Това прави по около 150 милиона лева годишно, изчисляват от Българската стопанска камара.

През 2011 година е учреден и Съвет за електронно управление, в който влизат тогавашният премиер Бойко Борисов, министъра на финансите в неговия кабинет Симеон Дянков, вътрешният министър Цветан Цветанов и неговите колеги Томислав Дончев и Ивайло Московски.

Идеята е да повторим опита на Естония, където внедриха електронна лична карта през 2001 година и с нея гражданите имат достъп до всички услуги-включително банки, комунални плащания и дори билети за паркиране. За това Естония е похарчила 25 милиона евро.

През 2016 година българските чиновници предлагат 2900 електронни услуги, но 87% от тях са „първични“ и едва 13% са „комплексни“. И тези услуги, колкото и да са малко и недостатъчни, се предлагат от едва 19% от администрациите в държавата.

За сравнение естонското правителство предлага на гражданите си над 5000 електронни услуги, повечето от които са „комплексни“. Данните са трагични за България.

Например всеки трети административен регистър се поддържа само на хартиен носител. Или това, че броят на принтерите в държавната администрация расте почти три пъти по-бързо от броя на сървърите. Днес, в 2017 година администрацията иска от гражданите в България 5985 вида документи или удостоверения на хартия.

Средностатистическият българин отделя 453 часа годишно, за да подготви и плати данъците си. За да стартирате бизнес у нас, са ви необходими най-малко 23 дни, а за включване в ЕРП-мрежа ще ви трябват 262 дни. Това е положението с електронното правителство в България. Парите са похарчени, но е-услуги няма. И вероятно няма да има в следващите години. А харчовете ще продължават. В това можете да сте сигурни.