19:16 | 30.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Как Васил "се върна от пъкъла" и помага на други да се спасят

Откровен до болка разказ за борбата с дрогата и острия ръб до пропастта

Как Васил "се върна от пъкъла" и помага на други да се спасят

Откровен до болка разказ за борбата с дрогата и острия ръб до пропастта

19:20 | 12 август 2018 | Автор : Валерия Калчева 134 44658

Дълго време един от отговорниците на наркокомуната "Рето - Надежда" във Войняговци край София е Васил Вачков. В нея в момента живеят 30 момчета, към 20 момичета и 5 семейства. Има една къща за момичета в Курило и една къща за майки с деца, която се намира в кв. "Бенковски". Има и още две къщи - в Пловдив и Бургас. Не връщат никого в нужда, който ги потърси. Не му искат пари. Вътре момчетата и момичетата работят и се издържат сами.

Снимка: Личен архив

Те се опитват да живеят според законите на Библията. Надяват се Бог да им помогне да променят съдбата си.

В официалните документи пише сухо и кратко: Наркокомуната във Войняговци "Рето - Надежда" е сдружение и основната му цел е подпомагане физическата и социална интеграция, чрез оказване на безвъзмездна морална, материална и духовна помощ на лица, намиращи се в неравностойно социално положение, предимно токсикомани и наркомани, според индивидуалната нужда на лицето. Всички членове са доброволци и предимно бивши наркозависими.

Васил облича чиновническия стил в емоция: "Ние се борим за всяка една душа, освен да се раздели с дрогата, да познае Христос и да не отиде в пъкъла. Това е, което искаме ние! Хората, които идват при нас, са податливи на пороци и всичко може да извади човека от равновесие и да му превърти чипа и да започне да прави глупости! Всичко, дори една песен..."

Предлагаме ви изключителния, до болка откровен разказ на Васил за борбата му с хероина, който е бил на път да го завлече в пропастта. Той се връща към далечното минало: "Като се надрусах за първи път с хероин, си казах: "Аз за това съм живял, това съм търсил! Това е мойто, от тук аз няма да излеза!" Следва дълъг път, по който той открива Бога, който му показва правилния път.

Всеки може да си мисли, каквото пожелае - да обвинява, да съди, да отрича. Но важното е, че младият мъж е успял да се оттласне от ръба на Нищото и е щастлив.

Преди по-малко от две години Васко се жени за своята Вера, негова сестра по съдба, и вече имат 7-месечна дъщеря Габриела.

Семейство Вачкови (Снимка: Личен архив)

- Васко, това наистина е голямо събитие за теб. Как се запознахте с бъдещата ти жена?

- Ами как се запознахме... Аз живеех в комуната при момчетата, тя при момичетата. Ние правим доста неща заедно - правим събрания заедно, търсим Бога заедно. С нея участвахме в правенето на театър на християнска тематика и пътувахме по домове за деца в неравностойно положение в Северозападна България. Това беше преди 5-6 години. Оженихме се с моята приятелка Вера и слава на Бога, имаме седеммесечно момиченце Габриела. Съпругата ми има дъщеря на 13 години, Ема, и сега фактически имам две деца. Когато е влязла в комуната, Ема е била на 6 години, тогава още не се познавахме с майка й.

- Каква е историята на Вера?

- С бащата на Ема са били гаджета, тя забременява, а той изчезва. Вера родила детето, като се надявала, че може би, майчинският инстинкт, любовта към детето, ще й помогнат да преодолее дрогата. Но това не се получава... И тя като мен влиза в наркокомуна в Испания, също като мен познава Бога и той я прави тотално нов човек, който няма нужда от никакви стимуланти, за да бъде щастлив.

Вера с булчинския букет (Снимка: Личен архив)

- А вашата любов с Вера от пръв поглед ли пламна?

- А не, нищо подобно. Отначало ние бяхме просто група християни, събрали се да правим нещо за Бога, а именно театър. Но бивайки заедно, опознавайки се, започнах да усещам, че си допадаме, да мисля относно нея и най-вече да поставям въпроса пред Бога - дали това наистина е жената, която той е определил за мен, или е нещо, което е повече някаква моя емоция и мой "филм"...

- Как го постави този въпрос пред Господ?!

- Е, то не е някакъв шаблон, няма формула... Примерно, аз започвам да се моля и някакъв глас отгоре ми казва: "Тя е!" Или излиза някакъв облак или не знам какво... Няма такова нещо.

Просто се молиш на Господ да ти покаже по някакъв начин - нещо да се случи, някаква ситуация, или в сърцето си да усетиш или да видиш нещо, което да ти покаже, че е Тя или не е Тя... Също така ти казваш и на хората, които са около теб, на твоите братя. Те също започват да се молят...

