Мая Манолова: Трябва да се съберат пари за защитата на Желяз

Защитата на Желяз следва да се води от всички български институции. Колкото повече институции се включат, толкова ще бъде по-ефективен крайният резултат.

13:54 | 13 април 2018 54 473 Официална фейсбук страница

Като национален омбудсман, който защитава правата на българските граждани, аз не мога да остана безразлична към съдбата на това момче и към ситуацията, в която се намира в момента, каза в интервю за БНР Мая Манолова.

След вчерашния си разговор с 29-годишния Желяз Андреев от Добрич, чиято екстрадиция е поискана от САЩ, Манолова поиска да се срещне с американския посланик Ерик Рубин и препоръча създаването на експертна група, която да преразгледа и анализира договора за екстрадиция със САЩ с оглед на защитата правата на българските граждани.

Националният омбудсман обяви, че планира да потърси съдействие за подкрепа на Желяз Андреев от правозащитни организации в САЩ, но според нея в момента усилията трябва приоритетно да се съсредоточат в осигуряването на финансови средства за адекватна защита на българина пред американския съд в Маями.

Според нея делото по екстрадицията е само първата заплаха за Желяз, но наказателното производство в САЩ е истинският проблем. Ето защо тя е категорична, че най-важен е начинът, по който момчето ще бъде представлявано и защитавано пред американското правосъдие.

Мая Манолова потвърди ангажимента си да гарантира за прозрачността и целесъобразното използване на средствата, които българското гражданско общество започва да събира в набирателна сметка за защитата не само на Желяз, но и на останалите 4-ма български граждани, които биха били изправени пред съда в САЩ. Националният омбудсман подчерта, че вратите на ръководената от нея институция са отворени и за другите 4 българи, за които също се очаква искане за екстрадиция през океана.

„Очевидно тези млади хора не могат да си позволят по 20 хиляди долара, каквото е предварителното изискване за депозит пред адвокат, който да ги представлява и защитава пред американския съд. Така че аз съм готова да подкрепя и всеки един от тях. Те просто трябва да се свържат с мен", заяви Манолова.

Според нея, е изключително важно да се изясни дали в действията на обвинените българските служители на компанията е имало умисъл: „От това, което съм чула до този момент, мисля, че става дума по-скоро за обратното. Тъй като България не е налагала ембарго на Сирия, нито пък Европейският съюз.

"Твърдени престъпления“ за нарушаване на ембарго звучат доста абсурдно. Престъплението заговор за измама на американската държава също е трудно да си представим как може да бъде извършено от София. Всичко е въпрос на фактите, които ще представи американската страна и на българския съд, който трябва изобщо да прецени дали е налице еквивалентност между твърдените престъпления от американското обвинение и българския Наказателен кодекс.“

Манолова е категорична, че е наложително създаване на създаването на експертна група за цялостно или частично преразглеждане на договора за екстрадиция със САЩ, тъй като подобни случаи е възможно да възникват и след приключване на случая с Желяз и неговите колеги.

Омбудсманът припомни за предходния сходен случай – с Гергана и отбеляза: „Като омбудсман, който защитава правата, основният въпрос, който си задавам, е дали договорът за екстрадиция между България и Съединените американски щати защитава адекватно правата на българските граждани. И отговорите, които си давам на първо четене, не са много обнадеждаващи.“

Ето защо според Манолова е необходимо специалисти по международно частно наказателно право да извършат анализ на исканията за екстрадиция и на това какъв е бил крайният резултат, колко пъти България е искала екстрадиция на американски граждани. Омбудсманът настоява и за сравнение на договора между България и САЩ и договора между ЕС и САЩ и за извършване на оценка дали европейските граждани са по- защитени от българските.

В заключение Мая Манолова подчерта, че в самия договор за екстрадиция между българската и американската страна е предвиден начин за неговото изменение с 6-месечно предизвестие и отбеляза, че, ако процедурата по преразглеждане, е била започнала още преди 4-5 години, по времето на случая с Гергана, днес вече би могло да има развитие.