За РСМ истинско приятелство е възможно само ако се върнем на позициите на Георги Димитров

"Скопие манипулира, че има огромна промяна между първия и втория френски вариант. Трябва да внимаваме какво подписваме, защото скоро ВМРО-ДПМНЕ и "Левица" могат да вземат властта", предупреди пред Dir.bg северномакедонският журналист Виктор Канзуров

Снимка в колаж: БТА/АП

За РСМ истинско приятелство е възможно само ако се върнем на позициите на Георги Димитров

22:00 | 6 юли 2022 | Автор : Лилия Чалева 159 26443 Снимка в колаж: БТА/АП

Ако Скопие приеме френското предложение, ще продължи да тупа топката и да не спазва нищо, защото има единодушие, че никакви отстъпки не трябва да правят на България и ЕС по отношение на историята. Заради това е тази сила и агресия на протестите в Скопие. Това коментира в интервю за Dir.bg северномакедонският журналист с българско етническо самосъзнание Виктор Канзуров за ескалацията на напрежението в столицата на югогозападната ни съседка по повод т. нар. френското предложение.

Македонският въпрос

Според Канзуров предсрочни избори в страната са по-малко възможният вариант, но не изключва протестите да излязат извън контрол. Той прогнозира, че кабинетът на Ковачевски вероятно ще подпише френското предложение, но само след добре премерен риск, така че да не се стигне до предсрочни избори. Причината - ВМРО-ДПМНЕ и "Левица" набират сила и ще бъдат следващите победители.

Разговаряме с Виктор Канзуров за напрежението в РСМ, възможните ходове на Скопие по пътя на страната към ЕС и позицията на България:

- Какво се случва в Скопие в момента, като че ли ситуацията излиза извън контрол?

- Може да се каже, че излиза извън контрол, но до определена степен, защото и управляващите, които уж подкрепят т.нар. френско предложение, и опозицията не искат истински договор с България, не искат промяна на историческите фалшификати. Властта е дала обещание на западните си партньори - страните членки на ЕС и САЩ, но искрено не иска договор с България за историческите въпроси. Затова властта в Скопие манипулира собствените си граждани, че има някаква огромна промяна между първия и втория вариант на френското предложение, а не, че те са някакви козметични промени, защото в него има протоколи, които се отнасят за историята, за отваряне на досиетата и архивите, които да свидетелстват за репресивния апарат на тайните служби по времето, когато Северна Македония е била част от Югославия и държава с тоталитарна еднопартийна система.

Тук сега ние нямаме ситуация, в която имаме два различни отбора, и двете страни се мобилизират на антибългарска основа и напрежението ескалира. Аз дори си мисля, че самите полицаи, които охраняват сградата на парламента и правителството, са готови да се присъединят към протестиращите. Така че има единодушие в Скопие по въпроса, че никакви отстъпки не трябва да правят на България и ЕС по отношение на историята. И заради това е тази сила и агресия, която наблюдаме.

- Заговори се, че в Скопие се подготвя предложение за редактиран вариант на френското предложение т.е. подобно на българския парламент, който прие 4 условия, при които да го приема.

- Според мен това е част от някакви манипулации от страна на властта, чиято цел е да убеди гражданите, че това предложение ще защити досегашния югославски поглед върху историята.

По въпросите за идентичността на днешното население на РСМ, България никога не я е отричала. Да се казва, че я е отричала, е много гнусна пропаганда и на властта, и на опозицията, чиято цел е да отклони вниманието от основния проблем - като какви са се считали историческите личности от Възраждането и революционерите от втората половина на 19 век и началото на 20 век. И тук трябва да се каже истината - какво е било преобладаващото население на цялата географска област Македония в миналото, за което и България, и хората с българска идентичност в РСМ настояват - да се каже, че предците на днешните българи и македонци са били един народ.

По отношение на македонския език смятам, че българските лингвисти и политици имат неособено гъвкава позиция, която е трудно разбираема навън. От това се възползва официално Скопие, което твърди, че България не им позволява да си наричат езика македонски, а в рамковата позиция на България той действително се отрича. Ясно е, че македонски език не е имало в миналото, но в политически смисъл днес този език си има свое собствено развитие от 1945 г. И френското предложение им позволява да си наричат езика македонски, а България има възможност с една декларация да заяви какво е нейното мнение по този въпрос.

