България е на 45 място от 72 страни, участвали в международното изследване PISA 2015 за оценяване на постиженията на 15-16-годишните ученици в три познавателни области - природни науки, математика и четене, като акцентът е върху природните науки. Това обяви Светла Петрова - национален координатор на изследването, цитирана от БТА.

PISA не е тест за интелигентност на учениците. Грамотността в PISA няма нищо общо с нашето разбиране да се чете и пише. Умението на учениците да намират, осмислят, преобразуват и представят информация, да решават съществуващи проблеми се определя като функционална грамотност, поясни Светла Петрова, цитирана и от News.bg.

По думите й функционалната неграмотност съвсем не означава, че учениците не могат да четат и пишат.

Изследването у нас е направено през април и май 2015 г., като в него са участвали 6363-ма ученици, родени през 1999 г., от 180 училища в страната.

Препитването е било с изцяло нов формат, като хартиените тестови книжки за учениците са били заменени с компютърно базиран тест с модули природни науки, математика, четене и модул "Решаване на проблеми в сътрудничество".

"Резултатите от PISA за 2015 г. са по-добри от резултатите ни от 2006 г., но въпреки това съдържат изключително притеснителни заключения", каза министърът на образованието в оставка Меглена Кунева.

По думите й "едва ли има министър, който да каже лесно, че 37,9% от младежите в България са функционално неграмотни по природоматематически науки, а по четене и математика този процент е още по-голям".

"В изследването по четене, под второ равнище или функционално неграмотни, но това не са неграмотни ученици, са 41% от участвалите български ученици в проучването", каза Светла Петрова.

По математика функционално неграмотни са 42% от българските ученици, а по природни науки функционално неграмотни са 37,9% от учениците ни.

Постигнатите резултати на българчетата на второ равнище от скалата на постиженията е критична граница на знанията и уменията на учениците.

Деветокласниците с резултати под второ равнище имат съществени пропуски в подготовката си и не притежават необходимите знания и умения, които PISA дефинира като предпоставка за успешна реализация.

Светла Петрова обясни, че водещ тук е научноизследователският подход и възможността да се открива научно обясняване на природни явления и процеси.

Тя открои, че приоритет в PISA е умението за критично мислене, което за да се формира е необходима много добра фундаментална подготовка.

Всички ученици, които имат резултати под второ равнище имат много ниска функционална грамотност и не са формирали ключови умения за реализацията им в обществото.

Ученици от Сингапур с най-високи резултати

Първите места с най-висок резултат в изследването на PISA 2015 са Сингапур, Япония, Естония. Преди нас са Чили, Гърция, Словакия, Малта, а след нас са Обединените арабски емирства, Уругвай, Румъния и Кипър.

39 държави имат среден резултат по природни науки по-нисък от средния резултат на ОИСР, сред тях е и България.

Зам.-министър Диян Стаматов констатира, че едва 2,9% от българските ученици са решили най-трудните задачи по природни науки.

Семейната среда - важен фактор

Кунева подчерта, че най-добрите резултати са там, където семейната среда е по-добра. Според нея училището може да въздейства да осигури условия, така че семейната среда да не е единственият определящ фактор за резултатите на учениците, а това означавало повече подкрепа за учителите и превръщането на училището в интересно място, което да научи учениците да мислят критично.

По думите й новите учебни програми ще са по-съвременни, с повече възможности за практически занимания, повече квалификация за учителите.

"PISA е система, която диагностицира системата в детайли и дава възможност за намиране на решения. МОН не може да бъде остров, той е част от обществото, но МОН може да предлага възможностите за родителите. Всяко усилие за по-добро общество ще рефлектира и ще даде възможност за по-добри резултати", каза още Кунева.