Това каза инж. Виржиния Хубчева, директор на дирекция „Развитие на горския сектор” към Министерство на земеделието и храните по време на откриването на ловният сезон за прелетен дивеч.

„През 2015 са вложени 9,5 милиона лева за създаване на фуражна база за дивеча, за опазване, временно оглеждане и разселване на дивеча. Това е с 1 милион повече, отколкото през 2014 година. В резултат на това приходите от организирания ловен туризъм са 5,2 милиона лева, което е с 1 милион повече, от колкото през 2014 година”, отбеляза инж. Хубчева.

Тя подчерта, че резултатите се дължат и на съвсем целенасочена работа за подобряване на качествата и увеличение на броя на дивеча.

„За тази година са предвидени същия размер средства – тоест 9,5 милиона лева за грижи за дивеча, което е основното, за да го има в природата”, посочи още инж. Хубчева.

Тя отбеляза, че ловните дружинки и сдружения имат своите задължения.

„Те имат своите задължения и общо взето ги изпълняват. Намираме съдействие, а там, където установяваме неизпълняване на планираните дейности от страна на сдруженията, има случаи, в които се спира ловът и съответно се коригират”, обясни инж. Хубчева.

Тя допълни още, че през миналата година в ловните стопанства са отстреляни най-добрите трофеи от 6 години насам.

Открива се ловът на пъдпъдъци, гургулици, гривяк, горски бекас и обикновена бекасина

По този повод от Изпълнителната агенция по горите призовават за стриктно спазване на нормативната уредба и правилата за безопасност при ловуване и отбелязват, че провеждането на инструктаж на участниците в лова е задължително.

От ИАГ напомнят, че ловуването се извършва само с писмени разрешения, в които се вписват датата, имената на ловците, името на ръководителя на лова, номерата на ловните билети и членските карти, начинът и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за отстрел дивеч.

В интервю за БТА Иван Петков - председател на Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" /НЛРС-СЛРБ/ коментира, че е незадоволително състоянието на запаса на пъдпъдък, гривек и други видове на територията на страната. По думите му най-големият проблем за тези птици е промяната на местообитанията. Това се дължи на климатичните фактори и селскостопанската и горска дейност.

Едроплощното стопанисване на земеделските земи оказва сериозно влияние върху биоразнообразието. Прирастът е засегнат и от проливните дъждове и наводнения, бързото освобождаване на посевите и тяхното изораване, вследствие на което се нарушават местата, на които птиците обикновено гнездят, коментира експертът.

Пожарите и неспазването на нормативните изисквания при пръскане на посевите с пестициди и други химически препарати водят до страхотна миграция на пъдпъдъка. По целия път на тези видове има сериозни проблеми, те са застрашени и количеството им намалява като цяло в Европа, алармира председателят на НЛРС-СЛРБ.

Той посочи също, че ръководената от него организация инвестира над 6 млн. лв. за стопанисване и опазване на дивеча, за изграждане на биотехнически съоръжения за хранителна и защитна база. Допълнително се влагат над 2 млн. лв. в националната програма за разселване на дивеч.

По думите на Петков българският ловец стопанисва около 85 процента от ловната територия на страната и затова е главен фактор за стабилизиране на запасите на основните видове дивеч. Българският ловец не само чака ловния сезон, за да ловува, но е положил много преди това грижи, за да опази и стопанисва това национално богатство, посочи Петков. Според него българският ловец ясно осъзнава, че страната ни е уникална от гледна точка на дивечовите популации.

"Ние имаме по закон най-много видове дивеч, които са обект на лов. Някои страни в Западна Европа ловуват на 4 до 6 вида дивеч, в България са разрешени повече от 28 вида", уточни Петков.

Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" разполага с една от най-добрите популации на елен лопатар, стопанисва на своя територия над 6 000 благородни елени.

В организацията членуват 118 000 български ловци, обединени в 134 ловни сдружения и над 2 400 ловни дружини.

Заради проблемите, свързани с опазване на дивечовото богатство на страната, НЛРС-СЛРБ е поискало държавата да приеме нова стратегия за развитие на ловното стопанство в България, очаква и нов закон за лова.