- Какво ти показа, че си на прав път?

- Отношенията ни вървяха гладко, нямаше напрежение, нямаше случки, които да ме разколебаят. Нямаше някакъв конкретен случай. Чувствата ми към нея продължаваха да бъдат силни, виждах, че имаме сходство в характерите. И в нейното сърце са се родили същите чувства с Божията намеса, така е винаги, когато в нечие сърце се роди любовта. Без аз да съм флиртувал с нея и да съм я свалял, просто бивайки заедно като християни, Бог вложи в сърцата ни чувства един към друг.

Васил и Вера с малката си дъщеричка (Снимка: Личен архив)

- Кога споделихте един пред друг чувствата си?

- Споделих с хората около мен, братята ми, те ме попитаха искам ли да й кажа това, което чувствам. Аз казах: "Да." Вера пък беше говорила с жените. Те ни събраха, говорихме и се уточнихме. Започнахме да се срещаме, да си споделяме съкровени неща, за да се опознаем още по-добре, да видим дали това, което искаме да направим, наистина може да бъде завинаги. Защото "докато смъртта ни раздели" не е някакво кухо изречение, което се казва и се подминава. Това е супер сериозно.

- Как й предложи брак?

- (Смее се) Ами като по филмите... С пръстен в ръка, на колене, "ще се омъжиш ли за мен", както си трябва. Беше зимата на 2016 година.

Васил и Вера след като са сключили граждански брак (Снимка: Личен архив)

- Сватбата къде направихте?

- В нашия салон, той е много голям. Сватбата беше с много гости, разбира се, без алкохол... Дойдоха моите роднини, нейни роднини, близки, приятели и си изкарахме много добре, макар и без алкохол и цигари. Венча ни нашият пастор Мигел, който след това замина за Испания. Разменихме си пръстени и завети един към друг. Имаше хора и от други църкви, имат си хор и пяха. Ние пяхме нашите песни във възхвала на Бог... Друга музика не е имало, чалга - не. Никаква друга музика...

- След сватбата къде заживяхте?

- Отделихме се в свой дом, в къща. Тя е пак тук, в района на комуната. С още едно семейство от нашите хора - ние сме на горния етаж, те на долния. Когато някой се ожени, му се намира къде да живее. Сега дойде едно семейство от Хърватска и понеже няма място вече в къщите, взехме един апартамент под наем в кв "Бенковски" и те живеят там.

Къщата на младото семейство в комуната (Снимка: Личен архив)

- Със съпругата си преди брака не сте имали сексуални отношения. Това позитивно ли се оказа всъщност?

- Много ясно, че е позитивно, щом така е написано и в Билията. Бог е определил така, защото е добро. И аз можах да се убедя, че е добро. Бог е дал секса между мъжа и жената, за да се наслаждават един на друг и да създадат поколение. Но той го е направил така, че и да са наслаждаваш от това нещо, а не просто да създаваме деца като роботи. Той е един добър Бог към нас.

На сватбата на Васил и Вера няма алкохол, но това не пречи на доброто настроение (Снимка: Личен архив)

А когато разбрах, че Вера е бременна, беше нещо специално. Сигурно всеки баща го е казвал това и е като някакво клише. Но когато на теб ти се случи, разбираш за какво става дума. Хвала на Господа, че ни даде това детенце!

- Какво работиш в момента?

- Работя в складовете на един от магазините на голяма хранителна верига. Те пък съответно помагат с храна за комуната. Вера се грижи за Габриела, която е на 7 месеца, но помага и на другите семейства. Понякога тя готви за всички, помага в грижите за децата на някоя от другите майки, когато тя има работа. "Въртят се" и си помагат. Имаме две семейства, в които мъжете са българи, а жените испанки.

- Вече далечното ти минало изглежда като кошмарен сън, от който си се събудил отдавна. Каква е твоята история, Васко?

- Аз съм на 38 години и съм от София. От 18 години съм "чист", но бях затънал, наистина. Това си е смърт. Смъртта витае над живота на наркомана, около него. Вкъщи при нашите цялата атмосфера излъчваше смърт. Постоянни скандали между родителите ми, които търсеха кой е виновният! Сестра ми също преживя всичко заедно с мен. Всички гледаха как умирам пред тях и не можеха да ми помогнат. Гледаха как съм обсебен, гледаха как съм тръгнал към смъртта и то бързо и не можеха нищо да направят...

- Как стана, че посегна към наркотиците?

