България празнува свободата си и възстановяването на своята държавност.

А това става възможно, след като преди 145 години в Сан Стефано край Цариград е подписан мирният договор, който слага точката на Руско-турската война. За нас, българите, тя е освободителна, постигната с много жертви и дълго чакана. Основите й положиха Левски, Ботев и Каравелов, смелите мъже и жени, които повярваха в победата още през 1876.

Въстанието не успя, но светът погледна с други очи на българите след кървавите погроми при потушаването на Априлското въздигане.

На 12.04.1877 г. руският император Александър ІІ обявява война на Турция, но в императорската армия се включва и българското опълчение. Българските опълченци не са просто помощници на руските командири, те се сражават рамо до рамо с тях и не чакат наготово някой друг да пролива кръвта си за тях.

Ключов момент са боевете на връх Шипка през лятото на 1877 г., пазен "с камъни и дърве" от 6500 души руснаци, румънци, финландци и войници от най-различни народности, които по това време влизат в състава на империята. 

Превъзхожданите в пъти от 30-хилядна османска армия, българи и руски воини, успяват да отблъснат атаките. Героизмът и саможертвата през тези горещи августовски дни е недостижим, а Шипка се превръща в техен символ. 

Гръбнакът на тиранията е пречупен, а до официално признатата българска свобода остават само месеци.

Турското правителство иска примирие, подписано на 19.01.1878 г. в Одрин. Един месец по-късно на 19 февруари, 3 март 1878 г. по нов стил, е подписан и Санстефанският мирен договор, който слага край на войната.

Ние, българите, я наричаме освободителна, защото на картата на света отново има държава България. Или най-малкото - вече ни е дадена възможност да започнем отново да я съграждаме, за трети пореден път. 

Свободата не е само дати и тяхното тържествено отбелязване, не е само усещане, не е само клише. Свободата се полива като цвете, пази се като свещено писание и се отстоява ежедневно.

Честит национален празник, българи!