Гласуването с машина на избори и по изключение с хартия е предпочитан вариант според 55 % от българите. Това показват резултатите от национално представително проучване на Галъп.

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на агенцията. Изследването е проведено "лице в лице" с таблети между 24 ноември и 2 декември 2022 г. сред 807 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.

Снимка: Галъп

Над една трета (37,5 %) предпочитат смесен вариант - да има възможност за гласуване и с машини, и с хартиена бюлетина. Останалите не могат да отговорят.

Данните на Галъп показват, че машинният вот е предпочитан в мнозинство от електоратите на "Български възход", "Продължаваме Промяната", "Демократична България" и "Възраждане". Привържениците на БСП и ДПС предпочитат смесения подход за гласуване. При електората на ГЕРБ дяловете на двата отговора са почти без разлика.

Снимка: Галъп

От Галъп уточняват, че данните за тези групи имат най-вече ролята на ориентир, а не на представителна за всяка една от групите картина.

Според резултатите от проучването машинният вот е предпочитан сред младите, хората в активна възраст и сред по-високо образованите. Обратното - най-възрастните, пенсионерите, живеещите в селски райони, както и по-слабо образованите, предпочитат смесения подход.

На 2 декември Народното събрание прие окончателно промените в Изборния кодекс, с които беше върната възможността да се гласува по избор - с хартиена или с машинна бюлетина.

46,2% от интервюираните смятат, че влизането на България в Шенгенското пространство е в една или друга степен важно. Една трета са повече или по-малко на обратното мнение. Присъства и немалък дял - 21,3% - от респондентите, които не могат да преценят.

Снимка: Галъп

От демографските профили очаквано личи, че за младите, хората в активна възраст, както и за тези от столицата, темата е много по-важна, отколкото за възрастните и пенсионерите.

Като цяло личи, че в България отсъства достатъчно ясно мнение по темата. Назад в годините, в изследванията винаги е личало, че въпросът е сравнително далечен за масовия вкус. Преди седем години, например, когато този въпрос отново беше зададен, темата дори е показвала по-голяма важност за масовото съзнание в сравнение със сега. Тепърва ще се разбере влиянието на започващата нова политизация по този проблем. Данните от настоящата вълна на изследване са все пак от времето преди решението от четвъртък. Оказва се, че и по двете теми, възрастта всъщност е от съществено значение, но върху нейното влияние се наслагва и влиянието на посланията на партиите.