Искам да подчертая, че въпреки протестите в РСМ срещу френското предложение, аз не виждам и за нас българите какви гаранции ни дава, че Скопие ще спазва препратките от протоколите, това, което е спор между България и Северна Македония. Тук е важно да се отбележи, че подписаните протоколи от двете страни от 2019 г. по отношение на историческите спорове се отнасят само за ранния средновековен период, но много по-деликатният и неудобен период за Скопие е от края на 18 век до началото 20 век, когато след Френската буржоазна революция се създават нации и на територията на географска Македония етнически преобладаващото население започва да се обособява като българска нация. Нещо, което се отричаше от Северна Македония още докато беше част от Югославия и продължава до днес. Това не е на фокуса на Запада, но и това, което сега предлага на Скопие - "да тупа топката" като гъвкаво заобикаляне на българските условия, македонците в страната не го приемат и не искат да го спазват. Това е проблем за техните политици, които искат да хитруват по този начин.

- Какви са възможните политически ходове в РСМ? До колко е възможно правителството на Ковачевски да падне и какво би последвало от това?

- Всичко е възможно. Ако сега има предсрочни парламентарни избори в РСМ, най-вероятно най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, която има просръбска и проалбанска политика, ще е победителят. В тази надпревара набира сили и втората по големина опозиционна партия "Левица". Тя се позовава на титовизма и югокомунистическото наследство, уж под формата на леви идеи, но на практика е дясно шовинистична екстремистка политическа организация, която подстрекава най-силно антибългарския шовинизъм в страната сега. Лидерите на тези две партии са хитри, знаят настроението на народа - една част са българофоби, другите - не са шовинисти, но приемат на 100% фалшивия исторически разказ от времето на Югославия в различната му модификация през изминалото време след това - от внушителния бутафоризъм за античните македонци до някакви варианти, които леко отиват и към антиюгославански настроения, но пак основното е, че македонците никога не са били българи, гърци или сърби, с което отричат историческата реалност. Когато говорят за македонския език, те са крайно агресивни, като не приемат говорите в Пиринска Македония за български език.

Затова за мен огромна грешка беше изместването на основния български фокус, като на централно място беше сложено изискването българите в РСМ да бъдат вписани в Конституцията на страната като държавотворен народ. Това е полезно да се случи и аз го подкрепям, но не бива това да е основно наше искане. Защото вписването им в преамбюла на Конституцията не гарантира равноправие на никой етнос, а само етнически квоти, от които биха се възползвали някои тарикати и търговци с тези права.

Българофобията е многослойна и широко разпространена във всичките й форми - от открито вербално и физическо насилие до по-гъвкави варианти, когато уж ти дават права, но на практика продължава да те мрази, да те приема като някакъв изрод и предател. Така че просто им дадохме топката за нещо, което е трудно изпълнимо, но все пак възможно. То послужи за наркоза за българите, като нещо много важно, но то не решава въпроса за историческите фалшификации и замита под килима основните проблеми - българското етническо самосъзнание на основното население в Северна Македония от края на 18 век до началото на 20 век.

- Ако опозицията спечели евентуални предсрочни избори, това няма ли да засили антиевропейските настроения в страната и да занули дългогодишните преговори между София и Скопие?

- Зануляване на преговорите е твърде възможно. Що се отнася до засилване на антиевропейските настроения, то неприкрит носител на тях е македонската "Левица". Тя води антинатовска, антиевропейска и силно българофобска политика. Ако ВМРО-ДПМНЕ прави опит да прикрие своята българофобия, то "Левица" парадира с това и шовинизма си. Колкото повече набира сила, става по-агресивна и по отношение към България, и по отношение на Преспанското споразумение с Гърция. И това, че набира все повече избирателни гласове, говори за настроенията в обществото в РСМ. Затова България трябваше и трябва да бъде много внимателна какво подписваме и какви гаранции получаваме при обстоятелства, че на следващите редовни избори през 2024 г. е напълно възможно ВМРО-ДПМНЕ и "Левица" да направят управленска коалиция. Разбира се, те няма да могат сами да управляват, като към тях ще се присъединят няколко етнически албански партии, при които преобладава югомакедонистичната позиция и антибългарски настроения. Това показа и самият албански премиер Еди Рама, който многократно хвърли обиди по адрес на България. Така че аз не разбирам защо трябва да имаме някакво гальовно отношение към РСМ и ЕС ще ни бъдат някакви гаранти. Никога няма да се случи това. Дори на следващ етап да остане на кабинета на Ковачевски, те могат при отваряне на преговорна глава пак да не зачитат българските справедливи изисквания, и пак да стигнем до някакъв западен посредник, и пак да ни накарат да подписваме нещо. Това на практика се случва не само през последните 5 години, откакто е подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между София и Скопие, а през целия преход - откогато България призна република Македония за независима държава, откогато премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха декларацията за добросъседство. Никога Македония не е спазвала нищо, дори и някои управляващи, които са били с някакъв българофилски уклон и да са искали двете страни да имат добри отношения, една значима стъпка не са направили в тази посока. Затова наскоро Иван Костов заяви в интервю пред българска медия, че македонската страна не е спазвала подписаната декларация през 1999 г. И не, че самият Георгиевски не е искал да го прави, а защото настроенията в обществото са такива. Точно тогава, на следващите парламентарни избори през 2002 г. СДСМ - партията на Ковачевски, Заев и Цървенковски, с техния доста десен екстремизъм и шовинизъм, поеха властта..

