Това сочат резултатите от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), което потвърждава данните и на останалите социологически агенции, с изключение на МБМД, които разбуниха бранша със стряскащите данни, че ГЕРБ води с 30,1% пред едва 15,8 за БСП. 

Изследването на НЦИОМ също констатира, че ДПС е на трето място с 6,5%, като не променя електоралната си тежест от началото на годината, а "Атака" удвоява влиянието си в резултат на протестите. Партията на Волен Сидеров е на четвърто място с дял от 5% от имащите право на глас, което би и дало гаранции за влизане в парламента.

Движение „България на гражданите” на Меглена Кунева събира едва 3,5% от всички имащи право на глас, като е загубила 2,4% от началото на годината.

ДСБ и Съюз "Единство" (изследването е направено преди да стане ясно, че те няма да се обединят в коалиция), както и НФСБ на собственика на телевизия "Скат" Валери Симеонов, получават по 2% подкрепа. Шансовете им зависят до голяма степен от развоя на предизборната кампания.

В края на февруари лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бе одобряван от 40% от интервюираните, а делът на неодобрението за него бе 51%. След оставката на кабинета, одобрението и неодобрението към бившия премиер се изравняван - той е харесван от 46% и нехаресван от 45%, уточняват от НЦИОМ.

Няма доминираща оценка за оставката на Бойко Борисов. 45% я определят като бягство от отговорност, а 42% – като достойна постъпка. Негативната оценка е по-често хора на възраст над 60 години, със стандарт под средния, жители на столицата, както и живеещи в селата. Склонни да споделят това мнение са симпатизанти на БСП, на "Атака" и на ДПС.
Мнението, че оставката на Борисов е достойна е преобладаващо сред хора на възраст между 18 и 49 години, сред заможни избиратели и сред жители на градовете. 83% от симпатизиращите на ГЕРБ оценяват оставката като достойна постъпка.

Без промяна остават дяловете на одобрение и на неодобрение към лидерите на партиите. Борисов е одобряван от 93% от симпатизантите на ГЕРБ, а Сергей Станишев – от 90% от социалистите. Лютви Местан е одобряван от 77% от избирателите на ДПС, а Волен Сидеров – от 86% от симпатизантите на "Атака". Одобрението към Меглена Кунева намалява със 7 пункта, като пропорционално нараства и неодобрението й. Тя е одобрявана от 86% от подкрепящите Движение „България на гражданите“.

Формирането на служебен кабинет носи позитиви за президента Росен Плевнелиев, сочат още резултатите от проучването. В края на март дейността му е одобрявана от 56% от пълнолетните българи, дял с 5 пункта по-висок в сравнение с февруари. С 4 пункта намалява и неодобрението към държавния глава, което сега възлиза на 30%.
Още е рано е да се дават оценки на служебния кабинет. Нужен е поне месец работа на министрите, за да натрупат хората впечатления, добавят от НЦИОМ.

15% от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител. Конформистки вот по-често заявяват високообразованите и жителите на столицата. Протестите, както се вижда от данните, не са разколебали симпатизантите на традиционните партии. Въпреки регистрираното недоволство от политическото статукво и масово заявените симпатии към исканията на протестиращите, натрупаната обществена енергия не намери приемлива за мнозинството форма на политическо представителство. 

Доколкото исканията на протестиращите са основно икономически, всяко следващо правителство, което не се съобразява с тях, може да очаква нови протести. Тогава натрупаното обществено недоволство може и да се сдобие със собствено политическо представителство, коментират социолозите. 


Изследването е регулярно планово, няма външен възложител и е финансирано от  НЦИОМ, уточниха оттам. То е публикувано на интернет страницата на Народното събрание – http://parliament.bg/ .  Проведено е в периода 21-29 март, по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни граждани.