Доц. д-р Румяна Коларова е български учен и социолог, дългогодишен преподавател в Софийския университет. Ръководител катедра "Политология", председател на Българската асоциация за политически наукиМинистър на образованието, младежта и науката в състава на служебното 90-о правителство на България. Oт декември 2013 г. е секретар на Президента на Република България Росен Плевнелиев по връзки с гражданското общество.

- Как оценявате листата на ГЕРБ за евроизборите? Има ли, според Вас, изненади?

- Безспорно е, че листата показва много висока степен на приемственост. Въпросът е за какво говори тази приемственост. На първо място тя показва, че в ГЕРБ има много ясно и силно разделение между "европейски" и "национални" политици. Христоматийното правило е, че в листата за Европейски парламент се подреждат т.н. второразредни политици, с други думи там никога не попадат "водещите лица" на партията. Вариантите са два - това са или млади политици, които "загряват", или са хора, които вече отстъпват от първата линия и получават "заслужен отдих" в Европарламента. Има практика, ако са млади, тъй наречените второразредни политици впоследствие да продължат кариерата си като "първоразредни" на национално ниво. Досега ГЕРБ по-скоро издигаше "млади политици" за евровота, но никой от тях не е станал национален политик. Затова естествено стигнахме до сегашните номинации - нито едно от лицата, поставени на избираемо място не е ново, т.е. нито един от първите седем не е в категорията "млад политик".

Има и още един фактор, който работи за приемствеността - като управляваща партия ГЕРБ иска да затвърди представата за успешен мандат, както на национално, така и на европейско ниво. Затова почти няма размествания - на избираемите места в листата на ГЕРБ са сегашните евродепутати. Единственото изключение е Лиляна Павлова, която по-скоро е политик постигнал и преминал своя апогей на национално ниво, на когото по заслуги се дава мандат в Европейския парламент. В листата на ГЕРБ няма изненади, защото в действащия управленски екип на партията на този етап не се предвиждат рокади.

Очевидно на тези европейски избори ГЕРБ не иска да експериментира с нови лица и категорично са се отказали да търсят разширение на електоралната си база чрез т.н. "гражданска квота". Вероятно защото разширението се търси чрез коалирането с емблематичното СДС. Знаете - отдавна се говори, че Бойко Борисов иска да има марката СДС. Получи я не без активното съдействие на ЕНП, която винаги е търсила консолидиране и коалиране на българските партии партийки, които са нейни членове.

- Александър Йорданов от СДС е кандидатурата, която е поставена на 6-а позиция. Избираемо място ли е това, каква е Вашата прогноза? Ще може ли той да се сработи с ГЕРБ?

- Със сигурност е на избираемо място. Като бивш политик от СДС Александър Йорданов по стил на поведение е сходен с Георги Марков, който, както знаете, беше емблематична фигура в СДС именно заради "крилатите си фрази". От първия момент, в който са влезли в политиката, и двамата се открояват със своята политическа екстравагантност. Не е изненада, че ГЕРБ лесно са одобрили кандидатурата му. Аналогичен е случаят и със Спас Гърневски. Макар и тримата да са загубили твърде много от своята популярност сред седесарите, те си остават хората, които най-автентично могат много остро и много язвително да критикуват и нападат БСП. Едва ли някой се съмнява в искреността на екзалтираните атаки на Гърневски срещу БСП от парламентарната трибуна. По същия начин ще звучи Александър Йорданов в предизборната кампания. Този тип политици от СДС са на практика незабравими. Александър Йорданов беше председател на парламента преди повече от 15 години и то за по-малко от две години. Обаче всички седесари помнят и обичат фразата "Това е един добър ден за българската демокрация".

- ДБГ, Демократична България и КОД не отидоха при ГЕРБ, имат ли някакъв шанс да влязат в европарламента?

- Принципно нямаше как да отидат, защото отдавна са се заявили като опозиция. Нямат никакъв шанс, ако се явяват поотделно. За коалиция от калибъра на Демократична България - изключително пагубна е стратегията да търсиш коалиционни партньори с мисълта каква ще ти бъде позицията в листата. Защото всички знаем, че в последна сметка преференциите ще решат подреждането на кандидатите. Дали Демократична България ще успее да спечели един мандат, ще видим вечерта на 26 май, но в момента виждам, че те са хипнотизирани от мантрата, че "поотделно събират повече, отколкото заедно". Дори и да е така, проблемът е, че поотделно нито една от малките десни формации няма да събере достатъчно, за да получи поне един мандат.

- Кампанията се очертава като много важна за бъдещето на Европа, но видимо ще премине и под знака на компроматите. Какви са Вашите прогнози, как ще бъдат разпределени местата между отделните партии и коалиции? Водачът на листата на ГЕРБ Мария Габриел заяви, че ще имат минимум 7 места в ЕП.

- Твърде рано е да се правят прогнози в мандати. Като цяло, аз не съм от хората, които правят такъв тип прогнози. Ясно е, че коалирайки се със СДС, ГЕРБ постила пътя и работи с амбицията да имат минимум 6, а защо не и 7 депутата. Пределно ясно, че всяка кампания се започва с поставяне на максимална цел. Що се отнася до прогнозата ми за кампанията - със сигурност ще има компромати, както и във всяка една досега. Интересното е каква ще бъде природата на тези компромати. Мисля, че ще е губещ ход, ако Елена Йончева продължи да бъде основният вестител и разказвач на компроматите. Защото има един вид изчерпване, умора и дори отегчение от нейния политическия стил. Да не говорим, че по своята природа този стил е изключително чужд на европейския дебат. Дори при най-радикалните партии в Европа, ако има мръсна кампания, източникът е страничен и не се персонифицира с водача на листата. Така че в името на цивилизоваността се надявам БСП да се откаже от тази азиатщина.

Свидетели сме също на две начални грешни стъпки в кампанията на БСП. Първата е свързана със силно напрежение, което се създаде по повод на Сергей Станишев и с абсурдната позиция на Корнелия Нинова, че той няма място в листата на БСП. Това наистина е безумно. Втората грешна стъпка е странното интервю на Елена Йончева, в което тя откровеничи как я нарича тригодишния й син. Забележете, тя изтъква това. Сигурно звучи добре в средите на ожесточените противници на ГЕРБ да кажеш, че си "кучка, която бие Борисов". Но за обикновения българин синът на една жена или тя самата да използва такива квалификации за себе си, е изключително неприемливо. Предполагам, че вторият погрешен ход ще отшуми в кампанията, надявам се Сергей Станишев да намери достойно място в листата на БСП, но това едва ли ще накара хората да забравят тези първи две сериозни препъвания при старта на кампанията на социалистите.

Да не подценяваме и това, което АБВ направиха, взимайки наименованието "Коалиция за България". Тепърва ще видим дали ще могат да регистрират това име. Странно е, ако законът не предвижда някаква защита срещу подобна кражба на "търговската марка". Но в момента изглежда, че на старта БСП два пъти се спъна и веднъж я препънаха. Ще видим оттук нататък как ще се развие сблъсъкът с ГЕРБ и дали управляващите ще придържат към добрия тон и към европейските теми, както заяви Мария Габриел. Защото до този момент при изборите за европейски парламент нито една партия не е спазвала както първата, така и втората заявка.