Технология на политическата смърт: От дела, арести и затвор до куршуми
Рухват ли демократичният правов ред и общественият договор между държавите и гражданите им – такива, каквито ги познавахме и в които живяхме досега?
Рухват ли демократичният правов ред и общественият договор между държавите и гражданите им - такива, каквито ги познавахме и при които живяхме десетилетия досега? Тези и още много въпроси започнаха да възникват след няколко знакови действия срещу партии и висши политици, чиито устрем по пътя към управлението и властта бяха спрени.
Арсеналът от препятствия става все по-разнообразен и включва от спорни изборни резултати, през стопиращи съдебни решения, арести, затвор, конституционни промени до... покушения. Повечето от тях биват етикетирани като "крайнодесни" и "опасни", корупционери или спечелили изборите с руска намеса. Създават ли се обаче прецеденти, заради които утре на тяхно място могат да се окажат центристи, консерватори, леви, либерали, политици, подкрепяни от Тръмп, от Китай или от Евросъюза? Зад политиците-мишени стоят милиони хора, които са ги избрали, и техният вот дефакто бива отменен - уж с демократични методи, но, както гласи един афоризъм, "лошото чувство остава".
До какво ще доведе това е още един въпрос, чиито отговор предстои. А списъкът им в тази част на света набъбва: "Величие" в България, Джорджеску в Румъния, Льо Пен във Франция, Гуцул в Гагаузия, Имамоглу в Турция, Михаил Кавелашвили в Грузия и други.
Ето и хронология на част от случаите, които, от изключение, напоследък все по-често започват да се превръщат в правило:
Отстраниха от президентските избори с присъда за корупция основната претендентка на Макрон - Льо Пен
Последният от тях е само отпреди дни, когато лидерката на набиращата все по-голяма популярност във Франция партия "Национален сбор" Марин Льо Пен беше осъдена на 4 години затвор, като 2 от тях ще бъдат условни, а в другите две ще носи електронна гривна. Тя и около 20 членове на формацията бяха обвинени, че са използвали европейски средства, за да плащат на базирани във Франция служители на "Национален сбор". Оттам твърдят, че парите са били използвани законно и че обвиненията определят твърде тясно работата на парламентарния сътрудник.
Нещо повече - освен тази присъда и глоба, Льо Пен получи и 5-годишна забрана да заема обществени длъжности, която влиза в сила незабавно. Това слага окончателна спирачка на намерението й да се кандидатира за президентските избори в Страната на любовта и революциите, както и на девиза "Свобода, равенство, братство", и да участва в битка с Макрон за поста през 2027 г.
Във финалния ден на делото прокурори поискаха, ако бъде призната за виновна, 56-годишната водачка на "Национален сбор" незабавно да бъде лишена от правото да заема обществени длъжности, независимо от това дали ще обжалва, използвайки т.нар. мярка за предварително изпълнение на присъдата. Съдиите можеха да приемат или отхвърлят искането на обвинителите, както и да променят неговите условия, но в крайна сметка се солидаризираха с тях.
Льо Пен от своя страна обяви, че ще обжалва присъдата и обвини прокурорите, че искат нейната "политическа смърт", твърдейки, че става дума за заговор, целящ да задържи "Национален сбор" вън от властта. "Върхушката хвърли ядрена бомба. Те прибягват до подобни крайни мерки, защото сме на прага на победа", заяви тя, визирайки президентските избори през 2027 г.
Заедно с нея, миналата седмица присъда получи и заместник-председателя на партията Луи Алио, който бе осъден на 18 месеца затвор, от които 6 ефективно. Той също се сдоби с 3-годишна забрана за заемане на длъжност. Съдът обаче не се произнесе дали тя влиза в сила незабавно.
