Пътят на розата от Долината до световния пазар: Увяхва ли националният ни символ?
В период на свръхпроизводство и пандемия сме, розовото масло е много, а продаваме доста по-малко, каза пред Dir.bg Пламен Станковски, управител на водеща фирма за етерични масла
Царицата на цветята, символът на любовта и течното злато - тази благоуханна маслодайна роза се откроява не само с изящната си красота, но и със значението, което носи за цялата държава. Рядко по света се отличаваме с нещо изключително, но розовото масло със сигурност е нашият разпознаваем патент и голямата гордост за българската индустрия.
Производството на розово масло, така необходимо във фармацевтиката и козметичните продукти, е трудоемко и все повече са хората, чиито розови масиви остават без работна ръка за обиране на розовия цвят. Изкупната цена на килограм пък е драстично ниска, което принуди протестиращи производители да унищожат полета с маслодайното растение. А в последно време са се появили и много декари със сортове, от които не се произвежда качествено розово масло, заяви управителят на фирма за етерични масла Пламен Станковски пред Dir.bg.
И въпреки че страната ни е една от водещите по износ на ценния продукт, ние може сме позабравили с колко труд и прецизност се създава той, затова няма да е учудващо, ако се запитаме дали розата се превръща в нашия увяхващ национален символ. Заличаването на маслодайното цвете би нанесло щети не само в икономическите отрасли, но и би отнело част от идентичността ни, защото култивационният път на растението от години е преплетен с българската история.
От Дамаск до Казанлък
Маслодайната роза намира перфектните условия да вирее у нас, но всъщност нейният произход не е български. Според историческите източници Розата дамасцена е пренесена от Дамаск в Тракия от войниците на Александър Македонски.
Познатата като Казанлъшка роза или Българска роза най-вероятно е донесена в района на Казанлък през Средновековието - 1652 г., когато има писмени сведения, че растенията започнали да се отглеждат в градините на турски съдия. През този период България е била под турско владичество. През 1593 г. султан Мурад III наредил на съдията да започне отглеждане на рози за нуждите на султанския палат.
Стартът на производството на розово масло - в пределите на Османската империя
Първоначално търговци продавали розова вода на Одринския пазар, произвеждана във вътрешните европейски провинции - край Казанлък, Стара Загора и Карлово.
Същинското производство на розово масло започнало около 1680 г., когато турчин пренася в българските земи гюлапския казан.
Броят на работещите казани в Розовата долина зависи от набрания цвят за годината. Например през 1860 г. в Казанлъшката околия са използвани 1271 казана. В с. Александрово 107, в Шипка 103 и др. Средно от казан са произвеждани по 135 мускала розово масло.
Дестилиране на розовото масло - началото
Постепенно българите изобретяват и въвеждат редица подобрения в процеса на производство на розово масло чрез двойна дестилация, заради богатия си опит в производството на ракия, и се превръщат в едни от най-добрите майстори в индустрията.
До Кримската война в българските розопроизводителни райони се произвеждат до 300 хил. мускала розово масло. През 1849 г. са произведени 180 хил. мускала, а през 1852 г. - 300 хиляди.
В средата на XIX век започва да се споменава и Розовата долина — общо наименование на подбалканските котловини в района между Казанлък, Карлово и Стрелча. По размери Розовата долина е една от най-големите розови градини в света, а качеството на произвежданото розово масло от местния сорт Казанлъшка роза е ненадминато в много отношения.
Част от процеса на създаване на розовото масло
Снимка: iStock by Getty ImagesПрез 1820 г. Дончо Папазоглу открива първата фабрика за розово масло в Казанлък. Впоследствие двамата му сина развиват бизнеса и излизат на международните пазари.
През периода 1830-1880 г. като голям износител на розово масло в Англия се прославя фирмата "Братя Гешови" също от Карлово. По-късно откриват и клон на фирмата във Виена.
Значителни количества на лондонския пазар продава и Васил Хаджи Вълков чрез българската фирма "Тотю Станчев - Михайлов и сие" основана в Манчестер.
Според някои исторически източници от този период производство на български територия е било предназначено за над 80% от световното потребление.
Част от процеса на създаване на розовото масло
Розовото масло след Освобождението
След Освобождението на България през 1878 г. индустрията започва скорострелно да се развива и добивът на розово масло се увеличава. Тогава има 10 000 декара розови масиви и производство от около тон от етеричния продукт.
