Т.е., израснали сме в град, в който „наведеш се камък, изправиш се – вятър, обърнеш се – циганин”...Само че сливенските цигани никога преди не помня да са създавали проблеми – работеха си в консервения комбинат „Иван Лилов” и в „завода за крушки”, и си изхранваха семействата. Талантливи цигани от вечерта до зори свиреха в ресторант „Дибоя”, без да повторят и едно „парче” – толкова голям им беше репертоарът на тия музикални виртуози, които никога не са се учили „на ноти”.

Какво се случи в България, та циганите станаха такъв проблем?! Ние още не сме ги накарали да си плащат тока и водата, а те негодуват. Децата им учат от 15-и до 30-и септември, за да получат родителите им социалните за учебници. Ако могат, циганките ще раждат по два пъти в годината, за да бъдат по-дълго в платено майчинство – знаят си правата, и го ползват.

Сума ромски лидери изтеглиха пари от европейски проекти за „интеграция”, за които мургавите не са и чували, и резултатът е единствено този, че обучени няма, за интеграция да не говорим, а държавата губи 2:1 - и субсидии, и авторитет. По всички избори из ромските махали обикалят партийни емисари и ръсят кюфтета и двайсетачки, но скоро след това пак идва недоволството.

От какво са недоволни циганите?

– На места те бият, крадат и убиват българи така, „както и турчин не ги е клал”. Крадат така, както депутат – държавната хазна – с едната ръка в джоба, а с другата – в чантата. По „джебчийски”. Ако хванат циганин, полицаите не го държат повече от няколко часа в ареста, защото е... циганин. Изобщо циганите, оказва се, са привилегирована част от обществото ни, и то - от много дълго време насам.

Държавниците ни се чувстват гузни, като внушават на останалите граждани /етноси/, че циганите били бедни, понеже не им даваме работа, а истината е, че никой не ги ще, по обясними причини. За да компенсират този парадокс, политиците популистки си затварят очите пред всяко циганско безчинство.

Помните ли едно момче Боби Райнов, когото цигани пребиха в София?! – Е, прочетете показанията на полицаите – как отговарят, когато ги питат защо не са се намесили да предотвратят циганското млатене със сопи?

– Ами те си признават чистосърдечно - страхували се от циганите!..

А кой, питам, отговаря за страха на служителите на реда?!

Майката на Боби – Галя Райнова иска да съди МВР, но не се получава – държавата си брани интересите „спрямо обикновения гражданин”. И в този конкретен случай, всъщност оправдавайки страхливите си полицаи, стимулира войнствената цигания.

Ако „прочетете” правилно контекста на казус като този, и на други нашумели случаи, ще видите, че няма по-голям „циганин” от държавата. Държавата правораздава като циганско мешере – на принципа „своите не съдим”. Държавата ни е бедна, защото също като циганите, не работи – сама си затри предприятията. Държавата ни се „цигани” да плаща заслуженото на онези, които работят, и е щедра към нищонеработещите си „цигански барони” из институциите. Държавата краде и хитрее като циганин, когато трябва да ти вземе от джоба всевъзможни такси за услуга-„въздух”. И на фона на всичко това, държавниците ни се веселят като на циганска сватба, а под масата се раздават пари, придобити като с топчето от „тука има, тука няма”.

Е, при това положение, кой е виновен за „циганията”?!

- То е ясно, че тя ни е в кръвта. Да й изневерим, означава да изневерим на народопсихологията си. Влезе циганин в трамвая – контрольорът няма да вземе да му търси билет, я, та всички да го помислят за луд!.. Така правят и политиците. И това не е от сега.

Телефонните измамници? – Да не мислите, че полицията не знае как работи схемата и кой й дърпа конците?! Има цяла книга на полицай по тоя въпрос - „Организация и управление на дейността на противодействие на телефонните измами от МВР”. Неин автор е Веселин Георгиев, който е завършил полицейската академия, специалност „Стратегическо ръководство и управление на сигурността и обществения ред”. Георгиев прави първото в България и единствено засега проучване по темата за телефонните измами, на база случаите, регистрирани от МВР. И то, още в първите години на „синдрома” – през 90-те години на миналия век.

Но някому не се харесва разследването на тоя човек. Защо ли?!

