Едно от най-неочакваните прозрения на съвременната наука е, че хроничният стрес действа като вътрешен "вирус" - не носи инфекция отвън, но създава верига от "заразени" послания вътре в нас. Модерната биология все по-често говори за хроничния стрес не просто като емоционално състояние, а като биологичен процес с измерими последици.

Изследвания показват, че дори клетки, които не са изложени директно на стресов стимул, започват да се държат по различен начин. Науката търси причината и я открива в лицето на малки везикули, които клетките използват, за да обменят информация помежду си - екзозоми. Освен, че са основно средство за междуклетъчна комуникация, те се отделят от почти всички видове клетки и достигат до други, пренасяйки молекули, повлияващи начина, по който функционира не само приемната клетка, но и цели тъкани и органи. Посредством белтъци, РНК, липиди, метаболити и др. молекули, екзозомите предават информация от една клетка на друга, напр., че има нужда от помощ, че е под атака или че е време за растеж и възстановяване. В здравословни условия това подпомага адаптацията и регулацията на телесните функции. При стрес обаче, този механизъм може да се обърне срещу организма.

Можем да излъжем себе си, но не и клетките си.

Сигурно сте забелязали колко бързо и драстично се променят хората в периоди на силен стрес. Кожата на лицето им губи свежестта си, изглеждат изпити, преждевременно остарели. И обратното - любовта и щастието не само озаряват и прибавят блясък в очите, но човек изглежда видимо подмладен и разкрасен. Причината за това е, че в различните емоционални състояния съдържанието на екзозомите се променя, като с това се променя и клетъчната комуникация. Под влияние на хроничен стрес, екзозомите започват да пренасят молекули, които засилват възпалителните процеси, намаляват чувствителността към инсулин, потискат деленето на нервни клетки и нарушават съня. Така стресът, макар и първоначално психо-емоционален, започва да се проявява и на телесно ниво като ускорено стареене, влошаване на имунния отговор или повишен риск от хронични заболявания. "Стресираните" клетки буквално "заразяват" другите клетки, които не са били подложени на стресов стимул със своето състояние, без физически да ги увреждат или инфектират. Това прави хроничния стрес сравним с вирус - невидим, системен и с потенциал за дългосрочни последствия.

Когато живеем в напрежение - независимо дали причината е работа, загуба, самота или просто постоянна тревожност - тялото не го забравя. Дори когато се опитваме да бъдем смели и разумни, за да не натоварваме близките си и околните с нашите тревоги и страхове, то от клетките ни няма как да скрием какво всъщност преживяваме. Можем да изглеждаме привидно спокойни, но клетките ни вече алармират. Биологичният страх се предава от орган на орган, от тъкан на тъкан. В мозъка това може да означава повишен риск от депресия, в сърцето - ускорено стареене на съдовете, а в имунната система - прекомерна активност, която понякога отключва автоимунни състояния.

Но и не само.

Въздействието на стреса не остава заключено във вътрешността. То има и съвсем видими проявления. Без да сме лекари или учени, често разпознаваме кога някой преминава през тежък период. Забелязваме го в кожата, стойката, гласа, излъчването. Това не е просто емоционален отпечатък, а отново физиологичен ефект от стреса върху всяка клетка. Тъй като екзозомите започват да пренасят сигнали за възпаление и увреждане, те неимоверно стигат и до клетките на кожата. Това забавя регенерацията, колагенът се разгражда, а бариерната функция отслабва. Външният ни вид реагира с повяхване, сивкав тен и уморено изражение.

Щастието лекува

Няма да е почтено да говорим за пренос на информация между клетките, ако не споменем как те общуват в състояние на позитивни емоции.

Когато изпитваме радост, благодарност, любов или спокойствие, в тялото се освобождават "мулекули на щастието" - серотонин, допамин, окситоцин. Те променят хормоналния фон, намаляват възпалението, а екзозомите започват да пренасят сигнали, които стимулират обновяването и заздравяването. Комуникацията между клетките започва да става градивна и тогава настъпват онези малки, но реални промени: кожата възвръща блясъка си, раните заздравяват по-бързо, сънят се подобрява, а човек изглежда така, сякаш се е завърнал в собственото си тяло. И в себе си.

Тогава има ли значение как живеем?

Всяка промяна започва с внимание към мислите и усещанията. Доказано е, че дори пет минути на ден в съзнателна благодарност, разходка на слънце, фокус върху дишането или разговор с любим човек могат да пренасочат активността на мозъка и да прекъснат каскадата от стресови сигнали. Физическа активност, достатъчен сън, разнообразно хранене, умения за управление на напрежението - всички тези фактори влияят не само върху настроението и тонуса ни, но и върху начина, по който нашите клетки комуникират помежду си.

Именно тази междуклетъчна комуникация е в сърцевината на ново и бързо развиващо се поле на изследване - ролята на екзозомите. Днес те се разглеждат като потенциални диагностични маркери и дори като терапевтични инструменти при състояния като невродегенеративни заболявания, автоимунни реакции и хронично възпаление. Същевременно, в естетичната медицина екзозомите се изследват заради способността им да подпомагат регенерацията на кожата - пряк отпечатък от вътрешното ни състояние.

Затова психо-емоционалното здраве не е просто комфорт или бягство от стреса. То е реален биологичен ресурс - част от езика, на който клетките ни си говорят. И път към онова сияние, което не идва от количеството грим, а от мира във вътрешния ни свят.

 

ИЗБРАНО