Това каза председателят на Центъра за изследване на отбраната и сигурността /ЦИОС/ Ангел Найденов във връзка с изследване на тема „Миграцията в Европа – голямото разминаване между политици и граждани". Очаква се над 6 млн. бежанци да влязат в Европа от Турция и Северна Африка. По време на председателството ни се очаква да се намери решение за това, каза председателят на Центъра за изследване на отбраната и сигурността Ангел Найденов. 

Той представи предложения на Центъра за изследване на отбраната и сигурността за справяне с бежанската криза.

За България в изследването се посочва, че има съществено намаляване на трафика на мигранти през страната ни, но границата ни не се охранява достатъчно ефективно и може да се предположи, че има мигранти, които са преминали нелегално през територията ни, смятат от Центъра за изследване на отбраната и сигурността за справяне с бежанската криза.   

„На първо място, предлагаме категорично да бъде отхвърлена досегашната политика на ЕС, предлагана като политика и отношение към бежанската криза и бежанските потоци. Тя е неработеща и генерираща проблеми, както на настоящия етап, така и в бъдеще", каза Найденов. 

Според него квотната система се е провалила и ЕК следва да предложи нова система и механизми за солидарност и оказване на помощ на и от страните. 

"ЕС трябва да предложи нов механизъм на солидарност към граничните държави, сред които, освен Гърция и Италия, попада и България. Има нужда от нова обща политика – трябва да бъдат положени максимални усилия, които да водят в посока сближаване на различията на съответните държави. Не трябва да има каквото и да е толериране на незаконното преминаване на границите. И, разбира се, необходимостта от 100%-ово гарантиране непреминаването на границите на ЕС“, обясни Найденов.

На второ място за справяне с потока от бежанци, Найденов посочи необходимостта от единен статут за право на убежище и получаване на откази за това в различните държави.

„Важно е и осигуряване на върховенството на закона над религиозните и културни норми и традиции – повечето бежанци искат да живеят според шериата, но трябва да разберат, че се намират в ЕС. Важно е да има и рязко съкращаване на предоставяните помощи и съобразяването им с държавните нива – сега те варират в рамките на от 300 до 800 лв. месечно и е необходимо да бъдат сведени до националните нива и да не остава усещането за несправедливост от гражданите на съответната държава", каза Найденов.

Не на последно място е и увеличаването на помощта на Европейската агенция към различните държави – предоставяне на повече правомощия на граничните служители например. И, разбира се, подкрепяме предложението за създаване на центрове за бежанци. Необходима е и прозрачност в проследяване на процесите“, каза още Найденов и посочи, че бюлетинът на ЦИОС с предложенията е бил изпратен до всички институции. „Но доколко те биха се съобразили с тях вече е съвсем друг въпрос“, коментира още той.

От центъра за изследване на отбраната и сигурността  са направили предложения за позиция на България по миграционната политика на ЕС.  В тях освен горепосочените предложения са отбелязани още:

• Единен за всички страни от ЕС статут при предоставяне на закрила/ убежище;
• Единен за всички страни от ЕС отказ за предоставяне на убежище;
• Ускоряване на процедурите по постановяване на окончателен отказ за предоставяне на закрила;
• Разширяване на обхвата на екстрадираните лица;
• Осигуряване на върховенството на закона над религиозни и културни норми и традиции;
• Помощите за бежанците да са в съответствие с националните закон;
• Финансово подпомагане на лагери за бежанци извън територията на страните от ЕС и възможно най-близко до страните на произход и конфликти. 

Изследването на Центъра не се занимава с миграцията в рамките на ЕС, а с бежанските потоци към европейските държави - тема, която породи много напрежение и създаде нови разделителни линии в Европа. Поне по три причини.

Първата е Българското председателство на Съвета на ЕС, в рамките на което се очаква да се намери решение на кризата с бежанците и изход на спора, в който попаднаха държавите членки. Очакванията са до края на юни да бъдат разгледани предложенията за промени в Дъблинските споразумения, а до края на март да бъдат активирани допълнителни сили и да се разгледат различните механизми за защита“, каза още Найденов.

Като втора причина той посочи дискусията в Европа по тази тема, която се намира в своя пиков момент.

„От една страна, имаме действащ механизъм, съгласно който в зависимост от броя на населението в съответните държави трябва да бъдат разпределени определен брой бежанци. Тази система обаче не работи. Например от 180 хил. бежанци, намиращи се в Италия и Гърция, едва 32 хил. са разпределени по тази система за миналата година - става дума за около 17%. Едновременно с това системата за екстрадиране също не работи с темповете, които да дават някакво удовлетворение“, каза още Найденов. Той отбеляза, че едва 37% от бежанците, подлежащи на екстрадиране през 2017 г., са били екстрадирани.

„Страните от Вишеградската четворка са категорично против системата за разпределение на бежанците. Затова в края на своето председателство Естония предложи компромисен вариант – разпределение на бежанците не само според броя на населението на приемащата страна и в зависимост от нейните икономически възможности“, каза още той и посочи, че България сега трябва да има активната роля на търсеща и предлагаща възможни решения, включително и в опит да примири и балансира различните позиции на държавите.

„На трето място, темата продължава да бъде едно от основните предизвикателства към политиката на ЕС и към сигурността на държавите. И това няма скоро да отшуми. Твърди се че над 6 млн. са бежанците потенциални емигранти към държавите от ЕС от Турция и от Северна Африка – като от Северна Африка са цели 2 млн., от които само 800 хил. са от Либия“, каза още Найденов.

Вратата трябва да остане отворена за политически преследваните и хората, бягащи от ужасите на войната. Вратата, разбирана като официалните гранични контролно-пропускателни пунктове на граничните държави, откъдето е най-нормалното преминаването на чуждестранните граждани, търсещи убежище със съответните законни документи", каза още Ангел Найденов.

В обобщението на изследването се посочва, че рисковете от мигрантската криза са: срив на социалните системи, политическа нестабилност, разединение в ЕС и НАТО, недоверие в държавните, международните институции и медиите, продължаване и/или засилване на миграцията, както и нестабилност в Европа и съседните региони.

Според изследването ползата за икономиката в ЕС от имиграцията от страни извън Европа може да бъде поставена под съмнение, а данните показват, че всъщност тя носи предимно загуби.

Ангел Найденов коментира и темата за образуваното разследване на прокуратурата за оградата по южната ни граница, като каза, че има драстични разлики в цените на линеен километър за изграждането й.

"Разликата е от порядъка от три до четири пъти по-висока цена на линеен километър на съоръжението, което беше допълнително изграждано, след участъка, изграден от Българската армия", каза Найденов. Той допълни, че при цена от 250 до 300 хиляди лева, дори и да се включат разходите за възнаграждение на българските военнослужещи, новата цена е била от порядъка на 900 000 до 1 млн. лв. Според него, каквито и да са използваните материали и каквото и да е включено в тези разходи, цената в твърде висока за линеен километър.