- Мислил съм много по този въпрос. Как стигнах до този начин на живот, защо посегнах към нещо, което не е истинско. Проблемът са ми били комплексите, липсата на свобода да бъда такъв, какъвто искам да бъда. Когато друсах, тогава ставах такъв, какъвто искам да бъда! Така си мислех аз... Харесваше ми да се отпусна, казвах, каквото мислех, можех да се приспособя във всяка среда.

Но ...това беше само в моите мисли, реално погледнато не беше така!

Къщата на момчетата в комуната (Снимка: Личен архив)

- На колко години започна да се друсаш?

- На 16 започнах да пуша трева, да пия алкохол, да ги мешам. Търсех тази свобода, която ми липсваше. Но после започна да ми писва, защото ефектът намаляваше, не беше като в началото и започнах с по-тежките дроги, минах на хероин! Вземах и една комбинация от хапчета, които наподобяват неговия ефект, но са по-евтини. Цяла България се беше зарибила по тях. Падаха ми задръжките, мислех си, че всичко е розово, че всичко е о`кей, мислех си, че това е истината! Като се надрусах за първи път с хероин, си казах: "Аз за това съм живял, това съм търсил! Това е мойто, от тук аз няма да изляза!"

- Семейството ти опита ли да те вразуми?

- Отраснал съм в много добро семейство. Баща ми и майка ми са искали винаги най-доброто за мен. Завърших Математическата гимназия с добра диплома. След това влязох в Техническия университет. Но с дрогата нямаше как да уча, защото не ходех въобще на лекции, нямах интерес.

Като разбрах, че дрогата е "мойто", аз се хвърлих през глава! Зарязах близките, приятелите, не се криех, не се правех, само това ми беше в главата! Въобще не се прикривах, че се друсам! Други гледат като са зле да не се показват пред хората. На мен изобщо не ми пукаше. Хвърлих се в най-дълбокото!

Кухнята на момчетата (Снимка: Личен архив)

Но нещата се усложняваха... Бях жаден за по-силен ефект, `дигах дозите! По този начин се подкарах вече яката! Студенството бързо пропадна, нашите разбраха, приятелите бързо ме оставиха. Защото ти си мислиш, че си много готин, когато си се надрусал, но ти си всъщност един неприятен тип. Заспиваш на масата или постоянно прекъсваш хората, искаш непрекъсното нещо от тях, мислиш, че си само ти на този свят! Досаден тип!

Неприятна компания си, ти можеш да си мислиш, че си приятна компания, но не си! Започваш да искаш пари от всички. Ставаш като пиявица, искаш непрекъснато да смучеш!

- Откъде вземаше пари?

- Много бързо си прекъснах източниците от вкъщи. Нашите като разбраха и казаха: "Няма ние да ти помагаме да умираш! Няма да ти дадем и една стотинка!" Въпреки покварата, която влезе в мен, от вкъщи не изнасях, беше останало това в мен - домът беше свято нещо, не пипах там. Като станех сутрин, отивах при един приятел и двамата започвахме да търсиме пари. Без 20 лв. за хапчета, нямаше как да изкараме деня! Когато намерим повече пари, отивахме за хероин. После се мотаехме из града! Ако не намерехме пари, правехме грабежи по улиците, просехме. Тогава много наркомани просеха по улиците...

Снимка: Личен архив

Успявах някак си да се закрепя да живея вкъщи, но положението беше "на кантар". Като се връщах, много често нашите не ме пускаха да се прибера! Но те се мъчеха да ми помогнат всячески - провеждаха ми домашни лечения, иглотерапии, водеха ме на психолози, на психиатри! Всичко, каквото е можело, се е пробвало.

Нямах желание да ги правя тези неща, но заради нашите ходех... Хем се опитвах да угодя на тях, хем да си карам по моя начин, но явно така не ставаше. Защото желание да спирам дрогата, нямах! Но ... после започнаха да ме притесняват полицаите! Вземаха ме от вкъщи. Заради грабежите. Получих два пъти условни присъди заради тях. Много напрегнато ми стана вече.

Тогава майка ми започна да ми подхвърля идеята за комуна. Казаха ми: "Или в комуна, или си заминаваш от вкъщи!" Не бях от този тип, който може да живее по улиците - исках да се прибера, да се изкъпя, да си почина. Не бях типа "куче", който издържа на всякакви условия, може би с годините щях да стана...

Положението се получи така - или на улицата или в Испания! Рекох си: "Хайде, ще си почина там, ще науча езика!" Съгласих се и заминах за комуната през 2001 г.

- Какво беше първото ти впечатление от комуната?