Особено се отличават розотърговските фирми на "Йосю Бацуров" от Калофер, "Христо Багаров" от Сопот, "Братя Митови", "Генчо Сарафов", "Григор Фурнаджиев", "Никола Казаров" от Карлово и др. Агенти на германската фирма "Имсен" в Карлово са братя Чешмеджиеви, които произвеждат и събират за тази фирма розово масло. Крупни производители на розово масло от Карлово са братя Митови, Костадин Чешмеджиев, Стефан Кьойбашиев; от Сопот - Стефан Лозенов, В.Шошов, А.Николов, Л.Чучев, И.Мънгаров; от Калофер - Тодор Чавдаров, Д.Коев, Н.Казанлъшев, К.Ганашев; от Клисура - Н.Козинаров, Иван Хаджицанчев, Вл. Патуров, Н.Радев и др.
През 1881 г. в Карловската околия са произведени 11 хиляди мускала розово масло, през 1899 г. са произведени 405 хиляди мускала, през 1909 г. - 848 хиляди мускала.
Част от процеса на създаване на розовото масло
Снимка: iStock by Getty ImagesПрез 1912 г. производството бележи връх - страната изнася за Ню Йорк, Париж и Лондон, които се смятат за водещи в парфюмната индустрия. Само от този отрасъл България прибавя 7,43% от общите приходи в хазната. Реколтата от Българска роза е в разцвета си.
Българското розово масло се е утвърдило като луксозен артикул и заема заслуженото си място в луксозния пазар на парфюмерия, козметика, захарни изделия и дори в тютюневата индустрия.
Задават се обаче войни и това забавя прогреса в розовата индустрия.
Розопроизводството след Първата световна война
Периодът от 1919 г. до 1934 г. може да се обозначи като възстановителен процес за розопроизводството. Според историци тогава политиката за икономическите отрасли е била те са бъдат съхранени, но не и насърчавани.
Българските власти обаче реагират веднага след войната и отговарят на тенденциите в международния пазар. Министерството на земеделието и държавната собственост внася законопроект през 1922 г., целящ да популяризира производството.
A постановление на Министерския съвет от 1934 г. също влиза в полза на розопроизводителите, като е фиксирано цената на розовия цвят да е 5 лева за килограм.
Взети са някои защитни мерки за запазването на розовото цвете: през 1925 г. списъкът на стоки със забранен износ включва корени и стъбла на рози, както и други ограничения, свързани с маслодайното растение.
Хората започват отново да търсят лукса, отварят парфюмерийните фабрики, а всички запаси от българско розово масло са продадени. Цената на розовото масло бележи нов рекорд през 1929 г. - 120 000 лв. за килограм.
Претегляне на розовия цвят
Снимка: iStock by Getty ImagesПрез 1929 г. с модернизацията на производствения процес броят на дестилериите намалява от 2 798 (към 1906 г.) до 500. През 1935 г. обработката на рози е извършвана само в около 100 модернизирани дестилерии.
След голямата криза през 30-те години на XX век розовите насаждения са почти унищожени.
Розопроизводството след Втората световна война
1945 г., когато е краят на Втората световна война, правителството приема държавна политика за възстановяване и развитие на градините в Розовата долина. Издават се специални постановления през 1956, 1957, 1960 г. Десетки пъти нарастват розовите насаждения.
Създават се и нови сортове рози. Сортът "Свежен", създаден в Карловско, например дава добив на розов цвят през шестата година около 750 кг. от декар.
Розобер
Снимка: iStock by Getty ImagesВ този период започва просперитетно да се развива и "розовият" период на българската фармация - страната ни започва да произвежда лекарства, които изнася в СССР, а много други държави опитват да откраднат технологията.
След 1989 г. обаче този прогрес приключва - спира износът на лекарства на основата на розово масло, както и разработването на нови медикаменти.
През 1994 г. с регистров номер 052-01 "Българско розово масло" е вписано и в Държавния регистър на Патентното ведомство на Република България като защитено наименование за произход.
Розовата индустрия в страната след 2000 г.
Πpeз 2000 г. в cтpaнaтa имa caмo 9000 декара poзoви нacaждeния, ĸaтo в paмĸитe нa cлeдвaщитe 5 гoдини poзoвитe нacaждeния те се увеличават на 35 000 декара.
