Разговор с политическия съветник на Н.П. посланика на КНР Ян Дзианцун за Китай след пандемията, ваксинационната програма на страната, геополитическата борба за глобални ваксини, докъде е стигнала китайската програма за борба с бедността, до какво ще доведе най-слабият прираст на населението от десетилетия насам и амбициите на Китай в космоса.

За превода ни помага Ма Ци.

Един от големите въпроси на последната година е как Китай, която беше засегната най-тежко от пандемията и даде най-много жертви, успя да се справи в кризата и да излезе от нея по начин, който не я засегна толкова силно икономически, колкото останалите страни по света.

Ян Дзианцун посочи шестте ключови елемента, които са били от основно значение за излизането на Китай от критичната ситуация.

"На първо място това са силните ръководни умения на Китайската комунистическа партия, защото под едно силно ръководство, каквото е ръководството на Си Дзинпин, Китай създаде система за ефективно командване. Националното правителство задейства национална мобилизация. Местните сектори пък поеха своите отговорности.

Второто е предимството на социалистическата система с китайски характеристики, която концентрира усилия върху основните и най-важни задачи. В началото 42 000 медицински персонал от цялата страна се втурна към Ухан, за да помага. Без капацитет за извънредна мобилизация на персонал, това не би било възможно.

Третото е натрупване на солидна национална сила. Разполагаме с богата материална база, цялостна индустриална верига и силни научни умения. Всичко това осигури подкрепа за предовратяването и контрола на епидемията.

Четвърто - философията на китайското правителство да постави хората на първо място, както и сътрудничеството на самия китайски народ.

На пето място беше важно поддържането на научния дух и подход в отношението към кризата. Бяхме изправени към нещо неизвестно, инфекциозно заболяване и следвахме научните съвети. В някои страни политизираха въпроса за носенето на маска и в такъв случай за тях става много трудно да се борят срещу епидемията.

Шестото, но не последно по важност, е международното сътрудничество. Помним, че в най-трудния момент в борбата на Китай срещу епидемията много страни, включително България, предоставиха ценни помощи на Китай. След като Китай успя да вземе контрол над епидемията, ние също направихме всичко възможно да помогнем на други в тяхната борба, като дарихме медицински материали и изпратихме експертни групи в най-засегнатите страни. Когато сме заедно, можем наистина да предолеем тази криза."

Политическият съветник към посолството на КНР Ян Дзиенцун и преводачката Ма Ци

До момента Китай произвежда няколко ваксини. Наскоро Световната здравна организация (WHO) спешно разреши първата китайска ваксина Sinopharm. Това стана първата, разработена от незападна държава, която получава одобрението на СЗО. Доколко е възможно китайските ваксини да станат глобални и дали геополитическите интереси вземат превес в политиката с ваксините? Питам Ян Дзианцун.

"Това е хубав въпрос. Китай се придържа към основната функция за важността да има достъпна обществена ваксина. И сме готови да помогнем там, където има нужда. Така постъпва Китай. Ето малко данни: в момента Китай предоставя помощ с ваксини на повече от 80 развиващи се страни и изнася ваксини в повече от 50 страни."

Дзиенцюн е съгласен, че често въпросът за ваксините и маските се политизира. Позицията на Китай обаче е ясна: те трябва да бъдат мощен инструмент за справяне с епидемията, а не геополитически инструмент.

"Китай вече обяви, че ще предостави 10 милиона дози ваксини за глобалната мрежа COVAX, създадена за справедливо разпределение. Държавите трябва да направят всичко възможно, за да предоставят ваксини на страните в нужда. Хората във всички държави могат да имат достъп до безопасни и ефективни ваксини. Когато се ваксинират повече хора възможно най-скоро, светът може да бъде по-безопасен за всички нас."

Политическият съветник към Н.П. посланика на КНР - Йен Дзиенцюн

Като говорим за ваксини, няма как да не минем и през темата за ваксинационната програма, която прилага Китай. Докато в западните държави хората чакат ред и например младите изчакват да бъдат извършени ваксинации на по-рисковите групи, то в България имаме практиката на т.нар. зелени коридори, до голяма степен продиктувана от масовата липса на интерес в населението ни.

"В Китай в момента епидемията е контролирана. По нови данни в Китай са използвани общо 400 милиона дози ваксинации срещу COVID-19. Рекордът ни за ден е 10 милиона дози. Капацитетът за дневна ваксинация в Китай надвишава 20 милиона дози. Китай прави план, който включва високорисковите и застрашени групи. Те са на първо място. Също така се придържаме към принципа за бързо и доброволно безплатно ваксиниране."

Усилията на Китай за намаляване на бедността в последните години се радват на изненадваща широка подкрепа, дори от западни анализатори. Мнозина експерти констатираха високите резултати, които Китай е успяла да постигне в тази дългогодишна приоритетна за Си Дзинпин програма. Кампанията ѝ е насочена основно към развитието на местните индустрии, образованието, заетостта в малките населени места. Интересен е въпросът на какъв етап в момента е тази програма и може ли наистина да се каже, че в Китай няма бедност?