- Нямах никакви очаквания какво ще е мястото! Само знаех, че не се пуши, не се пие, не се друса - и това е. Като отидох там, Кордоба се казваше градът, в Сдружение "Рето - Надежда", видях, че условията бяха о`кей. Но имаше строг режим, нещо, което на мен ми беше чуждо - лягаш в точен час, ставаш в точен час. Не можеш да идеш някъде без разрешение, питаш за това, питаш за онова... Не бях живял по такъв начин! Може би нещо като в казармата - моето поколение ходи в казармата, ама аз не ходих, замотах се, за да не ида...

Направи ми впечатление, че хората са о`кей към мен, добронамерени. Езика не го разбирах, но видях, че хората се свободни някак, радваха се! Ухаеха на нещо различно, това което съм мечтал винаги - казваха това, което мислят, смееха се, бяха си заедно. Някак си сплотени, о`кей бяха!

Като влезеш там, прикрепват един човек към теб - да ти показва нещата, да ти помогне да преживееш абстиненцията, да бъде с теб, да те утеши, да ти бъде пример като ти разкаже как е било при него. Такъв човек сложиха до мен, испанец, който се мъчеше да общува с мен с речник в ръка. Но той не знаеше много как да търси в него думите и аз ги търсех. Обаче той се стараеше, искаше да общува с мен. Тогава си задавах въпроса защо той иска да общува с мен, за какво му е това - да пита как съм, как се чувствам, да се опитва да ме разсмива! Нямах отговор защо прави всичко това! Аз имах желание да науча езика и започнах бързо до напредвам...

Снимка: Личен архив

Там имаше доста българчета, но не ни даваха много да си говорим, защото бяхме нови всичките и ни предпазваха да не се надъхваме помежду си и да направим някоя щуротия. Защото помежду ни като се събирахме, течаха следните разговори: "Помниш ли как се друсахме, виж - руснакът на светофара проси, каква ли дрога има, хайде да избягаме в Испания да "бръмчим" по улиците, испанките са много хубави!" Всякакви щуротии!

Имаше един хърватин, с който горе долу се разбирахме. Именно той ми обясни отначало кое точно е променило хорат там. Каза ми, че това е Исус Христос! Външно приех думите му с уважение, но вътрешно си помислих, че това е секта... Разбунтувах се. Тази работа не беше за мен! Цял живот съм бил човек, който не вярва в тези работи и дори се присмива и ... сега изведнъж да ми кажат, че това е истината!

Салонът на комуната (Снимка: Личен архив)

Но нищо не направих, не съм човек, който обича да влиза в ситуации, по-скоро бих се нагодил, отколкото да тръгна на бунт. Имаше други от българите, които се бунтуваха и казваха: "Няма да ги слушам тези неща!" На мен по-скоро ми харесаха онези хора, не можех да кажа на бялото черно, виждах, че нещо добро става с тях. Нещо специално имаше в тях, което аз също исках да имам! Това бяха чисти хора, различни! Не бяха вече наркомани, в никакъв случай!

- Те от колко време бяха в комуната?

- Колкото време повече си бил във вярата, толкова по-добре! Но не е определящо колко време си бил в комуната. Може да си много време в комуната и да не стане нищо! Ти можеш да се нагодиш към комуната, да свикнеш с правилата, да се приспособиш към хората, да не създаваш проблеми, но да мине времето и да не се случи нищо вътре в тебе. А то вътре в тебе е проблемът!

Къщата на други семейства в комуната (Снимка: Личен архив)

- Можеш да си сложиш маска?

- Да, да бъдеш лицемерен. Само да сложиш 20-30 кила отгоре, да напълниш бузките, да си мислиш, че животът е пред тебе, можеш да изкараш 1 година, можеш да изкараш 2 и като излезеш навън, пак падаш в същата дупка отпреди. Просто, защото нищо не се е случило вътре в теб!

- Ти трудно ли стигна до промяната?

- Исках да изхитря системата. В началото се опитах хем да взема от вярата, доброто, което имаха те, хем не исках да оставя нещата, които ми харесваше да правя, но знам, че не са угодни на Бога! Не бях съгласен с това, което Библията казва за моя сексуален живот. Само в брак, с една жена... Смятах, че мога да направя комбинация! Да приема вярата в Бога от тези хора, но като отида в центъра, да си правя, каквото си искам!

Така беше първите 9 месеца, опитвах се да си наглася Бога по моя калъп. Но... нищо не се получи с живота ми! Аз се тормозех вътрешно, виждах, че не става така! Слушах по нашите служби какво говорят тези хора, но сърцето ми беше раздвоено!

- Как успя да се разделиш с раздвоението?

