На прага сме на една дълго отлагана концесионна процедура. Едно печелившо дружество ще се раздели с държавното управление за минимум 35 години, ако междувременно някой не реши, че може да удължи срока, както е по новия закон за концесиите, или пък да спре процедурата.

Защо обаче се случва всичко това?

По думите на управляващите, цитираме бившия транспортен министър Ивайло Московски, държавата е "лош стопанин", защото за 10 години не можа да намери кадърни и разбиращи хора, които да управляват тази държавна собственост и да реализират печалби, сравними с летища от нашия калибър или поне да запазят печалбите от периода 2006-2008 години, а именно:

2006 г. - брой пътници - 2 209 348 / печалба - 29 471 000 лв.
2007 г. - брой пътници - 2 746 330 / печалба - 21 865 000 лв.
2008 г. - брой пътници - 3 230 696 / печалба - 30 212 000 лв.
2017 г. - брой пътници - 6 490 096 / печалба - 11 407 000 лв.

По неофициални данни:
2018 г. - брой пътници - 6 980 916 / печалба - 12 107 000 лв.

Наскоро се публикуваха данни за летище Гетуик за 2018-а, които са интересни. Става въпрос заприходи от 746,2 милиона паунда, печалба 411,2 милиона паунда при 45,7 милиона пътника.

Какво показва това?
Че приблизително 50 % от оборота е печалба.

За сравнение Летище София има приходи за 2018 г. 176,2 млн. лева и печалба 12,1 млн. лева, което прави около 7% печалба.

Гетуик прави 50%, летище София само 7%.

Да, може някой да каже, че двете летища са несравними, но всъщност, не е така.

И двете летища са на територията на Европейския съюз. И двете летища разполагат с една писта за излитане и кацане. Трябва да отбележим, че печалба на летищата се формира единствено от търговската дейност на летищния оператор. Така опираме до компетентен мениджърски екип и сериозен контрол от страна на държавата.

Какво имам предвид?

След приемането ни в Европейския съюз, забележете "по препоръка" и предвид увеличаване на пътникопотока на над 3 млн. души, държавата, в лицето на ГВА, допусна на Летище София втори наземен оператор в лицето но Суиспорт- България.

Това добре, все пак говорим за световен лидер в областта на наземното обслужване, който работи на много международни летища и т.н.

Какво се подобри на Летище София? Отговорът е - нищо.

През 2010-а незнайно защо ГВА, сиреч пак държавата, допусна още един наземен оператор на столичното летище в лицето на Голдеър Хендлинг България, лидер в наземното обслужване в Гърция.

И така на Летище София започна конкуренцията в наземното обслужване. И под ръководството къде на държавата, къде на летището, Голдеър и Суиспорт се развиват, а летище София губи позиции. И най-фрапантният пример за това е как в края на миналата годна летище София загуби търга за обслужване на нискотарифната "Уиз Еър" и така пазарният дял в наземното обслужване на летището се срина от 45% на 5%.

Но да се върнем към основния въпрос - КОНЦЕСИЯТА.

Какво всъщност включва концесия на Летище София?

Цифрите говорят сами:

550 млн. лева авансово плащане, минимум 15 млн. лева, или 10% от приходите, годишна концесионна такса и най-малко 600 млн. евро инвестиции за целия период на концесията.

И тук е добре да се огледаме какво се случва около нас - на Балканите. Скоро бе отдадено на концесия летището в Белград. Концесионерът Vinci Airports обяви, че поема ангажимент да обнови изцяло летището срещу сумата от 262 млн. евро.

Тази сума включва следното:

Нoв пътничecĸи тepминaл c oбщa плoщ oт 42 000 ĸв. м, обновяване на cъщecтвyвaщитe тepминaли c oбщa плoщ oт 15 000 ĸв. м, нoвa 3,5-ĸилoмeтpoвa пиcтa и обновяване на cъщecтвyвaщaтa 3,4-ĸилoмeтpoвa пиcтa, 9 нови пътеки за рулиране с обща дължина 3,5 км., изграждането на нови паркинги с 2400 паркоместа. Щe бъдaт изгpaдeни и cпoмaгaтeлни cъopъжeния: пpeчиcтвaтeлни cъopъжeния, oтoплитeлнa цeнтpaлa, мeтeopoлoгичнa cтaнция и дp. Cтpoитeлнитe дeйнocти тpябвa дa oтнeмaт 5 гoдини.

Отново се връщаме на сумата за инвестиране - 262 млн. евро.

Ние сме заложили инвестиция от 600 млн. евро, която трябва да направи концесионерът.

Въпросът е как ще го накараме да го направи и в какво ще се изразява инвестицията. Заговори се за задължението за строежа на Трети терминал.
Всъщност имаме ли нужда въобще от него? Планиран ли е такъв и как ще се направи, след като към момента няма изготвен генерален план за бъдещо развитие на летището? Може би чакаме да дойде концесионерът, който да даде насоките, в които смята да развива аеропорта. Но преди да дойде концесионерът, държавата трябва да свърши доста работа.

Като например да се издадат няколко наредби:

- Наредба за съдържанието, условията и реда за изготвяне на генералните планове на гражданските летища - зависи от министъра на транспорта

- Наредба за разрешителния режим в сервитутните зони и зоните на влияние на летищата, в т.ч. и за съгласуване на издаването на разрешения за строителството на сгради, съоръжения, водоеми, сметища, надземни силнотокови линии, кариерни ями и други подобни обекти в тези зони - зависи от министъра на транспорта, от министъра на регионалното развитие и от министъра на земеделието и храните

- Наредба за определяне съдържанието на специализираната карта и регистъра, които се създават въз основа на данните по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър , и условията и реда за създаването и поддържането им - зависи от министъра на транспорта, съгласувано с министъра на регионалното развитие

- Наредба за възможните ограничения върху характера на засажданите култури в района на летищата с оглед на защита от птици - зависи от министъра на транспорта и от министъра на земеделието и храните

Окончателния срок за подаване на оферти за участие в концесията е 5 февруари. Кой ще си свърши работата дотогава?