Жан-Клод Юнкер бе председател на Европейската комисия от 2014 до 2019 г. Преди това той е министър-председател на Люксембург от 1995 до 2013 г. Днес той все още прекарва два дни в седмицата в Брюксел. Пише книга и затова иска да е близо до архивите, както и да поддържа връзка с комисарите и държавните и правителствените ръководители, които винаги го посещават на осмия етаж в седалището на Европейската комисия, когато са в Брюксел. Ето какво мисли Юнкер за случващото се днес в Европа - за бежанците, за популистите, Украйна и бъдещето.

Г-н Юнкер, Вие бяхте председател на Комисията по време на голямата криза в политиката за предоставяне на убежище. Осем години по-късно държавите от ЕС все още не са успели да приемат реформа. Колко дълго може да продължи това?

Жан-Клод Юнкер: Не безумно дълго. Проблемите през 2023 г. едва ли ще се различават от тези, с които се сблъскахме през 2015 г. Европа трябва да остане отворен континент за преследваните по света, които законно търсят убежище. Но трябва да правим тънка - и понякога груба - разлика между тези, които имат право на убежище, и незаконните мигранти. Фактът, че не сме в състояние да предприемем енергични действия, не се дължи на една безидейна Комисия, а на това, че държавите членки, на фона на своите вътрешнополитически събития, грешки и обърквания, не могат да решат да се изправят солидарно срещу тази криза. Ако държавите бяха последвали това, което Комисията предложи през 2015 г., днес ситуацията нямаше да е толкова драматична.

Тогава призовахте за разпределяне на бежанците...

Юнкер: Да, квотна система. Не ми харесва този израз, защото става дума за хора с техните индивидуални биографии, мечти, очаквания и нужди. И дори това не би забавило пристигането на бежанците. Ключът се крие в международната общност. Трябва да накараме страните на произход да проявят желание да приемат обратно онези, които нямат право на убежище. Това е труден казус, защото повечето от тези държави отказват.

Имате ли впечатлението, че и вие сте се провалили в опита си да разрешите кризата?

Юнкер: Когато ЕС е вземал перспективни решения, винаги правителствата са били тези, които са ги осъществявали. Когато нещо се провали, винаги Комисията е тази, която се е провалила. Но аз няма да нося отговорност за неспособността на европейските държави членки да намерят решения.

В случая с украинските бежанци имаше подкрепа без бюрокрация...

Юнкер: Това е пример за това как могат да се сключват специални споразумения извън утъпканите пътища. Фактът, че украинците идват от същото културно и религиозно пространство като нас, доведе то това, че ги посрещнахме с отворени обятия. Това, че ние, от друга страна, се проявяваме като коравосърдечни към сирийците или афганистанците, е нещо, което не мога да проумея. Аз съм против тази дихотомия по отношение на бежанците. Ако един мюсюлманин бяга от Сирия, защото жена му е била изнасилена, а децата му - убити, това е причина за предоставяне на убежище от същото естество като причините, с които се свързват украинците.

Какво е Вашето послание към 27-те държавни и правителствени ръководители, които ще се срещнат в края на седмицата в Гренада, Испания?

Юнкер: Бих искал да видя повече топлосърдечност. Това е старомоден израз, звучи почти като в романтичната немска литература от XIX в., но хората са си хора. Не можете да ги делите по религиозна принадлежност или географски признак.

Завършихте последната си реч като председател на Комисията с призива: "Борете се с глупавия национализъм!" Днес крайнодесните партии са във възход. Какво могат да направят утвърдените партии, за да се противопоставят на изместването надясно?

Юнкер: Те трябва да внимават да не говорят същите неща като популистите. Ако тичате след тях, ще ги виждате само отзад. Трябва да застанете на пътя им. Крайната десница формулира прости отговори за сложни процеси. Но светът не е станал по-прост през последните години. Гражданите трябваше да се справят с много кризи, които допринасят за огромната несигурност. Финансовата криза, пандемията, войната в Украйна: това е твърде много за толкова кратко време. А когато хората се заблуждават от реалността, играта на популистите е лесна. Единственото, което трябва да направят, е да уловят притъпените чувства, които съществуват в част от населението. В крайна сметка проблемът си остава, че политиката все още не е намерила отговор на неконтролираната имиграция.

