Това потвърждават данните в годишния доклад на генералния секретар на НАТО, предаде БНР.

През миналата година по неокончателни изчисления нашата страна е отделила средства, равни на 1.3 на сто от БВП в това направление (1.187 млрд. лева).

От общите отбранителни разходи нашата страна е похарчила 12.55 на сто за военно оборудване, като целта е да бъдат достигнати 20 процента. В годишния доклад за дейността на алианса се допълва, че България участва в мисиите на пакта с 86 бойци в Афганистан и с 10 - в Косово.

Страната ни значително е повишила заделените средства за въоръжение за разглеждания период, но остава сред съюзниците в Алианса, които са далеч от достигането на заложените цели за финансиране на армията.

Общо 23 държави от НАТО, сред които и България, са повишили военните разходи, като това е донесло допълнителни 10 милиарда долара в полза на колективната отбрана.

Българският бюджет за отбрана през миналата година е бил 1,3 на сто от БВП спрямо 1,26% през 2015-та.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче припомни, че ангажиментът, поет на най-високо ниво от всички държави, е за 2%.

Все още не разпределяме справедливо тежестта в Алианса. Само 5 съюзници харчат 2 или повече процента от брутния си продукт за отбрана. Реалистично е всички да постигнат тази цел, каза още Столтенберг.

Тази година съседна Румъния се очаква да достигне целта, а Латвия и Литва - през 2018 г. 

Друг ангажимент гласи, че от общите разходи за армията 20 на сто трябва да бъдат заделяни за закупуване на военна техника. Тук България бележи по-висок ръст като парите за оборудване са скочили повече от три пъти до общо 12,5%.

Не става дума да се харчи повече, а да се харчи по-добре за професионални войски и модерна отбранителна техника, обясни Столтенберг и поиска удвояване на усилията.

Ще продължим по пътя на приобщаване на държавите от Балканите към НАТО, ще продължим да осигуряваме мира и сигурността в региона. Това заяви още генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг при представянето на годишния доклад за дейността на алианса.

Защитаваме близо един милиард души. Докладът показва усилията на НАТО да се приспособи към новите предизвикателства за сигурността - най-големите след края на Студената война, каза Столтенберг. Той отбеляза, че през миналата година политическият диалог с Москва е бил запазен и са били свикани три заседания на Съвета НАТО-Русия.

Сигурността ни зависи и от действията ни зад граница, затова допринасяме в усилията за борба с тероризма. Има нужда от допълнителни мерки, очаквам да ги обсъдим на срещата на върха на НАТО в Брюксел през май.

Определихме 42 мерки за сътрудничество с ЕС в областта на военноморските сили и киберсигурността. Кибератаките са растяща заплаха, миналата година имахме 500 инцидента на месец и това бележи нарастване с 60 процента от 2015 г., отчете Столтенберг.