Подобно обвинение бе повдигнато преди повече от 6 години и срещу настоящия министър-председател на Франция Франсоа Байру. През 2017 г. центристката му партия "Демократично движение" получи обвинения, че е използвала средства на Европейския парламент, за да плаща на свои служители в страната, но в крайна сметка той беше оправдан. Прокуратурата обжалва, а новото дело на следваща инстанция все още не е насрочено.
Междувременно властите във Франция обявиха, че започват ново разследване срещу Марин Льо Пен по обвинение за неуважение и заплаха съм съда, съобщи Франс прес.
Имамоглу - затворническа килия вместо президентски дворец
Години затвор вместо президентски дворец очакват основния претендент на настоящия турски държавен глава Реджеп Ердоган - Екрем Имамоглу. Партията му НРП спечели местните избори през март миналата година, нанасяйки първата изборна загуба в национален мащаб на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган след идването ѝ на власт през 2002 г.
През март властите в южната ни съседка арестуваха кмета на Истанбул и основен съперник на Ердоган на предстоящите избори по обвинения в "ръководене на престъпна организация", "членство в престъпна организация", "изнудване", "подкуп", "измама", "незаконно изземване на лични данни" и "манипулиране на търгове". Основната турска опозиционна партия нарече ареста му "преврат срещу нашия следващ президент", посочи Ройтерс.
Имамоглу бе временно отстранен от поста си и отведен в затвор в очакване на съдебен процес, който включва още 86 души.
На следващия ден след ареста му беше конфискувана негова строителна компания. На 20 март Главната истанбулска прокуратура съобщи, че контролът върху İnşaat Ticaret ve Sanayi Anonim Şirketi е иззет по искане на съд на базата на доклади за разследване на финансови престъпления.
Оттогава в страната текат многолюдни протести на фона на стотици арести, сблъсъци с полицията, употреба на сълзотворен газ, водни оръдия и гумени куршуми срещу демонстрантите, спиране на медии и забрани за събирания на публични места. "Няма да позволим да бъде нарушен общественият ред. Няма да се предадем на вандализма или уличния тероризъм", отсече Ердоган. По-рано президентът заяви, че протестите са "опозиционно театралничене", а критиките за ареста на Имамоглу - "театър".
"Обръщам се и към представителите на турската съдебна система, десетките хиляди достойни и морално извисени съдии и прокурори, които служат на своята нация... Вие не може и не бива да мълчите! "Накрая искам да се обърна към всички политици, които служат на ПСР и са част от управляващата коалиция. Тези събития надвишават нашите партии и политически идеологии. Процесът вече засяга цялата нация и най-вече вашите семейства. Време е да надигнем глас", обърна се чрез Х затвореният Имамоглу.
Седмица след ареста на истанбулския кмет турските власти задържаха и адвоката му Мехмет Пехливан.
Следващите президентски избори в Турция трябва да бъдат проведени през 2028 г., а Ердоган е достигнал лимита си от два мандата. Ако иска отново да се кандидатира, той трябва да свика предсрочни избори или да промени конституцията.
Всички срещу Джорджеску. Освен избирателите.
В ареста закратко попадна и спечелилият президентския вот в Румъния Калин Джорджеску, който впоследствие беше безпрецедентно анулиран.
На 28 февруари той беше задържан от полицията и отведен за разпит в Главната прокуратура. По-рано същия ден бяха извършени обиски на 47 души, близки до него, включително на Хорациу Потра - шефа на охраната му. Обиските бяха свързани с "подозрения в действия против конституционния ред, публично подстрекателство, създаване на организация с фашистки характер, фалшифициране на данни за източниците на финансиране на предизборната кампания".
Независимият кандидат Калин Джорджеску спечели изненадващо първия тур на президентските избори на 24 ноември миналата година. На 6 декември Конституционният съд отмени резултата заради съмнения за външна намеса, "повлияла на коректността на изборния процес". По думите им популярният политик е декларирал "нула леи" разходи за предизборна кампания, а доклади на румънското разузнаване показали, че промотирането му в социалните мрежи, най-вече в ТикТок, е струвало поне един милион евро. Впоследствие се оказа, че други партии са инвестирали дори повече средства в своите интернет кампании.
