Празнуваме Еньовден - днес билките са най-лековити

Имен ден празнуват Енчо, Яна, Деница, Деян

08:51 | 24 юни 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 16 3590 Снимка: БТА

Църквата почита днес църковния празник Рождение на Свети Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден.

Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на св. Йоан е подсказано "свише" - родителите му - Захарий - юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст - получават вест, че ще имат син, припомня БТА.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден - в Софийско, Иванден - в Западна България, Иван Бильобер - в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач, отбелязван на 1 юли.

Днес в София се провежда фолклорният фестивал "Балканска палитра", който събира български, румънски и албански изпълнители на Еньовден в София. Всички участници във фестивала представят традиционни елементи на нематериалното културно наследство от националните и международната листи на ЮНЕСКО. Подобен междукултурен формат се организира за първи път на Балканите, съобщи Булфото.

Снимка: Булфото

За първи път у нас публиката може да чуе и види изпълнение на исо-полифония - традиционно албанско песенно изкуство, вписано в представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството от ЮНЕСКО.

Сред изпълнителите са "ФОЛК ПАЛИТРА" - младежка танцова формация при читалище "Димитър Динев 1937 г."- София и Фолклорен ансамбъл "Горна баня" при Читалище "Пробуда-1926" - Горна баня зарадваха гостите на фестивала със своето признато у нас и в чужбина изкуство, както и неделинският двуглас от Народно читалище "Светлина-1938".

Снимка: Булфото

Децата - гости на фестивала могат да рисуват любимите си приказни герои или да ги изработят от пластични материали в детската работилница. Тя се казва "Светът на балканските приказки" и се намира в голямата шатра до сцената. Малчуганите могат да оцветяват и български национални костюми под ръководството на специалисти-педагози.

Снимка: Булфото

Днес своя имен ден празнуват всички с имената: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо.

ИЗБРАНО