Дойран: Бой до последна капка кръв, България остава на световната карта

Германското командване не се е интересувало от българските интереси. Войниците и офицерите на фронта са били предадени от политици и главнокомандващи

07:06 | 12 септември 2018 | Редактор : Виктор Стефанов 74 15895 Снимка: Община Троян

Героичните сражения край Дойран от 1916-1918 г., известни като Дойранска епопея, носят може би най-голямата българска военна победа в цялата ни история. Те са и едни от най-епичните сражения във войните през XX век.

Във връзка със 100-годишнината от славните сражения на 15 септември в Троян ще има голяма възстановка на събитията от последните дни на Дойранската епопея.

Историята се създава там, където живеят големите хора, а не само там, където се взимат големите решения, казват троянчани от Национално дружество "Традиция" - дружество, особено популярно в цялата страна с историческите си възстановки.

За проявения български героизъм в тези сражения разговаряме с Христо Калистерски, управител на клон "Априлци-Троян-Севлиево" на НД "Традиция".

- Българското настъпление през 1915 година е спряно по заповед на германското командване на сръбско-гръцката граница и българската армия минава към отбрана и в района на град Дойран в днешна Македония създава силна отбранителна позиция. Защо според вас германското командване спира настъплението на българската армия?

- Официалното становище на германската страна е, че се надяват Гърция да бъде съюзник на Централните сили и поради силната роднинска връзка между владетелските семейства на Германия и Гърция. Както и ясното намерение на германците да се отклоняват сили на Антантата от Западния фронт. Спирането на българското настъпление е груба грешка и ясно показва, че германската империя има прехвалени, но слаби стратези. Имайки предвид държанието им и по казуса с Румъния, то можем ясно да кажем, че германците не се интересуват от българските интереси.

- Идват три години на позиционна борба, при която българите удържат позициите си. Как организира успешната защита българската войска? Може ли да разкажете някои подробности за организацията, въоръжението, стратегията на командването на българските военни части?

- Генерал Вазов е артилерист. Той успява да изгради дълбоко ешелонирана отбрана, която се състои от главна позиция, състояща се от две основни линии - първа главна и втора главна, както и предна Дойранска позиция, като пред нея пък има и изградени застави, които да прихващат своевременно нападенията на противника.

Непрекъснато са се провеждали учения спрямо най-различни възможни ситуации. Всеки офицер е бил обучен да не чака заповеди от по-горното началство, а да действа смело и енергично спрямо създалата се ситуация. При положение, че офицерите в даден участък вече са извън строя, подофицерският състав, а и самите войници са тренирани да вземат нещата в свои ръце.

Артилерията, която е в състав 9-и и 19-и артилерийски полкове, не е пестяла снарядите по време на обученията, за да може да се стреля точно по противника и по време на боевете да подпомага активно пехотата. Това става по настояване на генерал Владимир Вазов и въпреки изричните заповеди на самия Лудендорф да се пестят снарядите.

- Кои са били най-тежките сражения, кои български и кои армии на Съглашението са участвали в тях. В този смисъл няма как да пропуснем и конкретно участващите в отбраната български полкове и дивизии, да отдадем заслуженото им.

- Най-тежките сражения на Дойранските позиции са през есента на 1916, през февруари, април и май 1917-а и септември 1918-а. През 1917-а и 1918 година на Дойран е Девета плевенска дивизия в състав - 4-ти пехотен Плевенски полк, 17-ти пехотен Доростолски полк, 33-ти пехотен Свищовски полк, 34-ти пехотен Троянски полк, както и резервните 57-ми и 58-ми полкове, които са мобилизирани от районите на четирите редовни полка на дивизията, както и 9-ти артилерийски и резервният му 19-ти артилерийски и двата полка с гарнизон в град Севлиево. През годините са придавани към дивизията и други полкове, които не са част от редовния и състав.

- Какви загуби търпи противникът и какви българската армия при сраженията - при по-тежките сражения и като цяло в трите години? Прочетох, че човешките загуби са били 7 към 1 в "полза" на противника на българите.

- Специално за боевете от септември 1918 година съглашенците дават около 12 000 убити, а според нашите данни нашите убити и изчезнали са 1723. Или наистина точно около 7:1!

- Как бихте охарактеризирали накратко личността, влиянието и ролята при тези битки на военноначалника ген. Владимир Вазов? Доколкото знам, през 1918 г. той е поискал настъпление против отслабените позиции на противника, но му е било отказано. Ген. Вазов е и от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната британска история.

- Изключително ерудиран български офицер, един от безспорно най-добрите артилерийски офицери в световен мащаб. Изцяло отдаден на България, обичан от подчинените си, заради непрекъснатия личен пример, който дава.

Да! Действително Вазов поисква не само настъпление, но и ограничаване пробива при Добро поле, на което командващият първа армия генерал Нерезов само махва с ръка.

Просто българските войници, офицери и генерали на фронта, биейки се до последна капка кръв за нашата родина, се оказват предадени, както от политическото ръководство, така и от Главното ни командване!

- Така на 29 септември 1918 г. се стига до подписаното примирие от премиера Андрей Ляпчев. Какво постига и какво отстъпва България с това примирие?

Много спорен въпрос, на който отговор трябва да дават професионалните историци, но е факт, че благодарение на българските войници България остава на световната карта. Плановете на нашите съседи са били да ни изтрият от картата на Балканите, Европа и света.

- Известни са хвалебствените реакции по света по онова време за героичната защита на българските позиции. Можете ли да споменете някои по-запомнящи се?

Мога да спомена и сегашния отзвук сред интересуващите се хора. При отбелязването на 70 години от десанта в Нормандия през време на Втората световна война, едно известно троянско семейство се бяха засекли в една белгийска кръчма с ветерани от ВСВ и при завързалия се разговор, нашите казали, че били от противника и на въпроса от английски ветерани от къде по-точно? При отговора - Троян, единият ветеран като ужилен се дръпнал назад в стола си и казал: АААА, Троян! Дойран!

- Бихте ли разказали накратко за възстановката на събитията от Дойранската епопея. Какво ще се случи в Троян на 15 септември по време на честването, организирано от "Дружество Традиция" и община Троян?

Възстановката ще представи събитията от 16,17,18 и 19 септември 1918 г. Изградили сме в схематичен вид Предната Дойранска позиция, Първата и Втората линии на Главната позиция, както и двата командващи върха Дуб и Кала тепе.

Предвиждаме да пресъздадем събитията основно в районите на 58-ми и 33-ти полк, както и част от намиращия се между тях 17-и полк. Извършихме максимално възможната "мобилизация" на членовете на НД Традиция и се надяваме бройката на участниците да е около или над триста души.

ИЗБРАНО