Георги А. Ангелов - победителят в Web Report: Новините станаха фастфууд

В тези времена на фалшиви новини търсенето на истината става все по-трудно и неблагодарно, дори опасно, смята журналистът

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Георги А. Ангелов - победителят в Web Report: Новините станаха фастфууд

13:04 | 4 август 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 24 3354 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Преди дни Dir.bg раздаде наградите в третото издание на конкурса за чиста журналистика Web Report. Конкурсът, който се бори срещу фалшивите новини, и тази година отличи с парични награди от 1000 лева най-добрите журналистически материали в шест основни категории.

Web Report

Една от категориите е "Икономика". Тази година наградата в нея спечели Георги А. Ангелов за статията "Как София изяжда България", публикувана в dw.com на 18 декември 2019 г. Стъпвайки върху статистически данни авторът стига до извода, че столицата поглъща не само хора, но и много пари. "Нормално е София да привлича хора от останалите части на страната, пише Георги А. Ангелов и продължава: "В столицата заплатите са по-добри, образованието е като цяло на по-високо ниво, а и има повече възможности за по-добър живот. Но тази гравитация се превръща в канибализъм, тъй като другите области се обезлюдяват". А "презаселването на столицата води до извънмерно струпване на хора, а оттам и до все повече проблеми", казва в заключение авторът.

Георги А. Ангелов е журналист от 2002 г, когато пише първите си материали, като стажант в смолянския вестник "Отзвук". След това е политически репортер и редактор в редица национални вестници, повечето от които вече не са това, което бяха и което трябва да бъдат. В момента работи, като редактор в OFFNews.bg. Автор в българската секция на Deutsche Welle (DW).

Помолихме Георги А. Ангелов да сподели пред Dir.bg своите виждания за медиите и новинарството днес, за значението на конкурса Web Report. Ето какво написа той.

Как се променят медиите и журналистиката

Развитието на интернет промени журналистиката за добро и за лошо. Буквално всеки може да си направи уеб медия с минимални средства. Това, че с няколко кликания на смартфона може да се снима видео или да излъчи на живо ситуация, на която човек е станал свидетел е добрата част на промяната. Лошата е, че новините станаха фастфууд. Преди години една новина можеше да се разработи така, че да отговаря на всички журналистически стандарти, да дава отговори на въпросите, защо дадено нещо се е случило и какво следва от това. Бързината, която се налага от конкуренцията днес прави качествената журналистика "непродаваема", защото само 2-3 часа по-късно темата за потребителите пред екраните вече е стара и не предизвиква интерес.

За дезинформацията, фалшивите новини и търсенето на истината

Масовите традиционни медии загубиха доверието на хората, заради икономическата и/или политическата им обвързаност. Заради вирусното споделяне в социалните мрежи популярни стават темите, които експлоатират човешките страхове и предразсъдъци и това е парадоксът на новото време - океанът от информация доведе до огромна дезинформация и сравнително лесна манипулация на човешкото съзнание.

Фалшивите новини създават предразсъдъци, които ще определят изборите на хората, а и на техните деца с десетилетия напред. От това се възползват, както големите световни играчи, които водят война за съзнанието на хората вместо на бойното поле, така и дребни мошеници, печелещи от трафик на анонимните си сайтчета.

В тези времена на фалшиви новини заравянето в новините и търсенето на истината, поводите и причините за събитията става все по-трудно и неблагодарно. А често и опасно.

Вярвам, че истината е това, което прави човека свободен, а добре написаният с достатъчно аргументи журналистически материал има силата да се бори с фалшивите новини.

Единственото открито оръжие срещу дезинформацията е повече истинска информация.

За написаното, наградата и за смисъла от работата

В материала, за който бях отличен -"Как София изяжда България", вместо да се плъзна по печелившето (за кликове) противопоставяне по оста столица-провинция се опитах да потърся причините за увеличаващата се пропаст между София и страната и да видя какви решения на този проблем работят в други страни.

За това благодаря за съществуването на конкурса за чиста журналистика Web Report на Dir.bg. Благодаря, че дава тласък в правилна посока на журналистиката в България. Това, че спечелих наградата в такава ожесточена и достойна конкуренция ми дава увереност, че това, което правя и това в което вярвам имат смисъл и бъдеще.

"София не е България" - тази крилата фраза се опитва по популярен начин да обясни разделителните линии между столицата и останалата част на страната. Разликата се вижда и в изборните резултати, и при средните заплати. По данни на Националния статистически институт (НСИ), през третото тримесечие на тази година средната заплата в София е била 1 704 лева, а за страната - 1 266 лева.

