статии, студии и на монографиите: "Български народни мерки", "Народна метеорология", "Български традиционни празници и обичаи" и "Софийската Света гора"- в две издания, едното от които с превод и на английски език.

Обичаите, извършвани през всеки един от дните от тази седмица, определят и народните им наименования.

Понеделникът се нарича Чист понеделник и на него жените измиват с пепел всички съдове в къщата, за да махнат блажното от тях. Почистват щателно домовете си и изхвърлят сметта на улицата с вярата, че така изхвърлят бълхите. Тъй като през останалите дни от седмицата не трябва да се готви, в понеделник стопанките приготвят храна за цялата седмица. Някъде спазват строга забрана да не варят боб и грах, "за да не заври къщата от бълхи".

От този ден започва тридневно строго тримирене, наричано тримиро, търпилка, тудуричене. Спазва се най-вече от моми, годеници и жени, които неядат и не пият нищо през този период. Според народната вяра, ако човек умре през периода на тримиренето, душата му "остава вечно да се лута на земята".

Наричат понеделника още Песи, Бесен или Кучи понеделик, защото на него се изпълнява обичаят церѝлка" или трѝчене (лекуване), люлеене, бесене, весене на кучетата против бяс.

Народът ни си представял беса като зъл демоничен дух, който причинява болести. Той се раждал от "бесния вятър" в небето и се разнасял от чучулигите, които летели най-високо. За да изгонят духа на бяса от кучето, момците хващат животинчето, слагат въжена примка на шията му и го завъртат силно. Друг вариант на обичая е гоненето на куче из селото, със завързана тенекия на опашката. През целия ден не се работи нищо и кучетата се пъдят далеч от дома,"за да не побеснеят и полудеят хората". Ергените и момите, които отдавна са минали възрастта за задомяване, са обект на много шеги и задевки през този ден. Удрят ги с чували с брашно по гърба и ги посипват с пепел, за да предизвикат така скорошна сватба.

Понеделникът се почита на различни места и за някои животни и птици. В Тракия го тачат за предпазване от змии. За да се предпазят от ухапване на влечугите през лятото, стопанките изпичат хляб с форма на змия, наречен змиюрка, гущерица. Всички вземат от него, а едно парче дават на добитъка. В Западна България този понеделник наричат Вранинден и хората не работят, за да не нападат врани нивите.

Вторникът от Тодоровата седмица се приема за най-лошия вторник през цялата година. Наричат го Глух, Сух, Чер, Лош вторник и още Устрел, Усовили Усовски вторник.

Според народните представи, "усов" е зъл дух, който суши краката на добитъка. За предпазване от лоши болести - глухота и устрел, както и от природни бедствия, на този ден жените не трябвада работят нищо. Вярва се, че ако човек се роди на този вторник, ще бъде много нещастен. За такъв човек се казва: "Родил се у черен вторник." Лудата, Крива, Куца сряда също се приема за много лош ден и се почита за предпазване от лудост. Според народното вярване човек полудява, когато в него се всели дяволът. На този ден също не се работи нищо в къщи и на полето, за да не пада градушка и да не удря гръм. В сряда завършва трид-невният строг пост - тримиренето. Хората отиват на църква, където се "комкат", и раздават постни храни, а после вкъщи нареждат постна трапеза, накоято канят роднини.

Виж още Време за покаяние и смирение: Започва най-важният пост - Великият

Четвъртъкът от седмицата е познат като Въртоглав, Въртолома, Шамотен, Зимен Въртоломей.

През този ден не трябва да се мотае прежда и да се върти чекрък, за да не се разболяват хората и домашните животни от "въртоглавие", да не станат "щуроглави" и да не получават световъртеж. Стопанките приготвят обреден хляб, прекадяват го и го слагат в кърмата на овцете. От хляба запазват малко и го използват през годината, за да лекуват "шемет" -виене на свят. На Въртоглав четвъртък добитъкът не се впряга, за да не стане и той "въртоглав".

В Русенско е познат обичай, при който жените завързват метли отзад на кръста си, събират се и си устройват трапези на улицата. За най-лош ден от Тодоровата седмица се приема петъкът, познат като Черен петък Тудуришки, Глух, Куц, Сух, Луд петък. Отново не се работи нищо, за да няма през лятото порои и градушки.

Съботата от Тодоровата седмица българите наричат Тодорова събота, по името на празника в чест на свети Тодор, познат като Тодоровден, Тудурица. Св. Тодор се приема за покровител на конете и навсякъде празникът му се тачи за тяхно здраве. Затова го наричат и Конски Великден. Най-интересната част от празника е общоселското конно надбягване, наричано кушия, домле, тудурица или варене.

