15-годишните българчета са на последно място в ЕС по математика, а четенето им е трудно

Първенец в класацията е Сингапур, а на последно място е Камбоджа

Снимка: БТА

15-годишните българчета са на последно място в ЕС по математика, а четенето им е трудно

Първенец в класацията е Сингапур, а на последно място е Камбоджа

16:02 | 5 декември 2023 | Редактор : Лилия Чалева 591 19537 Снимка: БТА

54 процента от българските ученици са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53 на сто нямат елементарни четивни умения, а 48 процента са със сериозни дефицити по природни науки. Това сочат най-новите резултати от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците - PISA 2022.

Още по темата

Първенец в класацията е Сингапур, а на последно място е Камбоджа. България е на последно място в Европейския съюз.

Изследването PISA 2022 е направено сред ученици на 15-годишна възраст от 81 държави. Те са решавали тестове по математика, четене и природни науки, като основната оценявана област е математическа грамотност. В България тестове се състояха в периода 21 март - 22 април 2022 г. сред 6107 ученици, родени през 2006 г. от 202 училища в цялата страна. Учениците са от осми, девети и десети клас, като най-много са деветокласниците - 92 процента, предаде БТА.

Средният резултат на българските ученици по математическа грамотност, която е във фокуса на изследването, е 417 точки. Той е по-нисък от средния за ОИСР, който е 472.

Резултатите на българските ученици са сходни с тези от предходните изследвания на PISA, които се провеждат на всеки три години. Средните резултати за 2022 г. са по-ниски в сравнение с 2018 г. по математика и четене и почти същите като през 2018 г. по природни науки, се казва в доклада на ОИСР за България.

В световен мащаб също се наблюдава значителен спад на резултатите. Най-осезаем е той в страни, като Нидерландия, Норвегия, Полша.

Учениците от Сингапур традиционно най-силно се представят като имат 574 точки. Следват ги тези от Макао и Китай.

Резултатите на България са сходни с тези на Кипър, Молдова, Монголия, Катар и Чили. По-ниски резултати имат Мексико, Бразилия, Индонезия, Филипините. Една позиция преди България е САЩ.

54% от българските ученици са с резултат по-нисък от базовия за умения по математика

46% от българчетата постигат второ ниво на владеене на математика, при средно 69% за страните от ОИСР. Това означава, че тези ученици могат да представят математически ситуация, като сравняване на общото разстояние между два алтернативни маршрута или преобразуване на цени в различна валута.

Едва около 3% от учениците ни са постигнали най-високите нива - 5-о и 6-о, при средни 9% за страните от ОИСР. Тези 3% от учениците могат да моделират математически сложни ситуации и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за тяхното решаване.

53% нямат елементарни четивни умения

Резултатите по четене са по-ниски - средно 404 точки са постигнали българските деветокласници. По-ниски резултати имат Индонезия и Филипините. Пред България се подреждат Бразилия и Мексико.

Близо 47% от учениците в България са постигнали ниво 2 или по-високо по четене при средно 74% за страните от ОИСР. Тези ученици могат да идентифицират основната идея в текст с умерена дължина, да намерят информация въз основа на ясни, макар и понякога сложни критерии, както и да посочат целта и формата на текстове, когато има изрично указание за това.

Делът на 15-годишните ученици, достигнали минимум нивата на владеене на четене (ниво 2 или по-високо) варират от 89% в Сингапур до 8% в Камбоджа.

Само 2% от българските ученици са постигнали ниво 5 или по-високо по четене при средни 7%. Това значи, че тези ученици могат да разбират дълги текстове, да се справят с абстрактни концепции, да установяват и разграничават мненията и фактите въз основа на имплицитни знаци, отнасящи се до съдържанието.

48% са със сериозни дефицити по природни науки

Познанията на българските ученици по природни науки се измерват средно в 421 точки. По-ниски резултати имат Мексико, Бразилия, Индонезия, Филипините. Една позиция преди България отново е САЩ.

Всеки втори български ученик (52%) е достигнал ниво 2 или по-високо по природни науки при средни 76%. Тези ученици могат да разпознаят правилното обяснение на познати научни явления и да установят дали едно заключение е валидно въз основа на предоставените данни.

Социалната среда оказва силно влияние на представянето на учениците

Показателно е, че учениците, в чиито домове има повече от 16 книги, показват по-високи резултати и по четене с разбиране, и по математика, и по природни науки.

Заедно с това се установява, че около 46 на сто от българските ученици се разсейват с дигитални устройства в клас, докато средният процент за страните от ОИСР е 30 на сто. Значително спада и процентът на задържане на вниманието на българските ученици, като се оказва, че около 48 процента от учениците не слушат какво казва учителя им в часа по математика. Това е със 18 на сто повече от средното за ОИСР.

Промени в образованието

Министърът на образованието Галин Цоков коментира, че най-важно е знанията да бъдат използвани в живота, че за постиженията на учениците е ключова ролята на ангажираността на родителите в обучението, както и на четенето

"Едно такова семейство - над 16 книги гарантира, че детето ще изкара второ и над второ ниво на резултати и по трите тестове - и по четивна грамотност, и по математика, и по природни науки", посочи проф. Цоков.

В следващите години МОН ще работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г., и тези от нашите външни оценявания, смята министърът на образованието

"Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да ги подкрепим в това да се реализират стандарти за качество в образованието. Децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика", обясни министър Цоков.

По думите му различните държави се опитват да престроят своите образователни системи по различен начин. "Те не ги пренастройват изцяло, за да отговарят на PISA тестовете, a фино ги променят. Такъв ще бъде и нашият подход", каза още той.

Министър Цоков съобщи, че е получил уверение от ръководителя на PISA Андреас Шлайхер, че ще бъдат направени допълнителни анализи специално за България, които да подпомогнат и екипа на МОН при планиране на бъдещите мерки.

Как изглеждат тестовете на PISA и каква е вашата функционална грамотност - може да проверите ТУК>>.

ИЗБРАНО