- Погледнах себе си реално и видях, че не съм добре! Разбрах, че ако изляза навън, ще издържа известно време, месеци, години, но в един момент ще дойде някаква ситуация, която пак ще ме върне към дрогата. Ще рухна като пясъчна кула, от първата вълна, която дойде! Това прозрение ме разклати!

На една от службите или събранията, човек от нас проповядваше. Аз слушах. Едно негово изречение, обаче ще запомня винаги. 17 години са минали оттогава. То стигна до най-дълбокото в сърцето ми! Гласеше горе долу следното: "Ще предам живота си на Бог и ще оставя според него да се развива моя живот!" Когато нещо истински духовно стигне до тебе, ти реагираш! И това изречение всъщност преобърна живота ми! Защото дотогава аз служех на двама господари и явно не се получаваше - на Бога и на светското!

Снимка: Личен архив

Направих изповед от цялото си сърце, че предавам сърцето си на Бога, че искам Бог да промени живота ми, както той иска и да го води, както той иска! Не знам дали я направих на глас, но със сърцето си го казах! Изповядах се, че не искам да продължавам да живея по този лицемерен начин. И наистина, падна товарът на цялото това лицемерие и на греха от сърцето ми. И Светия Дух дойде в мен! Усетих го! Оттук нататък животът ми беше вече различен! Когато нещо кривнех, той ме поправяше! Вече гледах на хората около мене по различен начин! Бях добър и с тези, които не ми допадаха, гледах да ги разбера, да им помогна!

- Когато се върна в България, как беше устроена комуната във Войняговци?

- Издържаме се чрез дарения, на мебели и бяла техника много често, ние ги поправяме и ги продаваме в нашите магазини за вещи втора употреба. Момичетата тапицират мебели и им се плаща за това от клиентите. Реставрираме мебели. Има момчетата, които станаха професионални дърводелци. Аз поправях бяла техника.

- Можеше още тогава да не живееш вече в комуната. Защо го направи?

- Усещах, че имам призив от Бога да съм тук! Щастлив съм заедно с момчетата, защото виждам хора, които идват и аз мога да им помогна, а и в мен имаше още неща, които не ми харесват и знаех, че само Бог може да ги оправи. Знаех, че ако продължавам този път във вярата няма шанс да се върна към наркотиците!

- Вярата в Бог ли ти дава най-голямата радост?

- Вярата ми дава радост, но и един хубав мач ми дава радост! (смее се) Бог е направил да ни харесва една хубава книга, да ни харесва един хубав филм, един хубав разговор, много неща! Но важна е мярката. Човек често отива в крайности...

Сега, след като се ожених, приоритетите ми се преподредиха. Но вярата прави семейството ни по-крепко, защото ни дава сили да се променяме, когато е за добро.

- Каква музика може да се слуша в комуната?

- Светска музика не слушаме, слушаме християнска музика. Забранено е да се слуша радио. Да хванеш да си пуснеш някоя чалга, няма как да стане... Или рап! Няма как... Просто, защото не е добре за тебе! Всяко правило си е сложено, защото се е случило нещо преди това и за да предотврати това да се случва вбъдеще...

- Какво друго е забранено в комуната?

- Книгите са ограничени също. Само християнска литература може да се чете. Телевизията също е ограничена. Гледа се телевизия, но контролирано. Мачове, някои филми, новини. А контрол има, за да не се разколебае решението, което ти си взел да се оправиш...

Работилниците (Снимка: Личен архив)

- Мнозина смятат, че евангелистите нанасят щети на православната църква, че вие сте сектанти...

- Важното е да не нанасяме щета на Бога, а за православието дали е щета, не знам, нямам идея. Приличам ли ти на сектант?

- Колко време отделяте на ден за служби, събрания, за неща, свързани с вярата?

- Ставаме в 7- 8 ч. Сутрешната ни служба трае час. Но аз примерно съм станал един час преди това - да чета, да се моля. И през деня комуникирам с Бога - моля се, ако нещо се случи и не съм сигурен как да постъпя, търся от него да ме води. Разбираш ли? Не може да се каже колко време се отделя за това. Индивидуално е. В неделя правим служби, които са открити. Имаме хор или хваление, това са момчета и момичета, които служат на Бога, пеейки. Те са с китари - пеят, свирят и ни водят. Другите ги подкрепят, ако знаят песните.

Малката Габриела (Снимка: Личен архив)

Майка ми идва от години на тези служби при нас, те са открити. Тя е доволна, че синът й не е онова объркано момче, което отиваше към смъртта, а вече е мъж, който се грижи не само за себе си, а и за любимите си същества...

Интервю на Валерия Калчева

ИЗБРАНО