Човекът е мобилно същество. Движението му е нужно, не само, за да се придвижва в пространството. Кислородният обмен, кръвната циркулация, инервацията, психологичния тонус и обмяната на веществата са зависими от волевите ни движения. А когато се обездвижим, започват застойни процеси.

Колкото и съвършено да сме устроени, при рязка промяна само на един от трите балансьора за вътрешна регулация - движение, хранене и спане - компенсаторните механизми на организма ни започват да намаляват.

Болката е демобилизиращ фактор. Тя ни кара да останем в състояние на покой. Когато е в опорно-двигателния апарат и прави трудно придвижването ни, към чувството за дискомфорт се прибавят и редица био-химични процеси, които нарушават нормалния калориен обмен. Започваме да трупаме запаси от неусвоени хранителни вещества под формата на подкожни мазнини. Теглото ни се увеличава и това създава допълнително натоварване върху ставата, в която вече има стартирал процес на увреда.

Може ли да се излезе от този порочен кръг или хирургията е единствената алтернатива? Какви са индикациите за смяна на става? Докъде е стигнала науката и практиката по света и у нас? На тези въпроси отговаря проф. д-р Пламен Кинов, дмн - Началник клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ".

Проф. Кинов, всяка коксартроза ли води до ставно протезиране?

Коксартрозата* е дегенеративно ставно заболяване, водещо до увреждане на ставата. Процеса е постепенен, в някои случаи протича за 10-20 години. В напредналите, крайни стадии на болестта, при износване на ставния хрущял единствената алтернатива е ставното протезиране.

Кога да се откажем от консервативното лечение и да се запътим към операционната?

Т.н. "почистване на ставата" по-скоро ускорява дегенерацията и води пациента до по-бързо ендопротезиране.

Обезболяващите имат симптоматично действие - облекчават оплакванията докато се прилагат. Повечето производители не препоръчват дългата им употреба над 14-21 дни. Физикалните методи, особено намаляване на теглото, са с по-добри ефекти. Ако страданията на пациента не могат да бъдат овладени след курс лечение и причината е ставна - твърде вероятно е специалистът да назначи оперативно лечение. Предвид изключително успешните резултати след ставно протезиране смятаме, че това е най-доброто лечение при напреднала артрозна болест. Болните могат да очакват запазване на качеството на живот и нормална функция без болка.

Губи ли се от обема на движение при изкуствената става? С какво трябва да се съобразява ендопротезираният пациент?

При правилно извършено тазобедрено ендопротезиране обемът на движение в ставата се запазва, докато при коленното протезиране се ограничава свиването на коляното до много малка степен. Разбира се, използването на качествен имплант и добрата хирургична техника са от изключително значение. В нашата практика често пъти наблюдаваме пълен обем на движения в ставата и не ограничаваме функцията на пациентите след операцията. Позволяваме всички дейност и натоварване без екстремност. Имаме пациенти скиори, планинари, практикуващи йога - всички те с безпроблемна, отлична функция. След тазобедрено ендопротезиране можем да очакваме нормален начин на живот, докато при коленно ендопротезиране, поради естеството на интервенцията, чувството за ставата е по-различно, но функцията обикновено е отлична.

Ревизионното ендопротезиране е оперативна дейност, чиято цел е да подмени вече поставена изкуствена става, заради различни по вид усложнения - възпаления, счупвания, компрометирано първично ендопротезиране. Тази хирургична интервенция е предизвикателство дори за опитния специалист, защото протезата е нанесла допълнителна увреда върху ставните структури. Вие сте един от малцината у нас, които поемат това предизвикателство. Има ли ограничения ревизионната хирургия?

