"Галъп": ЕС е най-предпочитаният партньор от българите, Русия е на второ място
12% от сънародниците ни предпочитат САЩ за партньорство в сигурността, а само 3 на сто - Китай
Европейският съюз е най-предпочитаната сила за партньор сред българите - и в икономическата сфера (42%), и в сферата на сигурността (40%). Стойностите на България са над средните за света, като я подреждат и сред водещите проевропейски страни на Балканите.
Още по темата
Това сочат данните от проучване на общественото мнение в 64 държави за предпочитанията за стратегически партньорства между страните, проведено от световната Асоциация "Галъп интернешънъл" през периода август-октомври 2022 г. То обхваща над две трети от световното население и повече от 90% от онези страни, в които има свобода да се провеждат и да бъдат публикувани проучвания на общественото мнение.
Русия се нарежда на второ място сред предпочитанията на българите за партньорска сила - съответно с 20% за икономиката и 24% за сигурността.
Китай получава одобрение от българите като партньор в сферата на икономиката в 11% от отговорите.
САЩ са одобрявани в 9% от отговорите. Страната е възприемана като партньор в сигурността от 12% от хората у нас, докато за Китай са само 3%.
До какви обобщения и изводи водят глобалните данни извън българския ракурс?
Запад/Изток
Колективният Запад (ЕС и САЩ) остава по-привлекателен и като икономически партньор (58% от предпочитанията по света), и като партньор в сигурността (59%). В сравнение, Китай и Русия, заедно, получават съответно 29% и 26%. Важно е да се отбележи, е, че това съотношение две към едно е валидно, но без гласа на Китай - където изследователското съдържание е ограничено. Също така, и без някои значими арабски и африкански държави - отново по същата причина. Като се имат предвид тези специфики, най-вероятно действителното деление по света е равно между Запад и Изток.
Четирите сили
Европейският съюз е най-привлекателният партньор в областта на икономиката (31%), докато САЩ запазват позицията на най-предпочитан съюзник в сигурността (33%). Както вече беше споменато обаче, тези числа са валидни само за изследваната част от света и не включват китайското обществено мнение.
Докато Русия е на последно място сред четирите сили като партньор в сферата на икономиката, тя отбелязва по-добър резултат по въпросите на партньорството в областта на сигурността и се позиционира пред Китай.
Пакетни предпочитания или не
За повечето от изследваните общества икономиката и сигурността вървят ръка за ръка и мнозинствата търсят и двете от един и същи блок (ЕС/САЩ или Русия/Китай), но има и малки изключения, които са от съществено значение. Например, докато Китай изглежда най-предпочитаният икономически партньор за мнозинствата в Йемен, Пакистан, Русия, Палестина, Ирак и Етиопия, оказва се, че в нито една от изследваните страни, икономическо партньорство с Русия не може да събере одобрителни мнения в мнозинство.
Що се отнася до предпочитания за партньорство в сигурността, Русия се възприема за най-предпочитан потенциален партньор в дузина страни, докато Китай само в две - Русия и Пакистан.
Разделени мнения в някои страни
В друга дузина страни общественото мнение е разделено между четирите суперсили в предпочитанията си за икономически партньор - Афганистан, Камерун, Гърция, Индонезия, Кот д'Ивоар, Казахстан, Либия, Северна Македония, Перу, Сирия. В областта на сигурността пък, примери за сериозно разделена общественост са Афганистан, Аржентина, Босна и Херцеговина, Гърция, Либия, Северна Македония, Перу, Виетнам, Йемен и ОАЕ. Общественото мнение във Великобритания пък е дълбоко разединено в оценката си за САЩ и ЕС като предпочитани партньори и в двете области - и в икономиката, и в сигурността.
"Големият въпрос не е дали ще има нов многополюсен световен ред, а дали изобщо ще има глобален ред. Както беше посочено по-горе, глобализацията се разпадна на регионализация, основана на възприемането за общо бъдеще - икономическо, политическо, военно. Но тези нови региони все още не са добре дефинирани и установени - такъв е само така нареченият колективен Запад. И истинското предизвикателство е не само как да се осъществи регионализацията мирно, но и как да избегнем по-голяма война", анализира президентът на световната Асоциация "Галъп интернешънъл" Кънчо Стойчев.