Джорджа Мелони, премиерката на Италия от постфашистката партия Италиански братя, е хвалена от мнозина на равнище ЕС като конструктивен партньор. Това прави ли десните по-приемливи?

Юнкер: Не, ние се борим с тях на думи и на дело. Но когато екстремистите са на власт, те трябва да бъдат оценявани по делата им. Обявяването на г-жа Мелони априори за прокажена, въпреки че тя се опитва да се движи в европейското мейнстрийм течение, не е изгодно и засилва екстремистите. Не трябва да се превръщаме в расисти на мнение. Трябва да разговаряме и с тези, които не са като нас. Но аз съм против това да се върви в редица с тези постфашисти. Предупреждавам за опасността отдясно, според девиза: Оценявайте началата! И проверявайте! Тъй като съм единственият европейски християндемократ, на когото все още е позволено да цитира Ленин, казвам: човек трябва да се опита да разпознае нещата зад нещата и по този начин да обърне внимание и на по-дълбоко вкоренените неприятни отблясъци.

Мнозина призовават за бързи преговори за приемане на Украйна. Как оценявате тази дискусия?

Юнкер: Не бива да даваме фалшиви обещания на хората в Украйна, които страдат до шия. Много съм ядосан от някои гласове в Европа, които се опитват да убедят украинците, че могат да станат членове веднага. Това не би било добре нито за ЕС, нито за Украйна. Всеки, който е имал нещо общо с Украйна, знае, че това е страна, която е корумпирана на всички нива на обществото. Въпреки усилията, тя не е готова за присъединяване, нуждае се от мащабни вътрешни реформи. Имаме лош опит с някои от така наречените нови членове, например по отношение на върховенството на закона. Това не бива да се повтаря.

Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел или Вашият наследник Урсула фон дер Лайен изглежда виждат нещата по различен начин ...

Юнкер: Европейската перспектива за Молдова и Украйна, която така сърцато се съпротивлява и защитава европейските ценности, трябва да бъде запазена, но не трябва да се свързва с надеждата, че това може да се постигне от днес за утре просто с натискане на един бутон. Ако в тези страни бъде постигнат напредък, независимо дали става дума за Украйна или за Западните Балкани, със сигурност трябва да е възможно те да участват в части от европейската интеграция. Трябва да работим за това да направим възможно нещо като частично присъединяване, интелигентна форма на бързо разширяване.

Как един разширен ЕС би могъл да функционира изобщо?

Юнкер: Имаме нужда от вътрешни реформи. Не можем да продължаваме да решаваме с единодушие по принцип въпросите на външната политика. Това трябва да става с квалифицирано мнозинство.

Имате ли впечатлението, че Брюксел се подготвя за сценария Доналд Тръмп отново да стане президент на САЩ?

Юнкер: Четири години съм водил ръкопашен бой с Тръмп. Не е лесно. Тъй като американците знаят, че сме слаби в областта на отбраната, те си позволяват много волности, когато се занимават с Европа. Вярвам, че Комисията работи усилено по въпроса, въпреки че опитът ми показва, че не всичко, което Тръмп обяви, ще бъде изпълнено.

С тревога или с оптимизъм гледате в бъдещето? Как Европа ще излезе от кризата?

Юнкер: Европа е в криза, откакто станах член на Европейския съвет през 1982 г. Но какво се случи оттогава? ЕС се разшири по мирен начин в Източна и Централна Европа, като успя да съчетае европейската география и история. Постигнахме паричен съюз, укрепихме вътрешния пазар, преодоляхме финансовата криза. При пандемията и войната в Украйна европейският фронт стои единен, с леки колебания от страна на унгарците и други. Като цяло ЕС се доказа не само като конструкция от идеи, но и като организирано политическо сътрудничество. Преживяхме много неща и оцеляхме. И сега изведнъж хората мислят, че всичко се обърква. Много неща не вървят зле.

Смятате ли това за постижение?

Юнкер: С оглед на ужасната европейска история и отдалечаването на централните сили една от друга считам това за континентален успех, на който се възхищават и в останалата част на света. Затова не съм скептичен, а предпазлив. Просто трябва отново да започнем да се обичаме в Европа малко повече. Какво знаем ние в Люксембург за северноевропейците, а те за сицилианците? Ако проявим достатъчно интерес към другите народи в Европа, бихме могли да покажем по-приятелско лице и на света.