В началото на XXI век - 2001 г., на картата на Розовата долина се връща още един район с розови насаждения - Панагюрище. След Първата световна война добивът там е преустановен.
Към 2007 г. годишното розопроизводство от 1,5 — 2 т е насочено основно за износ и представлява 40-50 % от световното потребление.
Розовото масло от реколта 2015 г. достигна рекордните цени от 9000 евро за килограм, а през 2017 г. рекордът дори е подобрен - 10-12 хил. евро на килограм. Това привлича множество инвеститори и бързо се появяват нови розоварни и насаждения.
Розобер
Снимка: iStock by Getty ImagesВ края на второто десетилетие декарите с розови полета достигат рекордни числа, заради което се увеличава и добивът. За сметка на това цените за килограм цвят, както и за килограм розово масло, спадат.
Предизвикателствата пред родното розопроизводство в днешни времена
За коментар на ситуацията в българската розова индустрия Dir.bg потърси управителя на водеща фирма, специализирана в производство и износ на етерични масла, Пламен Станковски.
Казанлък (6 юни 2021) Автентичния ритуал розобер край Казанлък, събра гости и туристи от цял свят в розовите масиви край града. Събитието е част от 118-ия Празник на розата
Снимка: БТАСпоред него в момента родното розопроизводство е донякъде хаотично и неконтролирано. Той определи случващото се като "свръхпроизводство, дублирано с пандемията от COVID-19" и коментира унищожените розови полета от протестиращи така:
"Всеки, който е създал и е отгледал розови насаждения, има правото да реши какво да ги направи. Случва се, че цената е ниска, но това донякъде се получи, защото се появи безконтролно увеличаване на площите с розови насаждения, като една част от тях не са с Българската роза дамасцена, от която се произвежда качественото българско розово масло, а с други видове рози. Така че не знам какво точно са унищожили, но всеки може да вземе решение. Единствено по закон трябва да декларира колко декара е унищожил".
Розоберачка
Снимка: iStock by Getty ImagesПламен Станковски отбеляза, че субсидиите от държавата са от помощ, въпреки че невинаги са били добре насочени.
"За Българската маслодайна роза европейското субсидиране да бъде на база на добив, а не както е досега. Останалите помощи възникват според обстановката и ситуацията", заяви той и допълни:
"Ние сме в период на свръхпроизводство, а то се дублира и с пандемията, където основните купувачи на българското розово масло почти спряха да изкупуват заради това, че няма реализация на фина парфюмерия. И освен че произвеждаме повече, продадохме доста по-малко количество розово масло през изминалата година".
Станковски обясни, че в тези условия е добре да се предприемат мерки - например тези, които са обсъждали в Министерството на земеделието. Те трябва да субсидират евентуално небране на розите.
Набрани розови цветове
Снимка: iStock by Getty Images"По този начин ще се намали производството на розово масло, от една страна, а от друга - ще бъдат подпомогнати селските стопани да си запазят насажденията, а не както се случва в момента, което е по-опасно от това, че някой е отишъл и е изкоренил някакви декари роза. Има много декари розови насаждения, които не са обрани и са изоставени. При тях вече нещата могат да станат почти невъзстановими и това е чиста загуба за тези селски стопани. Защото наистина цената е ниска, трябваше да се подпомогне, но нямаше смисъл да се подпомага брането. Единственото, което ще направим, е да натрупаме нови количества масло на фона на тези, които са залежали предишните години", подчерта Станковски.
По думите му няма какво да бъде променено в родното розопроизводство, защото сегашният закон е достатъчно регулативен.
"Не виждам какво трябва да се промени. Аз изцяло подкрепям този закон, който беше приет. В него се заложиха доста неща, които да регулират производството, да го извадят на светло и да се знае кой какво произвежда, което е най-важното. Трябва да се знае, че розопроизводителните насаждения са Роза дамасцена. И полека да се извадят данни, от които да се направят коректни изводи, защото сега се говори малко свободно за някои неща, което не е много добре. Всеки има някакво мнение, което не е подкрепено с конкретни факти, а е донякъде емоционално", коментира Пламен Станковски.
Казаните, в които се прави дестилация
Снимка: iStock by Getty ImagesКорените на маслодайната Българска роза ще продължават да бъдат вплетени във вековната ни история, но това дали тя се остане на блести като национален символ - зависи от нас като общество - от политиката, от производството, от качеството и от усещането, което поднасяме на света.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}