В началото на февруари с гласуване на извънреден конгрес на най-голямата партия в Румъния - Социалдемократическата, окончателно бе утвърден общ кандидат за президент на Румъния на управляващата коалиция, съставена от три партии, на фона на протести и силна обществена подкрепа за Джорджеску - Крин Антонеску.
А в края на март букурещкият съд разпореди 30-дневен превантивен арест на бизнесмена Богдан Пешкир, смятан за финансист на кампанията в ТикТок на Джорджеску. Той е обвинен от румънската главна прокуратура в "подкупване на избирателите чрез електронни комуникационни средства".
Междувременно рейтинга му растеше и анкети на няколко румънски социологически агенции показаха, че Калин Джорджеску води в предпочитанията и намеренията на избирателите за вота, предвиден за 4 май.
В крайна сметка той беше окончателно и официално "канселиран" за участие в изборите, след като на 9 март Централното избирателно бюро на Румъния реши да отхвърли кандидатурата му за президентските избори, въпреки неговите жалби. След обявяването на решението, пред институцията се събраха гневни привърженици на Джорджеску. Наложи се представителите на органите на реда да използват сълзотворен газ, след като част от демонстрантите се опитаха да пробият кордона и да влязат в сградата.
"Отхвърлянето на кандидатурата на Калин Джорджеску е нова злоупотреба и продължение на държавния преврат, извършен на 6 декември. Долу Чолаку, долу диктаторите", заяви лидерът на АУР Джордже Симион. "Централното избирателно бюро трябва да посочи точно защо е отхвърлило регистрацията на кандидатурата на Калин Джорджеску в президентските избори, защото не се работи без доказателства", коментира и бившият президент на Румъния Траян Бъсеску. "Това е безумие!", възкликна Илон Мъск.
Не се забави реакцията и на самия Калин Джорджеску: "Директен удар в сърцето на световната демокрация! Остана ми само едно съобщение! Падне ли демокрацията в Румъния, ще рухне целият демократичен свят! Това е само началото. Толкова е просто. Европа сега е диктатура, Румъния е под тирания!", написа той във Фейсбук и "Екс".
Малко по-късно бламираният кандидат прибегна до алтернативен ход и броени часове, след като Конституционният съд единодушно и окончателно отхвърли кандидатурата му, неговият консултант Антон Писароглу обяви кандидатурата си за президентските избори.
"Единственото решение да излезем от хаоса, в който ни хвърлиха, е да се кандидатирам за президент на Румъния. С една цел: възобновяване на извънредните свободни избори. Веднъж стигнал там, да използвам всички лостове, за да предизвикам спешно свободни избори. И не, не съм резерва на Калин Джорджеску. Той е незаменим. Аз съм решението на настоящата ситуация, в която се намираме", заяви Писароглу в TикToк.
В публикуваното в социалната мрежа видео той обяснява, че се кандидатира, за да предизвика свободни избори, но този път под реално международно наблюдение, с участието на наблюдатели и с подкрепата на стратегически партньори. "Днес целият свят гледа на нас като на дефектна държава", коментира още консултантът на Джорджеску, който обяви, че вече е събрал над 100 000 подписа за издигане на кандидатурата си.
Преди броени дни пък председателят на Специалната парламентарна комисия за контрол на Службата за външно разузнаване (SIE) в Румъния Александру Мурару заяви, че съществуват "конкретни рискове" за намеса от страна на Русия в изборния процес в Европа, включително в Румъния.
Март беше турбулентен и на българска почва - "Величие" влезе в парламента след изборен скандал и съдебно решение
13 март се оказа не фатален, а напротив - изключително щастлив за партия "Величие", след като тя стана част от Народното събрание на базата на решение на КС, касаещо оспорване на преброяването на гласовете на последните парламентарни избори.
