Учен: Има и съвременни будители, но трябва да ги подкрепим

Има и съвременни будители, но обществото трябва да ги подкрепи, каза в интервю за Дир.бг доц. д-р А. Кочева от БАН по повод днешния Ден на будителите.

Dir.bg

Учен: Има и съвременни будители, но трябва да ги подкрепим

09:07 | 1 ноември 2017 0 1171 Dir.bg

Денят на народните будители ознаменува делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност.

Денят е и празник на всички техни следовници, поели пътя да будят българския дух и съхраняват българщина.

За съвременните будители, за българите по света и у нас, разговаряме с доц. д-р Ана Кочева от Института по български език към БАН. Тя е автор на "Картата на българския език на ново място по света", която разбива досегашните представи за българската диаспора и за носения от нея български език. Участва в изготвянето на последната карта на българските говори, която обхваща над 100 диалекта.

Наскоро описа в книга езика на българската общност във Виена. Изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Македония, организирани ежегодно от фондация „Българска памет”. Автор е на две монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси.

- Вие сте автор на много изследвания на българската диаспора зад граница. Бихте ли разказали как българите зад граница съхраняват българския дух и самосъзнание?

- Това е голяма тема, защото, независимо че става дума за БЪЛГАРИ, всяка една от общностите ни по света е повече или по-малко различна от другите. Това е свързано както с тяхната специфика, с това какви хора преобладават в тези общности, с какво образование, професии са, така и с мястото, което те са избрали за свой втори дом.

Има, разбира се, и достатъчно много неща, по които те си приличат, слава Богу, че е така и едно от тях са тъкмо българските празници, българското училище, българската църква, сдруженията, в които са се самоорганизирали…

Българите по света имат своите любими български празници, които не спират да честват навсякъде и такива са 24 май и Баба Марта. Денят на народните будители, за съжаление, не е сред най-популярните, както впрочем и тук, в България, доскоро не беше, но предполагам, че е въпрос на време да навлезе трайно в празничния календар, защото в крайна сметка той е свързан с училището, с учителите, които са днешните будители.

Достатъчно е да напомня думите на големия руски медиевист акад. Дмитрий Лихачов, който казва: „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. И чуждите завоеватели не можеха да поробят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй застанаха писмеността, езикът, литературата...". Последните три изброени, заедно с българските учители, продължават да поддържат българщината по света, въпреки неизбежните чуждоезикови влияния.

- За каква България мечтаят българите в чужбина?

- Е, в това отношение не се различаваме изобщо! За същата, за която си мечтаем и ние, останалите тук – България, която, клиширано, но вярно казано, е майка, а не мащеха. Спокойна, уредена, с възможности за работа, за добро образование, за качествено здравеопазване, осигуряваща спокойни старини за възрастните хора… Приличаща на страните, които българите в чужбина са избрали за свой дом.

Искам обаче тук да се противопоставя на често прокрадващата се конфронтация – ние, тук, които останахме, едва ли не жертвите и героите, изнесли прехода и онези, там, дето избягаха и се спасиха! Всеки прави изборите си сам в крайна сметка! Едни и същи сме, независимо в коя част на света се намираме; днес той се е смалил неочаквано за нас, самите, а и всеки всякога може да реши да се премести от едно място на друго.

Все пак България е тази, която ни събира и ще ми се да вярвам, ще го прави винаги. Не просто физически, въпреки че и това го има - мнозина наши сънародници често организират времето си в чужбина между завръщанията си в България.

Нека не се заблуждаваме, че навън им е много лесно; има българи, които физически са далеч, но продължават да стоят доста капсулирани само в българска среда, почти не излизат от нея, вкъщи гледат българска телевизия, постоянно са в интернет из български сайтове, портали, скайп и др. канали за връзка със своите. Това също не е най-доброто решение, защото идеята да напуснеш едни граници не е да се обградиш с други, особено когато имаш възможност за познание. Тоест, пак стигнахме до темата за "будността", за „събудеността“, да си буден, означава да си „зрящ“, да имаш сетива за новото и непознатото, което те заобикаля.

- Защо за будителите все няма достатъчно пари, нали те чертаят бъдещето на една страна?

- На този въпрос лично аз нямам логичен отговор. Представител съм на научните среди, занимавам се с филологически науки, с езикознание, в известен смисъл с будителство в ново време. Положението, в което сме поставени всички ние вече години наред, е всеизвестен факт - плачевно, печално, недостойно, унизително, нечестно, … мога да продължа с градацията и всичко изредено ще е вярно.

Вече няма с кого да бъдем сравнени по отношение на заплащането, тук не говоря въобще за съпоставки с колегите ни от чужбина, защото става дума за несъпоставими величини, говоря за другите съсловия, които вече са далеч напред. Парадоксът обаче е, че науката винаги е на опашката, вместо да бъде начело.

Васил Друмев е казал: "Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светлa и трайнa бъднина!“ Сред управляващите, които се занимават с бюджет, като че ли няма съзнание за наука и за нейната стойност.

Миналата година ни посъветваха да предлагаме продукцията си на пазара, като стока и да очакваме, че ако е конкурентна, тя ще се продаде. Само че нашите речници, атласи, книги, справочници, статии, студии, защото това произвеждаме ние, не са чушки и домати, не са стока в онази единствена парадигма, в която някои разсъждават. Науката е надстройка, тя трябва да бъде обгрижвана сериозно, специално, дългосрочно и визионерски.

- Не трябва ли и будителите да станат по-активни, за да им бъде чут гласът?

- Гласът на будителите трябва да звучи по други поводи, но очевидно се налага и онова, което вие визирате с въпроса си. Учените са особено съсловие, ние не сме кресливи, нахални, предпочитаме диалога, силата на думите, нас може да ни намерите зад бюрата, зад компютрите, по библиотеките…

Трудно си представям колегите от БАН, налягали на „Орлов мост“, но ако унижението продължава, вероятно и това трябва да се случи. Наистина не разбирам, защо у нас думите и аргументите не работят, а само извиването на ръце?!

- Какво е вашето послание, което искате да бъде чуто днес в Деня на народните будители?

- "Напред, науката е слънце, което във душите грей!“ - Стоян Михайловски го е написал най-точно, неслучайно този всеучилищен химн е станал всенароден.

Книжовниците и просветителите са съхранили духовните ценности на нацията ни, независимо че днес тя ни се струва обезсилена, обезбългарена и обездухотворена.

Много ми се ще обществото ни да се сеща за будителите си повече от веднъж годишно, на 1-ви ноември, и да проумее, че това не е просто поредният ритуал по издигане на националния флаг и тържествена смяна на гвардейския караул.

Когато има реална заплаха от разпадане на националната ценностна система, българите трябва да се вгледат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа. Има ги и днес! Честит празник!