Това пише в. „Дейли телеграф”, цитиран от "Фокус".
Записите разкриват как на 1 юни 2009 г. младшият пилот се е борил да спаси самолета край бреговете на Бразилия, докато вторият пилот се е опитвал да събуди капитана, малко след като самолетът е започнал фаталното спускане в тропическата буря.

Според данните от записващите устройства по-младият от двамата мъже - Пиер-Седрик Бонен на 32 години, е вдигнал носа на самолета, което е било положението на машината до последната му секунда, след като променливите данни за скоростта са объркали функционирането й.
Авиационните експерти си задаваха въпроса защо пилотът е държал носа нагоре, когато самолетът е губел скорост, въпреки че в такива случаи носът на машината се насочва надолу, за да се възстанови скоростта и да се възвърне контрола над летателния апарат.

Вторият пилот - 37-годишният Давид Робер, е започнал да вика капитана, след като автопилотът изведнъж отказал, около 4 часа след излитането.
Капитан Марк Дюбоа се е върнал в кабината минута и половина по-късно, но така и не е успял да поеме контрола над самолета.

Все пак авиокомпания „Ер Франс” вчера даде висока оценка на „тримата квалифицирани пилоти”, като заяви, че те „са показали напълно професионално отношение и са се опитвали да изпълнят дълга си до последния момент”.

58-годишният капитан е имал 11 000 летателни часа, докато двамата му помощници 6500 и 2900 часа.
Според "Ер Франс" е било стандартна процедура да се взема почивка по време на дълги полети.
 
Данните на френския офис за разследване на катастрофи показват, че съ-пилотите са насочили машината леко наляво, за да избегнат зона на турболентност. Две минути след това автопилотът е изключил и скоростта е започнала да пада драматично, което води до първото предупреждение. Данните за скоростта са били непостоянни и в записа се чува единият пилот да казва: "Нямаме валидни показатели." Това показва, че е имало проблем със сензорите за скоростта, които според предишно разследване за допринесли за катастрофата.

Пилотите отговорили с издигане на носа на самолета нагоре, което води до ново загубване на скорост. Те се издигат от 35 000 до 37500 стъпки, когато отново чуват предупреждение за загуба на скорост. При височина 38 000 и докато носът на самолета все още е издигнат под ъгъл 15 градуса, започва падането със скорост 10 000 стъпки в минута. Пилотите са намалили натоварването на машината и се опитали да изправят носа. Индикаторите за скорост са се възстановили и са показали известно повишение на скоростта, но самолетът така и не бил овладян.

Агенцията за разследване на катастрофите е заявила, че данните от черната кутия все още не показват причината за инцидента. Втори доклад се очаква през юли.