Ревизионното ендопротезиране е изключително трудна интервенция, която би трябвало да се извършва в специализирани центрове и от специалисти, профилирани в тази дейност. Логистиката, сложността на операцията, тежестта й, както и особеностите на хирургичната интервенция с присъщите й усложнения, определят необходимостта от много висока квалификация на екипа. Традиционно място за тази хирургия са университетските болници. Тежките костни дефекти, специфичните проблеми - вкл. инфекция, изкълчване на протезата или фрактура определят нуждата от специфични импланти и възможности за промяна в плана за операцията, които не са налични на повечето места. След успешна ревизионна операция пациентът може да очаква задоволителна функция на ставата, без болка. Резултатите никога не са съпоставими с тези, след първично ендопротезиране.

Снимка: проф. Кинов, личен архив

Докъде се простират хоризонтите в ендопротезирането?

Насоките в протезирането са три:

1. Търсене на по-добри начини за извършване на ендопротезиране, предимно чрез промяна в хирургичната техника. Това доведе до бум в мини-достъпите - нов подход, в сравнение с традиционния, който се осъществява през по-малки разрези. Това е много примамливо за пациентите, но не винаги означава по-добри резултати. Новите техники са трудни, имат дълга крива за заучаване (learning curve) и изискват повече опит. В началния период на практикуване на тези мини-достъпи са присъщи повече усложнения. Някои от техниките дават специфични усложнения. Не случайно водещите световни хирурзи използват традиционния подход. Към момента предимствата са в малко по-бързото възстановяване на болните в ранния постоперативен период. След 6-тия месец резултатите са еднакви с традиционната хирургия.

2. Нови импланти. В тази област непрекъснато се предлагат нови модели. Проблемът с износването на ендопротезата практически е решен. С използването на керамика, полиетилен с изключителна издръжливост, добавки на антиоксиданти практически не виждаме значимо износване. Тенденцията е в намаляване на дължината на стъблото, използване на нови повърхности за фиксация на безциментната ендопротеза - ултрапорозност на компонентите, която наподобява естествената кост и осигурява изключително надеждна фиксация. Добрият, перфектният имплант, разбира се, не отменя необходимостта от прецизна хирургична техника на оператора.

3. В последното десетилетие навлезе т.нар. еднодневна хирургия. Пациентът се изписва в деня на операцията или на следващия. Подходът е подходящ за по-млади, задължително здрави и мотивирани пациенти. Изисква изключително добра организация и логистика. Лечението се извършва в болнично заведение с изключителна насоченост към ставно протезиране и перфектна организация. Този хирургичен подход още не е въведен у нас.

4. Компютърни технологии - това в момента е най-бързо развиващата се област.

  • Дигитални и виртуално симулирани технологии за обучение прилагаме и в нашата практика.
  • Индивидуалните импланти, които се създават според локалната анатомия на пациента, не показаха предимства. Те имат място в изключително редки индивидуални случаи след тежка травма или предходна хирургична намеса.
  • 3-D принтирането е вероятно най-развитата област. Принтираните импланти се използват за заместване на сложни дефекти и намират приложение при ревизионното протезиране и туморната хирургия. 3D принтирането намира място и у нас и ние я прилагаме.

5. Компютър-асистираната хирургия (навигация и роботизирана хирургия) при тазобедреното протезиране не намери място. Навигацията е чудесен метод за обучение на младите хирурзи. Основно се използва при коленно протезиране. Към момента точността след използване на метода е по-добра, но клиничните резултати са съпоставими с традиционния подход. Тази хирургична техника навлезе широко в САЩ и в някои водещи центрове по света и в Европа. У нас има начални опити, но методиката не е утвърдена.

* Коксартрозата е хронично дегенеративно заболяване на опорно-двигателния апарат. Обикновено измененията засягат първо ставния хрущял, а след това ставната капсула и костта. Вродената дисплазия на тазобедрената става е най-честата причина за възникване на коксартрозата, но тя може да се предизвика от заболявания като ревматоиден артрит, остеоартрит и аваскуларна некроза, нарушения в метаболизма или след травми, като счупвания и изкълчвания.

Ставните изменения при коксартрозата се изразяват с изтъняване и износване на хрущяла, покриващ ставата и промяна на костната тъкан под него, която се ошипява.