Три комисии в НС приеха актуализацията на бюджета

Парламентарните комисии по бюджет и финанси, по икономическа политика и туризъм и по труда и социалната политика приеха на първо четене проектозакона за актуализация на бюджета.

БГНЕС

Три комисии в НС приеха актуализацията на бюджета

23:00 | 23 юли 2013 81 289 БГНЕС

Това стана след близо тричасова дискусия на народните представители, докато хиляди протестиращи срещу правителството обсадиха парламента и не позволиха на депутатите и трима министри да напуснат сградата, стигна се до сблъсък с полицията.

Проектозаконът ще влезе за обсъждане в пленарна зала в четвъртък сутринта.
Той предвижда увеличаване на дефицита с около 500 млн. лева, както и емитирането на 1 млрд. лева дълг.
Дългът ще е предназначен за погасяване на заема, взет през февруари тази година, а останалата част от парите ще бъде оставена във фискалния резерв за следващата година.

На заседанието за бюджета за първи път дойдоха и представители на ГЕРБ, които изразиха категорична позиция, че актуализацията е ненавременна и прибързана и създава опасност за създаване на огромен дефицит.

Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев отправи призив към тях:

„Оставете ни или ни помогнете да направим актуализация на бюджета, защото това е важно за страната ни”.

Финансовият министър Петър Чобанов защити актуализацията с нуждата от разплащане с бизнеса и запълване на празноти, оставени от предишното правителство, както и за осигуряване на буфер в хазната.

Актуализация по отношение на разходите не се налага за захранване на близки до властта фирми и за финансиране на предизборна кампания, заяви той.

"Въпреки, че данните към май показват, че просрочените задължения на централния бюджет са в размер на 103 милиона лева, от министерствата и ведомствата са декларирани необходими разходи за над 500 милиона лева", каза още Чобанов.

Той добави, че от началото на 2010 г. до края на февруари 2013 г. е поет държавен дълг в размер на около 8 милиарда лева или средногодишно по 2,5 милиарда лева.
С актуализацията на бюджета се запазвал заложеният в Закона за държавния бюджет за 2013 максимален размер на държавния дълг от 14,6 милиарда лева.

От БНБ бе изказано мнение, че емитирането на нов дълг от 1 млрд. лева, както е записано в актуализацията, е нужно с оглед осигуряването на буфери, но това трябва да стане в рамките на запазването на дефицита до 2%.

Димитър Костов от Централната банка подчерта, че трябва да се има предвид, че догодина ни предстоят плащания, за които трябва да има предварително осигурен ресурс.

"До края на годината няма време да се подготви емисия дълг за външните пазари, затова твърдението, че ще вземем 1 млрд. лева, е спекулативно", заяви по време на обсъждането депутатът от ГЕРБ и бивш зам.-финансов министър Владислав Горанов.

"Преобладаващата част в актуализацията не е за преодоляване на неизпълнението на приходите, а за нови разходи и то приблизително 300 милиона. Нови разходи, приблизително 1/3 от които могат да бъдат оправдани с разплащане на просрочени задължения", коментира той.

Представители на Асоциацията на индустриалния капитал и на Българската стопанска камара подкрепиха правителството за нуждата от актуализация на бюджета.

Председателят на асоциацията Васил Велев каза, че държавата трябва да си възстанови статута на най-добър платец.
"Не може държавата да иска гражданите и фирмите да изпълняват законите, ако тя не го прави", добави Велев.

Според АИКБ обаче има резерви при актуализация на бюджета в посока ограничаване на административните разходи и разходите за сектор "сигурност".