Конституционните съдии обявиха за незаконен избора на 16 народни представители и възложиха на Централната избирателна комисия въз основа на настоящото решение да определи резултатите от изборите за народни представители, произведени на 27.10.2024 г., като обяви разпределението на мандатите и имената на избраните народни представители.
От това решение на КС и съгласно новите изчисления "Величие" мина 4-процентната бариера и се озова в парламента с група от 10 депутати за сметка на представители на останалите партии, които отпаднаха от НС.
Делото започна в края на ноември 2024 г. след пет жалби, които настояваха за пълна или частична отмяна на изборните резултати с мотив, че са манипулирани. Първата бе внесена от ИТН, втората - от "Величие", които не влязоха "на косъм" в Народното събрание. След тях жалби подадоха депутатите от ПП-ДБ, които внесоха и искането за обявяване на вота на сдружение БОЕЦ. Под последната се подписаха депутати от "БСП-Обединена левица" и АПС.
КС назначи проверка на 2204 избирателни секции от общо 12 000 в страната.
Въпреки че Изборният кодекс изисква съдът да се произнесе по подобно дело в рамките на два месеца, то продължи около пет.
Докато делото течеше, един от експертите - проф. Красимир Калинов, обяви, че за проверката пристигали чували с изборни книжа, в които бюлетините липсват. Конституционните съдии поискаха от ЦИК да преизчисли изборните резултати на база на данните от проверката, в която участваха определени от КС експерти.
Въпросната проверка показа промени в броя на действителните гласове, разпределени по листите на партиите и коалициите, в близо половината от проверяваните секции, както и несъответствия при недействителните бюлетини в една трета от проверяваните секции.
ЦИК от своя страна възложи задачата на "Информационно обслужване", което по закон се занимава с компютърната обработка на изборните резултати. Държавното дружество пък обяви, че са им били пратени протоколи от секции, в които вместо гласове са вписани нули. Това се оказаха секциите, в които чувалите бяха празни или частично празни. След това "Информационно обслужване" се обърна към прокуратурата за това, че в седем секции липсват бюлетини и е въведено числото нула като общ брой на гласовете от тях. Прокуратурата пък изиска от Конституционния съд всички книжа, свързани с делото.
Стигна се и до безпрецедентното изявление на председателя на КС Павлина Панова, която каза, че държавни институции саботират завършването на делото, като бавят предаването в съда на преизчислените изборни резултати.
В парламента бяха изслушани представители на ЦИК и "Информационно обслужване", както и експерти по делото, а депутатите приеха декларация с искане КС да публикува материалите по делото. В крайна сметка държавното дружество "Информационно обслужване" предаде на КС преизчислените резултати от изборите, той се произнесе и формацията на Ивелин Михайлов получи парламентарно представителство.
Междувременно МЕЧ нямаше парламентарна група за няколко дни
След 22-часовото гласуване на държавния бюджет през март, Наталия Киселова изненадващо обяви, че групата на Радостин Василев е разпусната, тъй като е паднала под необходимата численост от 10 депутати, тъй като двама от новите не се били заклели. Това "взриви" лидера на МЕЧ, който видя заговор срещу него и политическа репресия и заплаши с проливане на кръв и протести.
След неколкодневни обяснения, обвинения, дебати и заплахи, МЕЧ отново се сдоби парламентарна група с вота на 170 народни представители след взето соломоновско решение за изход от политическия скандал. Преди гласуването Киселова покани новите двама депутати от партията на Радостин Василев да се закълнат, а пленарната зала ги аплодира.
Така България на два пъти успя да се измъкне от ситуациите, вкарали я в тази своеобразна класация на спорни от демократична гледна точка тълкувания и решения.