Повече за празника ще прочете на 29 февруари, когато отбелязваме празника.

Кукери, Кукувден

Едни от най-ярките и интересни моменти в традиционния български календар са народните кукерски игри - маскаради. Те започват на Сирна неделя или на Чисти понеделник, наричан Кукеровден, Кукувден, и продължават до Тодоровден. В отделните райони на страната кукерите са познати с различни наименования: старци, кукуве, бабугери, зибеци, калугери, дервиши,арапи, камилари, дамалари.

В кукерските игри участват ергени и млади женени мъже. Преди началото на игрите те се събират, разпределят ролите помежду си и се разделят в дружини, всяка със строго определен персонаж, специално облекло и реквизит. Водача на дружината наричат кукер, хаджия.

Момците с по-нежни лица се натъкмяват като булки, невести, ханъми. Те обличат дълги бели ризи и местни женски носии, препасват се с колани с чапрази, начервяват лицата си и се забраждат с червени и бели кърпи. Други женски персонажи в групата са баба, циганка или туркиня. Бабата е облечена в дрипави дрехи, носи хурка, кошница с прежда и се подпира на патерица. Тя държи в ръце "дете" - дървена или парцалена кукла. До булката и бабата в шествието вървят съпрузите им - зетят и дядото, наричан още старец, които трябва да пазят жените си от закачките на околните мъже. Често те влизат в схватка с тях и затова на гърба си имат сламени гърбици, които ги предпазват от ударите.

Други маскирани персонажи са харачарите, които носят синджир, с който хващат хората и ги карат да си платят данъците. Плюфкачите са с начернени лица и на главата си слагат бръсната кожа, за да изглеждат плешиви. Останалите участници в шествието са кукерите, облечени в обърнати наопаки кожуси. Около кръста си завързват колани с хлопки и звънци. Лицата им са намазани със сажди или носят причудливи маски от кожа, от кратуна или от черепи на животни, които трябва да всяват страх у наблюдаващите ги. Маските са украсени с мъниста, разноцветна прежда, парченца от огледалца, птичи пера. Всеки кукер яростно размахва сабя или тояга.

Част от кукерското шествие е и голямо чучело, покрито с черги и звънци, носено от двама души в него. Наричат го камила, кон, рогач, магаре.

Други персонажи в кукерската дружина са цар и царица, мечкар с мечка, кум, кръстница, поп, доктор, бирник. С дружината вървят и музикантите. Кукерският обичай включва два основни момента. Първият е обхождането на къщите в селото с пожелания за здраве, плодородие и късмет. Във всеки двор кукерите разиграват различни комични сценки, често с фалическа символика. Те нападат "бабата", повалят я на земята и извършват движения, наподобяващи полов акт. Младоженецът влиза в битка с похотливите мъже, които задяват невестата му, но е победен и пада "мъртъв" на земята. Тогава булката започва да плаче и да моли "доктора" да съживи мъжа й. Докато обикалят къщите, кукерите гонят и докосват бездетните жени с дървените си тояги, оформени като фалос, за да забременеят и да раждат. Маскираните мъже подскачат високо и по този начин искат магически да стимулират житата да растат.

Навсякъде кукерите са посрещани с радост от домакините, които ги даряват щедро с брашно, яйца, пари. Вторият важен момент от кукерските игри е обредното заораване и засяване, което се извършва на мегдана, където са се събрали всички съселяни. Централна фигура тук е царят, обикновено най-личният стопанин, като има изискване той да е с първо мъжко дете или с близнаци, "за да бъде плодородна годината". Царят впряга в дървено рало кукера-зет и три пъти обикаля селското хорище, на подобявайки оране. Едновременно с това пръска наоколо семена и така имитира сеитба. Накрая търкулва празната крина и гледа как ще падне - с отвора нагоре или надолу, и по това се гадае дали годината ще е богата или гладна. След обредното заораване и засяване кукерът -зет пада като мъртъв на земята. Невестата му се хвърля към него, плаче и го удря, докато го съживи. Когато той стане от земята, булката му "ражда"- изпод полата є пада дървена кукла бебе.

Тази пантомима представя мита за вечно умиращия и възкръсващ бог Дионисий, чийто култ има тракийски корени. Кукерските игри завършват с ритуално окъпване на участниците в реката. После на селския мегдан се извива общо хоро. Кукерите продават на търг дарените им хранителни продукти и дават средствата на църковното или училищното настоятелство. С малка част от парите се черпят в кръчмата или си нареждат трапеза в дома на царя. В миналото много силна била вярата, че ако кукери не играят в селото, годината ще е сушава, нездрава, а реколтата ще е бедна.

ИЗБРАНО