Щетите в залата с рисунките в пещера "Магура" са покрити. Нещата са възстановени и ще работим още. След като разбрах за публикациите, които показаха вандалската проява, веднага разпоредих проверка. Изпратих заместник-кмета да провери лично и да вземе мерки. Това обяви пред Dir.bg кметът на Белоградчик Борис Николов.


"Взели сме си поука от тази непиятна случка. Вече галерията с рисунките ще се отваря и затваря за определена група. Всяка група ще бъде придружена от двама служители. Екскурзоводът ще си върши работата и ще запознава хората с нужната информация, а друг служител ще следи за реда. Екскурзоводът ще отключва като водач вратата на галерията с рисунките, а вторият човек ще бъде последен и ще заключва. Вярваме, че така няма да допуснам нови поражения", обясни още кметът.

В социалните мрежи тази седмица се появи снимка, която показва как върху част от уникалните рисунки в Галерията със скалните рисунки в пещерата "Магура" е издраскан надпис "Ради, Павчо, 2019 Антов".

"Няма щети по основните рисунки за наше щастие, защото през годините пещерата пострада. По време на първия ми мандат като кмет, което беше 1991-1995 година, имаше проблеми с посетители. След това имаше и период, в който в залата не се допускаха посетители. Но сега хората могат да се любуват на уникалните рисунки", поясни още Борис Николов.

Той добави, че от години вече има голяма врата, която се отключва и заключва, когато има посетители, а пред пещерата има сложени и камери. "Имаме няколко идеи, за да опазим нещата. Обмисляме да сложим камера и в самата залата с рисунките в пещерата. Също така смятаме да направим и точни копия на рисунките, които да изложим навън. Преди години имаше проблеми с туристи, които разглеждаха пещерата. Когато групата е голяма, тя започва да се точи. Екскурзоводът е един. И реално последните можеха да направят някаква пакост", добави той.

Пещерата "Магура", която се намира в близост до Рабишкото езеро и Белогрдчишките скали, е обявена за национална културна ценност през 1965 г.

Праисторическите рисунки са издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях представят образите на животни, растения и шахматни пана.

Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Най-ранните са от преди 7000 години. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е направен с голяма точност и прецизност на записите.