– Обърнете внимание на фактите:

По оперативни данни първият регистриран случай на телефонна измама е от град Ветово, област Русе. Той слага началото на поредица от маскирани зад телефонно обаждане мними „търговски” сделки в цялата страна, осъществявани главно от роми бургуджии - т.нар. ромски ковачи. Днес по-голямата част от бургуджиите живеят в Централна Северна България, около старата столица Велико Търново. Населяват селата Камен и Нова Върбовка, общ. Стражица; гр. Горна Оряховица; селата Стамболово и Бутово, общ. Павликени, както и самия град Павликени; с. Градище, общ. Левски, и самия град Левски, който категорично е смятан за своеобразна телефонна „централа” на измамниците. Една немалка част от бургуджиите живеят в община Ветово, откъдето е регистрирана и първата телефонна измама. Бързо дейността на измамниците се разпростира в Горна Оряховица, а после - и в други градове на страната, където живеят бургуджии. Този занаят, подобно на ковашкото изкуство, също става наследствен за ромския клан и се предава от поколение на поколение.

В новия „бизнес” обаче тръгват не само роми, но и етнически българи. В началото на 90-те първоначално те започват да предлагат ремъци, лагери, машини и части от машини от разтурени бивши соцпредприятия и заводи, а после „усъвършенстват” дейността си. Забелязали ли сте от какви телефони звънят измамниците?! – Ами че нали уж нямаше да има такива - „без номера”?! – Нали мобилните оператори уж регистрираха поименно притежателите на джиесеми?! – Кой раздава на килограм „безименните” номера със скрит номер на ало-измамниците, и къде е полицията, респективно – държавата, в тая игра?!

Същото е с проституцията. Няколко вестника тия дни писаха: „Наши циганки колонизират сексуално Европа”. Мургавите жрици на любовта и сводниците им били окупирали няколко страни в Централна и Западна Европа. Спецпрокуратурата разбила такава мрежа в Испания. Операцията имала кодово име „Европа” – колко символично!... Арестуваните български граждани „от ромски произход” били 51 – предимно от Пазарджишко и Пловдивско. Покрай схемата бе осветено и името на един селски кмет – този на Семчиново.

Той, естествено, отрича, и съвсем сигурно случаят ще последва съдбата на всички подобни, известни до днес, т.е. няма да стигне до никъде. Помните ли, че тука преди години дойде една госпожа-демократка на квадрат, която докато Франция разтурваше циганските катуни, тя ни съветваше да построим жилищни блокове за циганите си с държавни пари?!? Ама, ние вече сме го пробвали това?!

– При това, още по времето на соца. През 1954 г. в България има програма за заселване на каракачаните и на около 20 000 цигани, предимно от Дунавската равнина, на които правителството на Тодор Живков раздава държавна земя и изгодни кредити, за да си построят собствени жилища. През 1958 г. излиза Министерско постановление №258 – за уседналост на циганите, което цели да ги откаже от чергарския начин на живот и да ги окултури. Живков иска да „посъбере” циганските масиви, за да може по-лесно да ги наблюдават, и по този начин да намалят престъпността. Всъщност, не успява да направи нищо от това, а само усложнява проблема. Защото с уседналостта, възникват циганските гета, които са затворени общности и за никакво „наблюдение” не може да става въпрос.

Тъкмо напротив – тези гета се превръщат в малки градове-държави, непревземаеми отвън като Китайската стена. Циганите си живеят в тях по собствени закони, бит и душевност, както е навсякъде по света, защото никое правителство досега не може да се похвали с окултуряването им. Като усядат, нашата предишна - социалистическа власт ги свиква да не плащат ни за ток, ни за вода, както години наред е било в Столипиново.

И за капак, уседналостта така вдига раждаемостта сред този етнос, че и днес, но най-вече тепърва, ще берем плодовете на тази плодовитост. Това е било видно още през 60-те години на миналия век! Постановлението за уседналост не само не помага за решаване на проблема с циганите, ами влошило картината. Какво прави впечатление: съветниците на Живков вдигат ръце и се правят на разсеяни цели 3 десетилетия – до 1984 г., когато на някой умник му хрумва „гениална” идея - да хвърли камък в блатото, като... забрани публичното изпълнение на циганската музика. Е, малко над петилетка по-късно, демокрацията се справи с това „тоталитарно посегателство”, и превърна целия ни живот в чалга. Ако има нещо, с което соца да се похвали по отношение на циганите, то това е циганската самодейност и казармата в Строителни войски. И двете бяха полезни за държавата, и за самите цигани. Днес всичко е „самодейност”, така че и цигани и българи се „спасяват” сами. Въпросът е кой ще ни спаси от всеобщата „цигания”?!