Това каза министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на представянето на „Горнооряховския суджук”,  предаде “Фокус”.  По думите му обаче процесът за регистрация на ракията ще отнеме по-дълго време и ще е по-труден, тъй като нашите съседни балкански страни също произвеждат подобни питиета.

Миналата седмица "Горнооряховският суджук" бе официално вписан като защитено географско указание в Европейския регистър на защитените наименования за произход.  Това означава, че ако някоя държава иска да прави Гонооряновски суджук, ще трябва да плаща на България. За България това е първият продукт с подобна защита.
Процедурата по обявяването на "Горнооряховския суджук" като защитен продукт е отнела на страната ни 2 години и 8 месеца, което според министър Найденов не е голям срок. На Гърция например са й били нужни повече от двайсет години за признаването на сиренето "Фета".

Контролът на качеството на "Горнооряховския суджук" ще се следи от италианска одиторска фирма и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Той ще бъде произвеждан само от три фирми в България, а другите могат например да правят Търновски суджук. Тези фирми, които сега произвеждат „Горнооряховският суджук”, ще трябва да спрат, обясни Найденов.  Това са около 180 фирми, уточни заместник-директорът на БАБХ Венцислава Тасева, цитирана от БТА. Предвиден е 20-дневен гратисен период, през който фирмите, произвеждали "Горнооряховски суджук", ще трябва да променят името на продукта.

Трите фирми, които има право да произвеждат "Горнооряховския суджук" са ЕТ "СТЕФМАРК – Стефан Марков"; "Р.А. – 03 – Боби" ООД и "Родопа–Горна Оряховица-96" ЕООД.

На презентацията стана ясно, че Кипър има локум, който се казва „Горнооряховски суджук” и затова Кипър е възразила срещу приемането на българския суджук, тъй като можело да подведе потребителите. В крайна сметка обаче станало ясно, че все пак това са два коренно различни продукта.

 Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите обясни, че са подали за защитено географско основание много други продукти, които са традиционно български – пастърма, филе „Елена”, врат „Тракия” и Панагюрска луканка.

По думите на Вътев българските продукти много по-трудно ще добият известността като защитените географски наименования като на Италия например, защото има по-малко на брой български емигранти, които да разпространят продуктите.
Няма причина да се спекулира с цени, тя няма да бъде променена и ще има достъп до всички клиенти, обясниха те.