Преди броени дни Dir.bg връчи наградите в третото издание на конкурса за чиста журналистика Web Report. Конкурсът, който се бори срещу фалшивите новини, тази година отличи с парични награди от 1000 лева най-добрите журналистически материали в шест основни категории.

Една от категориите е "Технологии и иновации". Тази година наградата в нея спечели Мила Чернева за статията "Зелени и с кауза", публикувана в "Капитал" на 20 декември 2019 г.

Мила Чернева е журналист в "Капитал", а интересът ѝ към екологичните проблеми започва със замърсяването на въздуха у нас. Това я кара да запише магистратура в Imperial College London точно в сферата на замърсяването на въздуха и управлението на отпадъци.

В своя материал Чернева показва, че у нас е възможно развиването на иновации, които биха направили светът ни по-чист и екологичен. Гражданското самосъзнание, наличието на добри идеи и силната воля в пътя по реализирането им е рецептата, с която можем да помогнем в промяната към по-добро.

Има ли обаче интерес у нас към екологичните теми? Помолихме Мила Чернева да сподели своите виждания пред читателите на Dir.bg.

"Според мен има интерес от широката аудитория. Той обаче понякога е с доза неразбиране, тъй като има изобилие от мнения и информация, фалшиви авторитети, но това сякаш се случва по всяка тема, тъй като социалните мрежи дадоха трибуна на всеки да се изкаже, независимо дали знае нещо по темата или не.

В рамките на дипломната си работа изучавах как хората започнаха да се вълнуват от замърсяването на въздуха и се оказа, че именно гражданите са в ядрото - по-конкретно гражданската инициатива airbg.info, чрез която всеки може да "осинови" датчик. Чрез нея се повиши познанието и ангажирането по темата и така и общините, и държавата бяха принудени да действат. Отпадъците и водата също станаха теми. За съжаление обаче това се случи заради политически грешки, скандали и кризи, като тази в Перник", отговаря Мила Чернева.

В своя материал тя изброява няколко примера за това как млади хора у нас могат да превърнат каузите си в предприемчива идея, която да помогне на всички. Чернева споделя, че премерите за подобни родни успехи са повече, отколкото е успяла да опише в статията си.

"AirBG създадоха гражданска мрежа за измерване на чистотата на въздуха. Освен това има доста успешни стартъпи в екологичната сфера - като Enova H20, който отчита замърсяването във водата много бързо и може да помага в мониторинга ѝ", обяснява победителката в Web Report.

Въпросът за свободата на словото и медиите в България е доста важен.

"Свободата на словото е сложна концепция. Хората смятат, че обективната журналистика няма позиция. Напротив - тя събира фактите, рови в дълбочина и търси обективна истина. От една страна има самоцензура, както в доста други сфери и ресори", споделя Мила.

Според нея проблемът за свободата на словото не е само в медиите, но и в държавните институции.

"Министерство на околната среда и водите е познато като една от най-затворените институции. Те често не отговарят на запитвания по Закона за достъп до обществена информация, камо ли само на запитвания до пресцентъра. А в крайна сметка те са официалният източник на информация.

Все пак заради големи публични скандали, като дългия режим на водата в Перник, се реагира - например сега има ежедневен бюлетин за водата в язовирите. Столична община и ИАОС пък уж започнаха да дават повече ежедневни данни за въздуха.

Проблемът не е само в информацията, но и в работата на ресорните институции. Те не само крият, но понякога сякаш и не действат в интерес на околната среда и гражданите. Това, разбира се, води до подкопаване на доверието. Тук обаче е важно да има силно гражданско общество и качествена журналистика, за да бъде коректив на подобно поведение", разказва журналистката.

Тя споделя, че екологичните теми също не са пропуснати от фактора "фалшиви новини", но влиянието на социалните мрежи не винаги е негативно.

"Социалните мрежи определено играят ролята на мегафон, разпространяват доста бързо теми и послания. Затова и според мен например темата с въздуха донякъде процъфтя именно там и благодарение на гражданите.

Фалшивите новини обаче са фактор - те препускат из Facebook необезпокоявани. Същевременно, различни медии дискредитират екологични организации и пишат откровени лъжи по техен адрес, вероятно защото авторите на тези статии обслужват определен интерес - например фирмен или политически. Така реално доста от хората, които се борят за каузи, свързани с околната среда или здравето, се считат за такива с нечисти помисли. Затова и тези теми не могат да се коментират широко и спокойно в градивна посока", казва победителката в конкурса за чиста журналистика Web Report.

Според нея е важно наличието на инициативи, подпомагащи както качествената журналистика, така и изграждането на силно и независимо гражданско самосъзнание. Това би направило решението на много от големите проблеми в обществото ни много по-лесно.

Снимка: Капитал

Пластмаса, мръсен въздух, хранителни отпадъци - това са от онези модерни теми, по които е лесно да се пишат гневни статуси във Facebook. Далеч по-трудно е да се търсят истински решения, но именно това правят нашите герои. Всички те са част от поколението, което все повече се вълнува от екологичните проблеми (според изследването "Българската младеж 2018/2019" една трета от младите са силно обезпокоени от замърсяването на въздуха и промените в климата). Всички те са млади, предприемчиви, но и твърдо решени да вложат житейската си философия и в своите начинания.

Някои от примерите тук случайно откриват проблема, който решават, други са имали лична мотивация. Не са непременно специалисти в сферата, в която работят, но имат хъс, напипват изпитанията и не се срамуват да търсят помощта на професионалисти, когато се налага. Като предприемачи те поемат отговорност за бъдещето, искат да решават екологичните сблъсъци, които ни заобикалят, и смятат, че дори малките всекидневни навици могат да имат ефект - особено ако малко по малко околните попиват от тях.

Целият материал на Мила Чернева може да прочетете тук >>>