Това става с промени в Наредбата за работното време, почивките и отпускитео.

На работотодателите обаче им се възлага в началото на всяка календарна година – до 31 януари, да уведомяват работниците и служителите за размера на отпуска, който предстои да ползват през същата година, вкл. отложен или неползван от предходни години.

Според наредбата работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася.

За да се гарантира реализирането на правото на платен годишен отпуск, се създава задължение за работодателя да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено.

Когато работникът или служителят не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага, работодателят може писмено да го покани да използва отпуска си.

Ако работникът или служителят не пожелае да ползва отпуска си, работодателят има право да му предостави отпуска и без негово съгласие.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година най-късно до края на месец юни.

В случай че работодателят не е разрешил ползването на отпуска в този срок, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползване на платения годишен отпуск в рамките на давностния срок, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Още по темата: Бизнесът не иска да пише колко отпуск има работникът >>>

С
езонните работници с помощи

Сезонните селскостопански работници няма да бъдат лишавани от социални помощи, ако отговарят на останалите условия за достъп до получаване на месечни социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане, реши още Министерски съвет днес.

С това допълнение на Правилника за прилагане на закона се създава стимулираща мярка за включване на подпомагани безработни лица в законово регламентирана трудова дейност в отрасли, изпитващи недостиг на работна сила при осъществяване на дейността и същевременно гарантиране степента на социална закрила на тези лица.