Туристическият бизнес с въпросителни за втори лифт в Банско
Туроператори и представители на туристическия бранш са сериозно притеснени от възможността за изграждане на втори лифт в Банско.
Преди дни в Министерския съвет беше внесено предложение за консенсусно решение за Пирин и ски зона Банско.
Предложението е направено от Асоциацията на българските туроператори и травъл агенти (АБТТА), Българската асоциация за алтернативен туризъм и директора на Институт за анализи и прогнози на информационната среда в туризма. Те предлагат да се търси консенсусно решение за устойчиво развитие на планински туризъм в България.
Според тях решение за промени в плана за управление на НП "Пирин", за да бъде изграден втори лифт в Банско, е в противоречие с политиките в ЕС за развитие на предприемачеството, както и с публичните стратегии за устойчиво развитие на туризъм в България (Министерство на туризма) и на Стратегия 2020 за развитие на Община Банско.
Няма голям ефект, още чакаме реакции, отбеляза в интервю за Дир.бг Димитър Попов от Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и травъл агенти (АБТТА).
По повод на техния план за консенсус, той поясни: "Става въпрос всичко да се сложи на масата и да не стане това, което стана с морето. Необходими са инвестиции, но от много такива, подобно на морските, видяхте какво излезе".
Според него при втория лифт в Банско има известни въпросителни, които туроператорите и хората в този бизнес, си задават.
"Колко скиори биха могли да понесат тези писти и дали тези скиори могат да карат безопасно, без да има инциденти по пистите.
Броят на скиорите ще се увеличи и при втори лифт ще има сериозен проблем при самите писти.
Първо трябваше да се питат ски оператори, планински спасители и ПСС - да се видят нещата", отбеляза Попов.
Съвсем логично изниква въпросът - изчерпани ли са всички средства да се намалят опашките. Тези опашки са 10-15 дни в цялата година. Много хора логично си задават въпроса - ама наистина ли лифтът работи с пълна скорост през цялото време, каза още Димитър Попов.
Той сподели, че миналата година е стоял 20 минути на опашката, когато имало Световна купа по сноуборд. "Не се взема предвид мнението на хората които правят ски туризъм и живеят от ски туризъм", посочи Попов.
По повод контрапротестите в подкрепа на лифта, според него големите хотелиери и туроператори казват различни неща, от тези, които заявяват хората от Банско и региона.
"Едни от най-потърпевшите са старите хотелиери, които и преди това си работеха.
Преди 15 години туроператорите сме договаряли цени за Банско, които са по-високи от сега, при положение, че режийните и другите разходи са били много по- ниски", каза Димитър Попов.
С това хаотично презастрояване унищожихме хотелиерския бизнес. Голяма част от тези хора, които протестират държат празни апартаменти, продали са си земите и сега чакат наистина знак, за да си продадат недвижимостите и да се закърпи този имотен балон. Това няма нищо общо с туризма, категоричен е Попов.
Димитър Попов попита още, защо досега не се развива приоритетно летният планински туризъм. "С този сигнал, който се дава в момента, ние казваме на другите общини в цяла България, че единствената възможност за планински туризъм са ските. Приоритетно трябва да се развива алтернативният туризъм - там не се искат екооценки.
Туристите от скандинавския пазар например от край време питат колко писти имате за дълго бягане, имаме олимпийски шампион по биатлон. Словенците например имат над 200 км писти за дълго бягане. Това са горски пътища, минава един рактрак с едно гребло да ги трасира и пистите за бягане са готови. Това нещо не иска нито лифтове, нито екооценки.
Не съм чул един път министър Ангелкова да посочи, че ще развиваме пешеходния туризъм, защото е най-достъпен и най-масов. Пешеходният туризъм е най-масовият след морския, а не ски туризмът. Той не е само два месеца, а е десет месеца в годината, отбеляза още представителят на туроператорите.
По думите му по начина, по който се изнасят тези дискусии, прозира нежелание да се говори за истинските проблеми за планинския туризъм. Устойчив туризъм не означава да се изсипят 20 000 туристи на едно място за един месец, както става в Банско. Трябва да има приходи от туризма целогодишно, категоричен е Попов.
Когато правим маршрути за пешеходен туризъм, конен туризъм или планинско колоездене, хората искат автентична природа и автентична култура и бит, поясни той.
"В "смотаното" Банско, както си беше преди застрояването, държахме туристите по една седмица. Сега се резервират по една-две нощувки. Атмосферата беше съвсем друга, но вече е развалена.
Курортът вече е за ниско платежни туристи, когато туровете из Пирин свършват в Банско, гледаме да настаним туристите в центъра, да не им се разваля впечатлението от бетони, които стърчат празни по 9-10 месеца в годината", изтъкна Димитър Попов.