Отново изстрели между учените за т.нар. македонски език

Няма такъв език, категорично заяви БАН и предизвика остра реакция в Скопие. Има ли бъдеще съвместната комисия по спорните исторически въпроси?

Снимка: iStockbyGettyImages

Отново изстрели между учените за т.нар. македонски език

16:10 | 12 декември 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 111 8278 Снимка: iStockbyGettyImages

Стигаме до абсурдна ситуация в отношенията между двете страни, естествено и в работата на съвместната комисия. Това каза съпредседателят на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси Драги Георгиев във връзка с изразената вчера позиция на Българската академия на науките (БАН). Не виждам нищо ново, такава е общата позиция на всички лингвисти в България, добави Георгиев, цитиран от Дойче веле и БТА.

Балканите

За какво е спорът

Събранието на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) прие "Харта за македонския език", в която са конструирани исторически и езикови аргументи в защита на официалния книжовен език на Република Северна Македония като отделен самостоятелен език с континуитет и генеалогия, определян в Скопие като "македонски".

На това БАН отговори, че изразената в Хартата позиция е невярна и неприемлива, вредяща на отношенията между двете съседни страни. В този смисъл и позицията на БАН остава единодушна и непроменена - официалният език в Република Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език, категорична е БАН.

Не може да се говори за изграждане на добросъседство, ако отричат нашата история от втората половина на 19-ти век до 1944 г., и ако е възприето становището, че през 1944 г. с декрет сме станали македонци във федеративна Югославия, каза Драги Георгиев. Според него такава е била и атмосферата на срещите на съвместната комисия. Ако сме две страни с преплетена история и ако България очаква да израснем по отношение на някои въпроси от миналото, тогава и българите трябва да израснат по отношение на въпроси от настоящето, заяви Георгиев. Само така може да се направи крачка напред, каза още той, добавяйки, че не вижда в изразената от БАН позиция пример, който да води към това.

От ръководството на БАН обаче изразиха становище, че "Хартата за македонския език" предизвиква много сериозни научни възражения. Затова документът е обсъден от ръководството на Академията, след което са били поискани и представени становища от три института на БАН - Института за български език, Кирило-методиевския научен център и от Института за исторически изследвания". В съобщението на БАН се уточнява, че постъпилите становища са били подкрепени и от индивидуални позиции на членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК).

Какво становище дадоха българските учени

"На свое заседание днес (вчера, 11 декември) Събранието на академиците и член-кореспондентите обсъди Хартата на МАНИ и постъпилите становища от институтите на БАН. Изказванията на членовете на Събранието бяха еднопосочни и категорични в защита на научните истини и факти относно произхода, историята и характера на официалния език в Република Северна Македония, които в цитираната Харта са представени некоректно и с подмяна на научната терминология. БАН и САЧК считат изразената в обсъждания документ позиция на Събранието на Македонската академия за невярна и неприемлива, вредяща на отношенията между двете съседни страни. В този смисъл и позицията на БАН остава единодушна и непроменена - официалният език в Република Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език", се посочва в съобщението от ръководството на БАН.

Виж още Що е то "македонски език" и може ли да бъде официално признат в ЕС?

В становището се казва още, че САЧК ще акцентира върху този научен факт с поредица от събития, които да получат широка обществена и медийна разгласа не само у нас, но и в чужбина. Фактите изискват специално внимание, поради което за становището на БАН ще бъдат официално уведомени както Народното събрание на България, така и висшите държавни институции.

Ще стигне ли до резултат съвместната комисия

Не е безсмислена работата на Смесената българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси, но е трудна, каза преди месец проф. Кирил Топалов, член на комисията, писател, преводач, бивш посланик на страната ни във Ватикана и в Гърция. По думите му участниците от българска страна трябва да се борят с насаждана 75 години лъжа по отношение на България, която не може да бъде разрушена за няколко месеца или за една-две години. Според Топалов, за да се постигне резултат, първо трябва да се преобърне общественото мнение в Северна Македония.

В образованието в тяхната държава е пълно с абсурди и все в ущърб на България, посочи ученият. По думите му и днес първото изречение в уроците до 7 клас е, че бугарите (българите) са номадско племе, занимавало се с грабителство, а по произход са татаро-монголи. Поколения са израснали в лъжа и е нужно време, за да бъдат убедени тези хора, че са били манипулирани, посочи Топалов.

За позицията на българските учени от комисията той каза, че признават държавната идентичност на Северна Македония след 1945 г., но не и македонски език или нация. Преди тази година историята ни е обща и борбите, които са се водили, са били за освобождението на Македония като част от България, а не като за независима държава, отбеляза Топалов. Той допълни, че българските представители в комисията работят в синхрон с правителството на страната ни.

ИЗБРАНО