И още: населението на България се топи с рекордна скорост. От 7 845 841 души през 2002 година, през 2018 то намалява до 7 000 039 души. В същото време населението на София се увеличава от 1 187 786 през 2002 година до 1 326 774 души през миналата. Това означава, че в София живеят около 19% от хората. Според друга таблица на НСИ, озаглавена "Население по градове и пол", в края на миналата година в българските градове са живели 5 159 129 души. В този брой са включени "лицата, които живеят постоянно (имат настоящ адрес) в страната към 31.12. на съответната година и не са отсъствали от нея за период по-дълъг от една година". Това число би трябвало точно да отразява броя на градското население без мигриралите. От което следва, че в столицата живеят почти 26% от градското население на България.

По пътя на парите

При това статистическите данни не отразяват реално живеещите в столицата, тъй като - поради системата за гражданска регистрация - постоянен адрес се взима трудно и изисква смяна на всички документи. Голям е броят на учениците, студентите и временните работници, които не живеят постоянно в София. Данните не отразяват реално и емигриралите, тъй като те нямат задължение да оповестяват напускането на страната пред властите.

Но вътрешната миграция в България не е насочена само към София. Хора се местят от село към град, после към по-голям град, към столицата и накрая към чужбина. Понякога обаче и софиянци се местят в други градове. През миналата година столицата е загубила 18 450 души, а заселилите се в нея наброяват 23 613 души. Най-много софиянци са избрали да живеят в Пловдив - 1 013 души. За миналата година Пловдив е един от малкото градове освен София, който има механичен прираст от 2 318 души - тоест, там са се заселили повече хора, отколкото са напуснали. След него е област Кърджали с 2 321 души прираст, но тук числото е за всички общини в областта. Другите градове, увеличили населението си през миналата година, са Варна с 1 058 души, Шумен със 706 и Бургас с 531. На обратния полюс са Сливен, Плевен и Враца, които са намалели с по над 1 200 души.

Българските градове, които увеличават населението си, имат два общи белега: приток на инвестиции и откриване на нови работни места. В Пловдив най-големият магнит за преселване е икономическата зона "Тракия", в шуменската индустриална зона също се откриват нови производства, а в област Кърджали, освен новите заводи предимно за автомобилни части, високи заплати дава и мината за злато до Крумовград.

София обира лъвския пай от инвестициите

Инвестициите обаче не са равномерно разпределени в страната. До края на 2017 година чуждестранните инвестиции възлизат на повече от 24 милиарда лева, като над половината от тях са насочени към София. Столицата е лидер и по качество на образованието и здравеопазването.

Парите по европейски програми също не се разпределят пропорционално. Премиерът Бойко Борисов често говори за нуждата от инфраструктура, но най-големият получател на тези пари пак е София. Да вземем проекта, който е най-отчетлив пример за успеха на европейските програми: софийското метро. Само за настоящия програмен период 2014-2020 г. метрото ще глътне близо една четвърт от парите по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". При общ бюджет на програмата от над 4,42 милиарда евро, за метрото ще отидат 1 милиард лева.

Под черта може да се каже едно: нормално е София да привлича хора от останалите части на страната - в столицата заплатите са по-добри, образованието е като цяло на по-високо ниво, а и има повече възможности за по-добър живот. Но тази гравитация се превръща в канибализъм, тъй като другите области се обезлюдяват.

Какво да се прави

Но София изобщо не е изключение в международно сравнение. По цял свят големите градове изсмукват население от по-малките населени места. Редица европейски държави вече се опитват да противодействат на тази тенденция. Преместват например цели държавни институции в по-бедни региони. Във Великобритания централите на различните данъчни служби на кралицата са физически разположени далеч от Лондон, а държавната пътна полиция е в Суонзи.

В България единствено тогавашният финансов министър Симеон Дянков направи опит да премести агенция "Митници" в Русе, но идеята му се прие на нож. Преместването на тези 500 работни места и наемането им в Русе със сигурност би създало икономическо оживление. Докато за трудовата борса в София 500 души са незначителна бройка. Тези 500 служители получават заплатите си от пари на данъкоплатците, които живеят в цялата страна. Така че не е нито логично, нито справедливо ползата в случая да остава само в София. Да не говорим, че в наши дни интернет дава възможност да се работи отвсякъде.

Друг британски проект, който може да служи за пример, е решението на държавния медиен гигант БиБиСи да изгради в Манчестър така нареченото Media City. Държавната телевизия премести осем свои отдела на терена на бившите докове в Солфорд, а това създаде 4 600 работни места, 2 000 от които са преместени от други места. 4 200 допълнителни работни места възникнаха за съпътстващите бизнеси, а районът в Солфорд се превърна във втори модерен център на Манчестър.

Срещу миграцията към София и другите големи градове държавата може да използва и този инструмент: данъчна политика на общинско ниво, която с изгодни условия да привлича граждани и фирми. В България този инструмент теоретически съществува, но не се прилага реално - поради сегашната данъчна система, а често пъти и поради предизборни сметки. За последните български правителства София е очевидно приоритет. Но презаселването на столицата води до извънмерно струпване на хора, а оттам и до все повече проблеми.

ИЗБРАНО