Празнуваме 144 години от Освобождението

На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя

Снимка: iStock Images

Празнуваме 144 години от Освобождението

На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя

08:39 | 3 март 2022 | Редактор : Рая Георгиева 200 4047 Снимка: iStock Images

С подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя , с което се слага край на Руско-турската война водена в периода 1877-1878 г. Този документ поставя началото на Третата българска държава.

Още по темата

Мирният договор е подписан в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой) от граф Николай Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили.

Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. километра.

Държавата редица права, включително и да иска признаване от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства, да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция.

За първи път Трети март се чества през 1880 г. и се отбелязва като празник до 1949 г. От следващата година вече е изваден от празничния календар. Отново е включен сред официалните празници през 1978 г., когато са се навършили 100 години от Освобождението на страната от османско робство. Десет години по-късно е възстановен като официален празник. Обявен е за национален празник след промените по решение на ръководството на държавата и парламента през 1990 г., а дотогава национален празник на страната е 9 септември.

Снимка: БТА

Тъй като решението за новия национален празник е взето на 5 март 1990 г., за първи път след смяната на комунистическата власт празникът се отбелязва на 3 март 1991 г., когато председателят на НС академик Николай Тодоров, президентът Желю Желев и министър-председателят Димитър Попов полагат венци пред Паметника на Незнайния войн.

Традиционно първите мъже на държавата заедно с гражданите отбелязват празинка на връх Шипка, където е решаващта битка за Освобождението и където костите си са оставили много руснаци, украинци, финландци, румънци, повечето поданици на руския император, както и смели български опълченци.

През последните години протоколът включва и тържествена церемония пред Паметника на Незнайния воин в столицата, а вечерта е тържествената заря-проверка на площада пред Народното събрание, където е паметникът на Цар Освободител.

И тази година там слово ще държи президентът Румен Радев, а премиерът Кирил Петков и председателят на НС Никола Минчев ще участват в честванията на Шипка.

Заради военния конфликт в Украйна парламентарният председател Никола Минчев призова за не толкова "горещо" честване на празника, като друга година, а се чуха и крайни предложения 3 март да бъде направо бойкотиран. В знак на съпричастност с Украйна Националният военно-исторически музей пък реши да затвори врати.

ИЗБРАНО