Дядото на Сияна: Спасил съм много човешки животи, много деца, точно на този път, нея не успях
"Без нея животът ни е ад. По-добре да си бях отишъл с нея", заяви пожарникарят Георги Ламбев
"Без нея животът ни е ад. По-добре да си бях отишъл с нея", каза в първото си изявление след трагедията край Луковит Георги Ламбев - дядото на Сияна. Пожарникарят, карал семейната кола, в която във фаталния ден се возели внучката му и неговата съпруга, оцеля след дълги дни в реанимацията на плевенската болница. "Публикувам това по молба на дядото на Сияна - старши пожарникар Георги Ламбев", написа Николай Попов, след което предаде думите на тъста си:
"Казвам се Георги Ламбев - дядо съм на Сияна Попова по майчина линия.
Обръщам се към вас чрез Николай, за да ви благодаря. Нямам социални мрежи и не съм в състояние да присъствам на делата, свързани със смъртта на внучката ми.
Над 15 години служих в пожарната в Плевен. Преди това бях военен. Участвал съм в мисии зад граница.
През годините като пожарникар и спасител съм помогнал на десетки хора. Заедно с момчетата от пожарната сме спасили много човешки животи. Много деца. Точно там - на този път. Били сме на пожари, наводнения...
Но някои не успяхме да спасим. Те си отидоха. Това винаги ми тежеше. Особено когато умираха деца.
Сияна е една от тези, които не успях да спася.
В тази мисия се провалих - не успях да помогна на собствената си внучка", казва дядото на момичето, което след смъртта си стана красивия синеок символ на борбата с войната по пътищата.
Георги Ламбев каза още, че винаги е шофирал внимателно - и в деня на катастрофата също. "Но има неща, които са извън човешкия контрол", допълва дядото на Сияна.
Той не помни самата катастрофа - разказали му какво се е случило. "Помня само как Сияна ме помоли да я закарам до Луковит, за да изпрати гривна, направена от нея, на болно детенце. Нямаше как да ѝ откажа - тя беше моята най-голяма слабост, най-обичаното дете", споделя пожарникарят.
"Без нея животът ни е ад. По-добре да си бях отишъл с нея", допълва съкрушеният мъж.
Тази война на пътя е страшна, казва още пожарникарят, видя какво ли не в дългогодишната си кариера. "В нея врагът е невидим, непознат. За един миг всичко свършва. Видял съм много на пътя. Повярвайте ми - страшно е. Това безумие трябва да спре!", апелира Георги Ламбев.
Мъжът, който никога повече няма да облече униформата си и да прегърне своята внучка благодари на всички, които не спряха да ги подкрепят, както и на лекарите, които се грижиха за него. Своите благодарности старши пожарникар Ламбев отправя и към колегите си, които и днес са до него. "Благодаря на достойните български следователи и прокурори, работили по делото за Сияна. Вярвам във вас. Разчитам на вас", завършва той, призовавайки хората да подкрепят зет му Николай и семейството му в сряда, 30 юли от 9:30 ч. пред съда в Плевен, когато ще се се гледа делото срещу тираджията, отнел живота на Сияна.