Страхил Делийски пред Dir.bg: И втория мандат го чака подобна участ, шанс има само в третия

При последния опит може да видим мнозинството, избрало Вежди Рашидов за председател на НС, прогнозира политологът

Снимка: Фейсбук

Страхил Делийски пред Dir.bg: И втория мандат го чака подобна участ, шанс има само в третия

16:24 | 14 декември 2022 | Автор : Ива Капкова 94 7251 Снимка: Фейсбук

Провал и при втория мандат за съставяне на правителство, прогнозира политологът Страхил Делийски. Според него шанс има само при третия, с уговорката, че той бъде връчен на Стефан Янев. И натам ще бъдат насочени усилията на партиите, предполага Делийски. "Политическият разговор повече прилича на сапунен сериал, отколкото на смислен политически дебат", коментира той. И вижда причината във факта, че политиците се занимават с отношенията помежду си и телевизионните си роли, вместо да правят политика. "Каква част от обществото се интересува от това кой политик какво си мисли за другия политик и кой политик как нарича другия политик? Само феновете ", заяви Делийски.

Парламентът

- Защо се провали първият мандат?

- Защото нямаше политическо мнозинство в Народното събрание, това е очевидно. Такава е процедурата, че за избирането на кабинет е необходимо мнозинство. В този смисъл, политическата част от задачата очевидно не беше свършена. Това е повече от ясно. В доста от изказванията, особено на тези, които мотивираха, че няма да гласуват състав и структура на кабинета, личеше именно това. Явно е, че без този политически фундамент няма как да се случи кабинет, независимо как той ще бъде разказан, показан. Успях да гледам днес, колкото можах. Неприятен вкус оставят подобен тип разговори.

- Все пак фигурите бяха по-скоро експертни в случая.

- Когато липсва политическата основа на една бъдеща изпълнителна власт, оттам нататък, докато стигнем до персоналните предложения, те нямат никакво значение. Защото всяко избиране на изпълнителна власт от Народното събрание тръгва от тази предварителна политическа основа. Това беше едно безсмислено упражнение, от политическа гледна точка.

- Следва втори опит и втори мандат на "Продължаваме промяната", които готвят с "Демократична България" кабинет на малцинството. И него ли го чака същата участ?

- Очевидно. Заявките за това на каква политическа подкрепа ще се основава едно такова предложение за кабинет, показват, че няма как да се случи формално неговото гласуване в залата. Но ще минем отново през този ритуал. Наричам го "ритуал" не защото е нещо безсмислено, защото това е част от играта на демокрация. Ритуал, по време на който дебатът отново няма да бъде много по-различен от това, което наблюдавахме днес. И днешният дебат, и следващият бяха и ще бъдат подчинени на така вече познатата ни позиционна игра от политическите партии - търсене на вина, влизане в разговор на равнището по-скоро на предизборната надпревара. Няма да е много по-различно.

- Корнелия Нинова обяви, че ще преговаря за втори мандат, но бившите й партньори в четворната коалиция ПП и ДБ изобщо не споменават БСП?

- Аз си мисля, че тези разговори тепърва ще предстоят. Все пак, като си направят сега партиите анализа за това какво се случи днес, най-вероятно ще начертаят стратегии как на базата на това, което се случи днес, да реагират и да действат в следващите си ходове. Но мисля, че ще трябва да се покажат някакви знаци за диалогичност. Едно от най-повтаряните неща беше "диалогичност, диалогичност". Ще се опитат всеки, според своите възможности, да покаже, че е диалогичен, но въпросът е наистина дали това ще достигне сърцата и умовете на избирателите. Защото, каквото и да си говорим, това е основният проблем. И ми се струва, че всеки разговор - в случая за евентуален кабинет, разговорът за партньорства, трябва да бъде мислен дали отговаря на идеята за възвръщането на доверието на гражданите. Дори формално да няма резултат от политическия процес. Но в момента онова, от което политическият процес най-много страда, е именно липсата на доверие. Ако партиите се прицелят и се фокусират в своето поведение и говорене в този проблем, то тогава няма да е драматичен евентуален неуспех на начинанието по съставяне на кабинет.

Защото имаме и обратния вариант - може да имаме и кабинет, който обаче да не е функция на някакъв процес на възвръщане на доверието. Не мисля, че това е по-добрият вариант. По-добре опити за връщане на доверието, дори без да бъде съставен кабинет, отколкото съставяне на кабинет със задълбочаване на недоверието.

- Тоест, опит за връщане на доверието могат да бъдат и предсрочните избори?