Грузински танц с президенти
В Грузия също беше горещо през последните месеци. През ноември миналата година тогавашният президент Саломе Зурабишвили нарече правителството нелегитимно и заяви, че няма да напусне поста си, когато мандатът ѝ изтече след месец. Страната изпадна в криза дни по-рано, когато партията "Грузинска мечта" на премиера Иракли Кобахидзе заяви, че замразява преговорите за присъединяване към Европейския съюз за следващите четири години заради по думите му "изнудване" на Грузия от страна на блока. Последва обръщението на Зурабишвили - проевропейски критик на "Грузинска мечта", която заяви, че парламентът няма право да избере неин наследник, когато мандатът ѝ изтече през декември, и че тя ще остане на поста си. Тя, както и други критици на правителството, твърдяха, че изборите от 26 октомври, на които "Грузинска мечта" спечели почти 54% от гласовете, са били фалшифицирани и че избраният на тях парламент е нелегитимен.
Последваха протести и сблъсъци, но в крайна сметка Саломе Зурабишвили сдаде президентския пост на Михаил Кавелашвили.
"Опитът за майдан в Грузия се провали и никога няма да има такъв в страната", заяви премиерът Иракли Кобахидзе след избора на новия държавен глава от парламента.
Преди това Централната избирателна комисия обяви, че 53-годишният бивш футболист е получил подкрепата на 224 представители на 300-членната избирателна колегия. Така той бе избран още на първия тур, за победа на който бе необходимо мнозинство от две трети.
За първи път в Грузия президентът не бе избран пряко с гласуване от гражданите. През 2017 година управляващите промениха конституцията и създадоха избирателна колегия. Тя се състои от депутати и представители на регионалната власт, които днес избраха единствения кандидат за президент, посочен от властта.
Само няколко дни по-късно бившата грузинска президентка Саломе Зурабишвили вече бе стипендиант на Института "Маккейн" по програмата "Маккейн", съобщиха от институцията, ситуирана в рамките на Държавния университет в Аризона, САЩ. "Тя ще използва своя огромен дипломатически опит, лидерство и умения за създаване на политики, за да настоява за нови избори и демократичен път напред за страната си", посочиха от "Маккейн".
Руското малцинство в Естония е на косъм от забрана да гласува
В края на март естонският парламент гласува изменения в Конституцията, с които даде зелена светлина за забрана на местните избори да гласуват граждани, които не са от страни в Европейския съюз - мярка, насочена по-специално към голямото рускоезично малцинство в страната. Ако тя бъде одобрена от президента Алар Карис, тя ще засегне около 80 000 руски граждани, живеещи в страната, написа БТА. Конституционната поправка беше приета с голямо мнозинство от 93 гласа "за" срещу 7 "против". Поради опасения от чуждестранна намеса различни естонски политически сили предложиха от изборите да бъдат изключени не само руснаците и беларусите, но и хората без гражданство. В случая става дума за 60 000 жители на Естония, чието население е 1,3 милиона души.
Естонският премиер Кристен Михал приветства резултата като "победа за всички" на профила си в социалната мрежа "Екс". "В нашия местен живот решенията не се вземат от граждани на страни агресори, а в собствената ни държава ние самите сме тези, които го правим. Много фундаментален избор, благодаря на членовете на парламента, че направиха този избор. Взето е важно решение!", допълни той.
Естония има значително рускоезично малцинство, което понякога влиза в противоречие с националното правителство. Когато страната получи независимост от Съветския съюз, около една трета от живеещите на нейна територия бяха от рускоезични малцинства, чиито семейства са емигрирали през годините от други съветски републики. Те не отговарят на изискванията за гражданство поради липса на кръвни връзки с Естония. Предоставянето на гражданството също така изисква кандидатите да преминат изпит по естонски език.
