Въглехидратите са основен клас на хранителните вещества, съставени от атоми въглерод, водород и кислород. Съществуват в различни форми, най-общо разделени на захари, нишесте и целулоза и са основен източник на енергия за живите организми.

Преди да се превърне в крайния продукт аденозин трифосфат (АТФ) - основен носител на енергия в клетките, въглехидратите преминават през редица биохимични процеси. Те се разграждат до глюкоза, която се освобождава в кръвния поток. Кръвната захар (глюкозата) играе ключова роля в регулирането на метаболизма на въглехидратите и се контролира от инсулина - хормон, който се произвежда от панкреаса и позволява на клетките да усвояват глюкозата от кръвта, като я използват за производство на енергия или я съхраняват като гликоген за по-късно използване.

Въглехидратната обмяна се нарушава, когато процесът на регулиране на нивата на кръвната захар и инсулина в организма не функционира правилно. Това може да се случи поради различни причини, включително неправилно хранене, недостатъчна физическа активност, генетични фактори и др.

Ролята на кръвната захар и защо е толкова важен инсулинът

Разградената от въглехидратите глюкоза влиза в кръвоносната система. Нивата на кръвната захар се регулират от инсулина, който се произвежда в панкреаса, по-специално в клетките на Лангерхансовите острови. Тези клетки, наречени бета-клетки, са отговорни за производството и отделянето на инсулин в кръвния поток като реакция на повишените нива на глюкоза в кръвта, както и на други стимули, като въглехидратното хранене. С други думи - инсулинът действа като ключ, който отключва клетките, за да позволи на глюкозата да влезе и бъде използвана като енергия.

Освен, че помага за усвояването на глюкоза от кръвта и влизането ѝ в клетките на тъканите, където се използва за производство на енергия, инсулинът стимулира клетките да абсорбират калий, който е изключително важен за нормалната клетъчна функция, подпомага превръщането на излишната глюкоза в гликоген, който се съхранява в мускулите и черния дроб за по-късно използване като енергиен източник, и намалява разграждането на мазнините. Това, последното, обяснява защо високите нива на инсулин създават затруднение в сваляне на телесното тегло и е една от причината за някои от състоянията, предшестващи диабета. А изброените функции на инсулина играят критична роля в регулирането на кръвната захар и поддържането на нормалните метаболитни процеси в тялото.

Болестни състояния на нарушената въглехидратна обмяна

Когато процесът на усвояване, транспортиране и употреба на глюкоза в организма не функционира правилно, говорим за нарушена въглехидратна обмяна. Тя може да доведе до редица състояния и заболявания, които имат различна по степен тежест и влияние върху здравето. Най-честите от тях са инсулинова резистентност, предиабет, метаболитен синдром и диабет тип 2.

При диабет тип 2 организмът не произвежда достатъчно инсулин или не може да използва инсулина ефективно. Това води до високи нива на кръвната захар и може да предизвика сериозни здравни проблеми, свързани както със сърдечносъдовата нервна система, така и да доведе до проблеми в бъбреците, очите, нервната система и др. Погрешно обаче се смята, че хората с наднормено тегло или с високи нива на кръвна захар, са диабетици. Има и други състояния, които показват патологични промени в нивата на кръвна захар и макар да притежават някои общи симптоми с диабета, те в много по-голяма степен могат да се контролират с промяна на хранително-диетичния режим и завишена физическа активност. Това са инсулиновата резистентност и предиабета.

Инсулиновата резистентност се характеризира с намалена чувствителност на тъканите към инсулина. Тялото произвежда инсулин, но клетките не реагират правилно на него, което води до високи нива на кръвната захар.

Предиабетът е състояние, при което нивата на кръвната захар са по-високи от нормалните, но не достатъчно, за да бъде поставена диагноза диабет тип 2. Това състояние обаче увеличава риска от развитие на диабет в бъдеще.

Метаболитният синдром също може да бъде обобщен като болест на въглехидратната обмяна. Той включва комбинация от рискови фактори, които увеличават вероятността от развитие на диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.

В поредица от материали ще разгледам по-подробно всяко едно от изброените състояния, като се спра върху симптоматиката, методите за немедикаментозно повлияване и усложненията, до които могат да доведат, защото не всяко повишено ниво на кръвна захар е диабет и не всеки човек с наднормено тегло е с инсулинова резистентност. И докато има как всеки сам да повлияе позитивно върху лабораторните си резултати и размера на талията, е важно да умеем да правим разлика между четирите състояния, за да знаем кога можем да отложим неблагоприятните ефекти от състоянието си, без да ставаме зависими от лекарствени субстанции.