- Има ли все пак шанс Скопие да приеме френското предложение?

- Властта иска да го подпише, това е очевидно. Те направиха един не много качествен театър, че имало втори вариант на френското предложение без историческите въпроси, но тях ги има в протоколите. Манипулацията е огромна, но политиците са поели ангажимент и им е ясно, че нямат друг изход, освен да подпишат нещо, за да се отпуши процесът на присъединяване на страната в ЕС.

Ако българските политици имат съвест и уважение към историята на българската народност в Македония, трябва да знаят, че Скопие, каквото и да подпише, няма да го спазва. Дори да има македонски историк, който да е по-близо до световната гледна точка за историческите процеси на територията на Македония, той няма да може да го съобщи по начин, по който да го атакува югокомунистическо наследство, което е толкова конфликтно с нашето. Така че аз не знам с какъв акъл българските политици поставиха вписването на българите в РСМ в Конституцията като най-важен въпрос, без сигурни гаранции.

И какво, ако Скопие подпише френското предложение, когато голяма част от обществото и политическата класа не го приемат? Какво подписваме нещо с някой, който всичко, което е подписвал, не е спазвал?

- Кой е по-възможният сценарий - подписване на френското предложение от Скопие или предсрочни избори?

- Аз не вярвам управляващите в Скопие да допуснат предсрочни избори, защото биха ги загубили. Кабинетът на Ковачевски иска и вероятно ще подпише предложението, но само ако прецени, че след това ще оцелее на власт и няма да има предсрочни парламентарни избори до края на тази година. Основният им интерес е оцеляването на власт и в момента обмислят какво ще стане при следващия им ход, за да не се стигне до някой по-драматичен щурм на протестиращи в Скопие, подобен на този от 27 април 2017 г., когато се гласуваше падането от власт на Никола Груевски и избирането на кабинета на Зоран Заев, а депутати от ДПМНЕ отвориха вратите на тълпата да нахлуе в сградата на парламента.Тогава бяхме на косъм от гражданска война и аз не изключвам сега това да се повтори.

В случай, че Скопие приеме френското предложение, ще продължи да тупа топката и да не спазва нищо, защото ние нямаме, като българи, ясни гаранции дори ако не го приеме. Сега задачата на българската дипломация и политическа класа е да документира целия този антибългарски шовинизъм от последните седмици, месеци, даже последните години на всички антибългарски изказвания, включително на лидера на "Левица" Димитър Апасиев, и с това да осведомяваме нашите западни партьори, за да им стане ясно с кого си имаме работа. Всички тези неспазвания на Копенхагенските критерии, омразата на етническа основа, позоваването на комунизма и тоталитарната система в РСМ ще стане проблем за ЕС, ако започне преговори за присъединяването й, без да е наясно, че всичко това произтича от погрешното разбиране на историята в Скопие.

А ако народът на РСМ не иска да спазва и зачита най-елементарни факти, това показва, че самата тази държава е не само антибългарска, но и антиевропейска и антизападна, и реално не иска членство в ЕС. Ние трябва да зачитаме правото на тези хора в РСМ, които не харесват и не искат да бъдат членове на ЕС, както и правото им да не харесват Преспанското споразумение и България да предприеме действие спрямо тази страна.

Аз очаквам най-малко българската власт, която и да е бъде тя, много по-сериозно да се заеме с този въпрос и да документира примерите на антибългарски шовинизъм, които да представя в Брюксел, Вашингтон, дори ако трябва и пред всяка страна членка на ЕС, за да покаже, че РСМ не иска да излезе от лапите на титовизма и югокомунизма.

ИЗБРАНО