Ден преди гласуването опозиционната Социалдемократическа партия изненадващо реши да подкрепи предложението за изменение на Конституцията, според което гражданите на Русия и Беларус ще бъдат лишени от правото да гласуват на местните избори, но същевременно настоя правото на глас да бъде запазено за "сивите паспорти" дори и само на предстоящите избори, отбелязва естонското издание "Трибуна". "Невъзможно е да се поставят на едно ниво гражданите на страните агресори и хората без гражданство, чиято единствена родина е Естония", заяви председателят на Социалдемократическата партия Лаури Ланеметс. "В настоящата геополитическа ситуация наистина е оправдано гражданите на Русия и Беларус да не могат да гласуват на предстоящите есенни местни избори и за това са необходими спешни промени в Конституцията", отбеляза Ланеметс.
Кметът на Талин Евгени Осиновски, който също е от Социалдемократическата партия, написа на профила си във "Фейсбук", че "редица негови колеги са признали, че не подкрепят подобно изменение на Конституцията предвид съпътстващите заплахи за сигурността и въздействието върху местната демокрация, но все пак ще го направят с натежало сърце". Самият той заяви, че е посъветвал колегите си да изберат "изправен гръб вместо натежало сърце", но на вътрешнопартийното гласуване позицията му не е подкрепена. Допълнително той отбеляза, че за разлика от сегашния премиер Кристен Михал неговата предшественичка на поста и настоящ първи дипломат на Европейския съюз Кая Калас "е имала държавническата мъдрост да прозре, че подобни стъпки трябва да се избягват в настоящата крехка ситуация със сигурността".
Опозиционната Центристка партия заяви, че законопроектът "би довел до загуба на правото на глас на над 100 000 души на местните избори". "Сега ще изчакаме решението на президента. Разбира се, ако държавният глава утвърди тези поправки, ще обмислим възможността за обжалване пред Държавния (конституционен) съд", заяви, цитиран от Естонското обществено радио Лаури Лаатс, председател на парламентарната фракция на Центристката партия.
"Всички загубиха - и обществото и държавата. Ние победихме хора, повечето от които са родени тук или са живели тук през целия си живот. Тези хора работят тук, плащат данъци, влюбват се, раждат деца, които по правило стават естонски граждани, погребват близките си. Всички ги обявихме за "заплаха за сигурността", подчерта на профила на Центристката партия във "Фейсбук" председателят ѝ Михаил Кьолварт.
Кметицата на Нарва - град с голяма рускоезична общност на границата с Русия, Катри Райк изрази съжаление за решението на депутатите на страниците на "Ести Пяевалехт". "Страната е разделена на две: на вас, естонците, и на нас, руснаците, на които естонците не вярват. Интеграцията, каквато я познавахме, наистина се провали. Не само руските граждани са обидени, но и тези естонски граждани, чийто майчин език е руски. Всеки жител на Нарва има руски граждани или "сиви паспорти" в семейството и кръга си. Защо свекърва ми да не е достатъчно добра за Естония? Защо баща ми, живял и работил тук цял живот, придържал се към закона, не се вписва? Това ли са въпросите, на които кметът да отговаря, дори и да няма отговор?", попита градоначалничката.
Последната дума все пак принадлежи на президента Алар Карис, отбелязва балтийският информационен портал "Делфи", който припомня как преди месец, по време на годишнината от обявяването на Естонската република, държавният глава се е изразил критично към евентуални промени в Конституцията.
И няколко почти смъртоносни куршума
Два опита за покушение на държавни лидери също белязаха политическите битки в последните месеци.
В Европа от куршуми пострада премиера на Словакия Роберт Фицо. През май 2024 г. той беше прострелян след заседание на правителството в град Хандлова, когато отиде при малка група поддръжници, с които да се ръкува. След покушението политикът бе откаран с хеликоптер в болница, а заподозреният за стрелбата - задържан. Това се оказа 71-годишен пенсионер на име Юрай Чинтула от град Левице - активист на либералната партия "Прогресивна Словакия". Преди опита за убийство той е извикал на премиера: "Робо, ела тук" и е открил огън.
