Преди седмица гърците празнуваха по улиците, след като гласуваха отхвърляне на условията на кредиторите за нов спасителен план. Вчера същите тези улици бяха пълни със смаяни и объркани хора, опитващи се да разберат защо сега им се налага да преглътнат още по-неизгодна сделка от тази, която току-що отхвърлиха презрително, пише в. "Уолстрийт джърнъл", цитиран от БТА.

След повече от 13 часа преговори, 19-те ръководители на страните от еврозоната започнаха да обсъждат компромис за намиране на изход от гръцката криза, пише в. "Монд". Текстът, изготвен от Гърция, Германия и Франция, трябва да убеди останалите лидери на еврозоната, в това число и най-взискателните (такива са Естония, Латвия, Литва, Словения, Словакия, Финландия, Холандия - б.р.).

Заради липса на консенсус вчера Еврогрупата предаде преговорната щафета на лидерите на еврозоната, изготвяйки преди това списък с условия за отпускане на нов спасителен план, определени като "много лоши" от гръцките представители, допълва френското издание.

Възможността за излизане на Гърция от еврозоната, която по едно време бе сериозно обмисляна, сега изглежда се отдалечава, но остават два спорни въпроса - участието на Международния валутен фонд (МВФ) в евентуален нов спасителен план и създаването независим фонд в Люксембург под европейски надзор, който да управлява гръцките активи, подчертава "Монд".

Атина не иска МВФ да участва в третия спасителен пакет, вероятно заради настойчивостта на ръководената от Кристин Лагард институция да изкопчи структурни реформи от страната, пише "Дейли телеграф".

За Германия обаче участието на институцията е задължително условие.

Другата точка, предизвикваща големи разделения, е призивът на финансовите министри от еврозоната за създаване на "външен и независим фонд", който да държи до 50 милиарда евро гръцки държавни активи, които да бъдат приватизирани през следващите години, а приходите от тази разпродажба да отидат за погасяване на гръцкия дълг, пише "Уолстрийт джърнъл".