- Може да бъдат, но те могат да бъдат и механизъм за нарушаване на доверието. Това е големият проблем.

- Проф. Габровски и министрите му вече дадоха да се разбере, че не желаят да ги свързват с някакви разговори в посока на третия мандат. Употребени ли бяха тези изявени експерти?

- Няма как да знаем дали са били употребени. Със сигурност зад тези предложения е имало политически разговор. Ние говорим за експерти, но в огромната си част съвсем не са хора, които са непознати за политиката. И съвсем не са хора, които нямат определени контакти с политически сили. Но на мен нещо друго ми направи впечатление. Започна се отново разговор - този бил човек на този, този бил човек на онзи, на тази партия, на онази партия. И усещането, че един и същи човек може да бъде човек на няколко различни партии. И това е много интересно да се анализира. Аз не казвам, че това не е така, напротив. Ние имаме такава деполитизация на управлението, деидеологизация, технологизация на властта, ако щете, в която наистина един човек може да бъде едновременно в колкото партии си поиска. Това е симптоматично.

- Това пак е свързано с лепене на етикети.

- То е свързано с лепене на етикети, но това, че един може в различен момент от своето професионално развитие да е бил част от различни партии, говори, че властта не се упражнява през партиите. А се упражнява чрез някакви инструменти, чрез някакви структури, върху които партиите имат малко влияние.

- За някакъв център извън партиите ли говорите?

- Едва ли е един център. Тук не става въпрос за някаква спекулация. Просто властта не е в публичните политически субекти и това става все по-явно. И това е немалка част от проблема с доверието към тези публични политически субекти.

- А има ли по-голям шанс третият мандат?

- Има. Според мен там ще бъдат фокусирани най-големите усилия. Мисля си, че начинът на формиране на мнозинство при избирането на г-н Рашидов за председател на Народното събрание, е знак в посока, че подобен вариант може да се търси през третия мандат. Това е единственият вариант, при който може да се сформира някакво мнозинство за подкрепа на правителство, без значение от формат, заявки, целеполагане.

- Но само ако бъде връчен на "Български възход"?

- Да, с тази уговорка.

- Президентът през това време наложи вето на изборния закон, с което се позиционира в редицата на онези, които го обвиняват, че се е прегърнал с Бойко Борисов и с "хартиената коалиция", и в същото време срещу онези, за които го нарочват, че бил в близки контакти?

- Погледнах мотивите. Те имат принципен характер. Не мисля, че могат да бъдат интерпретирани като част от някакво политическо позициониране. Това е принципно аргументирана позиция.

Политическият ни процес е подчинен на някакви разделения, обвинения, стигми и така нататък, което не му позволява да се развива в някаква позитивна посока. Всяко едно действие бива интерпретирано и вероятно мотивирано от това как въпросното действие се отнася към определено разделение, наложено в политическото говорене. Това е абсолютно безсмислено.

Нека отново да го свържем с темата за доверието - каква част от обществото се интересува от това кой политик какво си мисли за другия политик и кой политик как нарича другия политик? Да, интересуват се феновете на тези политици и нищо повече. Но, както виждаме, тези фенове стават все по-малко. Дори партията, която взима най-много гласове на последните избори, е далеч от резултатите на загубилите партии отпреди десет години. И това именно е по силата на липсата на интерес към този тип разговор, който политиците водят между себе си, а не водят с обществото. И затова параметрите на този разговор са тези - ти си добър, ти си лош. Това е разговор, който засяга единствено тези, които го водят този разговор. Дори и когато този разговор се реферира като "национален интерес", с "онова, което искат хората" и какви ли още не обобщения. Тези референции са само, за да кажат, че някой е добър или някой е лош.

Сякаш действащите политици така са се вживели в телевизионните си роли, че забравят, че те, освен герои в някакви драматизации, които самите те си измислят, трябва да представляват и да правят политика. Това са много различни неща. И затова политическият разговор повече прилича на сапунен сериал, отколкото на смислен политически дебат. И няма как да очакваме политическо съгласие, диалог и т.н., когато равнището на взаимоотношения между политиците е такова. В крайна сметка, добър или лош, всеки политик би трябвало да защитава интереса на някаква група граждани. И когато се говори с един политик, трябва да си даваме сметка, че говорим с представител на някаква група граждани.

Всичко останало е тотално неразбиране за това какво е политика. И след като тези, които трябва да правят политика, не разбират какво е политика, няма как да очакваме и да има политика.

ИЗБРАНО