След покушението състоянието на премиера бе изключително тежко, "между живота и смъртта", както го определиха медиците. Той претърпя няколко операции, възстанови се и доста бързо се завърна на политическата сцена.
През януари тази година Фицо, когото опонентите обвиняват в проруски курс - нещо, което самият той отрича, обяви, че има опасност от държавен преврат и че охраната на държавните институции ще бъде засилена.
Министър-председателят на Словакия увери, че няма да има никакви ограничения на конституционно гарантираното право на събиране и на организиране на протести. Опозиционните партии от своя страна заявиха, че премиерът се опитва да всее паника в обществото и да отклони вниманието от провалите на правителството.
Словашкият президент Петер Пелегрини обаче каза, че е съгласен с Фицо, че ситуацията е много сериозна, като се позова на информация на словашката разузнавателна служба.
Фицо добави, че службата е разкрила "структури, които са свързани с чужди страни и със словашката опозиция", и които искат да провокират безредици и да окупират правителствените сгради.
Американският президент Доналд Тръмп също се размина на косъм от смъртта. Преди да бъде избран за втори път за държавен глава, срещу него имаше два атентата, при първия от които куршумът мина буквално на милиметри от черепа му.
"Бях прострелян с куршум, който прониза горната част на дясното ми ухо. Имаше много кръв и осъзнах какво се случва", написа Тръмп в своята социална мрежа "Трут соушъл" след инцидента на митинга в щата Пенсилвания, откъдето бе изведен бързо от сцената от агенти на Сикрет сървис. Стрелбата се разследва като опит за убийство на бивш президент, съобщиха тогава правоохранителните органи.
Атентаторът беше убит.
Един човек, присъствал на митинга, бе застрелян от него, а други двама бяха ранени и отведени в болница в критично състояние.
"Президентът Тръмп благодари на правоохранителните органи и на служителите, които реагираха първи, за бързите им действия по време на това отвратително деяние", заяви след покушението говорителят Стивън Чунг. "Той е добре и в момента се преглежда в местно медицинско заведение", добави той.
Според последвалата съдебна експертиза, по Тръмп е стреляно с най-малко три оръжия. Първите три изстрела са свързани с първото предполагаемо оръжие, следващите пет са свързани с предполагаемото второ оръжие, а последният "акустичен импулс" е издаден от трето предполагаемото оръжие, сочи заключението на аудиоекспертиза на Националния център за медийна криминалистика към Колорадския университет в Денвър.
ФБР пък заключи, че неутрализираният атентатор, който е бил ситуиран на покрив наблизо, е действал сам.
"Нищо няма да ме забави. Няма никога да се предам!", заяви минути след втория атентат през септември Тръмп.
ФБР обяви и за този случай, че се разследва като опит за убийство. Междувременно американски медии съобщиха, че заподозреният е Райън Уесли Рут, 58-годишен мъж от Хаваите.
Представители на органите на реда заявиха, че агентите на Сикрет сървис са забелязали и стреляли по въоръжен мъж в храсти близо до голфигрището на Тръмп. Той е имал автомат АК-47. Те забелязали цевта на оръжието на между 365 и 457 метра от милиардера-политик, докато разчиствали дупките от потенциални заплахи преди Тръмп да играе. Агентите веднага влезли в сблъсък с въоръжения мъж и изстреляли поне четири патрона. Стрелецът захвърлил автомата си, две раници и други предмети и избягал с черен джип Нисан. След това те изпратили сигнал до щатските служби с информация за автомобила му. В резултат заместник-шерифите в съседния окръг Мартин са задържали заподозрения на междущатска магистрала 95.
Райън Уесли Раут бе определен като проукраински настроен американец, който е бил и в Киев преди години. За него властите също посочиха, че е действал сам.
Между двата му мандата срещу Доналд Тръмп бяха повдигнати и няколко съдебни дела.