"Наистина тази година е много важна за Китай, защото Китай спечели борбата срещу абсолютната бедност. Ние успяхме да го направим с развитие на характерни индустрии. Това значи подпомагане и стимулиране на бедните райони към развиване на характерни индустрии според местните условия. Така даваме тласък на местната икономика. Целта ни е да постигнем от едно кратко намаляване на бедността устойчиво такова. Освен индустрии за производство на земеделски продукти, характерните индустрии включват също електронна търговия, туризъм, фотоволтаична индустрия и т.н. Това е т.нар. модел - едно село-една индустрия. Ако просто даваме пари на хората, тяхното положение няма да се подобри. Ние даваме инструмент да се развиват устойчиво и да спечелят пари."

Разговор в студио Dir.bg - Юлия Владимирова, Йен Дзиенцюн и преводачката Ма ци.

Изненадващо, Китай отчете най-слабия си прираст на населението от десетилетия по данни на Националната статистическа служба. Сега пък Китай вече обяви, че всяка двойка в страната ще има право на до три деца. Одобрението на новата мярка, за която се говореше от известно време, е резултат от данните за демографията на азиатския гигант, който очаква рязък спад на населението още в следващите десетилетия. Все още не е ясно кога мярката ще влезе в действие. Това е голяма промяна в демографската политика на страната, която позволява в момента семействата да имат до две деца. И тази промяна обаче е едва на няколко години - двудетните семейства са разрешени от 2016 г. насам. Преди това десетилетия наред се разрешаваше само едно дете.

"По данни на Националната статистическа служба, населението на Китай към момента е 1 411 000 000 - увеличение с 5,38% в сравнение с 2010 г. Тези данни показват, че населението на Китай е с нисък растеж през последните 10 години и въпреки това все още е най-гъсто населената държава в света. Хората на възраст между 16-59 години са 0,881 милиарда и това число е огромно. Средната възраст на Китай е 38,8, а в САЩ е също 38. Това означава, че китайците не са застаряващо население."

Китайският президент Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин разговарят чрез видео връзка, Пекин, 2019 г.

Снимка: Getty Images

Миналата седмица руският президент Владимир Путин и китайският президент Си Дзинпин дадоха старт на изграждането на VII и VIII блок на атомната електроцентрала "Тянван" и на III и IV блок на атомната електроцентрала "Сюйдапу" в Китай. Проектите за строителството се изпълняват от руската държавна корпорация "Росатом". Питам Ян Дзиенцун как вижда отношенията между Европа и Китай и дали те не са заложени само на хартия? Доколко е възможно Европа да бъде приятел на Китай, ако осмисляме разумно геополитическите ѝ траектории.

"Отношенията между Китай и Европейския съюз са от най-важните в света. И двете страни са изправени пред нови възможности за развитие. Мисля, че ЕС и Китай са партньори, а не съперници. Консенсусът е много по-голям от различията. Като две важни сили в многополюсен свят, Китай и Европа имат отговорност към мултилатерализма, решаването на международни и регионални проблеми и справянето с глобални предизвикателства. ЕС винаги подчертава, че се придържа към независимостта на стратегията си. Китай и ЕС трябва да засилят координацията и да се спрявят с различията, да намерят повече консенсус помежду си, за да постигнат по-печелившо сътрудничество. Надявам се, че ЕС може да отстрани намесата на външните сили да работи с Китай и да се съсредоточи върху сътрудничеството и да поддържаме здравословно развитие."

Посетители в Националния музей в Пекин разглеждат оборудването на китайската космическа програма. Благодарение на мисията на Китай на Луната, 40 години след кацането на САЩ, учените могат да изследват нови лунни скални проби. Китай влива милиарди в своята космическа програма, която има за цел да изпрати астронавти на Луната до 2030 г. (Photo by Kevin Frayer/Getty Images)

Снимка: Getty Images

Китай има огромни амбиции в космоса. Държавата е амбицирана да се превърне в космическа суперсила. Последните години толкова се е развила науката, че Китай кацна на Марс и навакса часот от космическата преднина на САЩ. Китaй също така нaпpeдвa c изгpaждaнeтo нa coбcтвeнaтa cи ĸocмичecĸa cтaнция, която трябва да бъде завършнеа през 2022 г., пpиближaвaйĸи ce c oщe eднa cтъпĸa дo плaна cи дa изпpaти acтpoнaвти, ĸoитo дa живeят извън Зeмятa. Какво носи на икономическия гигант включването в космическата надпревара, която доскоро се смяташе за руско-американско поле.

"Напредъкът на науката и технологиите трябва да служи за всеобщия напредък и мир за цялото човечество. Китайската космическа кауза е важна част от придържането на Китай към научна и технологична самостоятелност и изграждане на силна държава в тази област. Китай е готова да се включи в международно сътрудничество в космическата сфера, което е базирано на взаимно уважение и откритост, равенство и взаимна полза с всички страни по света и даде положителен принос за благородна кауза, каквато е изследването на тайните на вселената. Откриването на тайните на Космоса не е привилегия на някого."

Интервю на Юлия Владимирова