С интервю с българския президент Румен Радев на корицата си излезе августовският брой на сръбското списание CorD. Пространният разговор е озаглавен "Прагматичен диалог вместо агресивен тон" и включва обсъждане на цялата палитра от балкански и европейски теми. В него Румен Радев призовава избягването на острото противопоставяне на фона на очакванията си за предстоящи трудни години за ЕС и обръща внимание за "нуждата от радикална промяна", която да гарантира запазване "движението на Европа на една скорост".

Президентът защитава и вече изразените си позиции по геополитическите въпроси. Той нарича Русия "традиционен партньор на Европа" и настоява, че България трябва да защитава интересите си там по начина, по който го правят другите държави от ЕС. В този ред на мисли той изтъква, че "Осигуряването на преноса на газовите доставки по т. нар. "Южен поток" по никакъв начин не се различава от плановете на Германия да реализира газопровода "Северен поток" 2."

"Въпреки продължаващото напрежение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените санкции, Русия се утвърди като традиционен партньор на Европа в секторите на енергетиката, икономиката, туризма и борбата срещу тероризма. Водещите държави членки на ЕС защитават своите икономически интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно и за България", коментира Радев.

"Обявеният хоризонт 2025 г. за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС е възможност и стимул за Сърбия и другите кандидат-членки да извършат необходимите реформи. Това е дълъг път, който изисква всички заинтересовани страни да обединят усилия за постигане на това, което беше обявено от всички сръбски политици за стратегическа цел на Сърбия - членство в Европейския съюз", продължава президентът. Той откроява утвърждаването на върховенството на закона, защитата на правата на малцинствата, свободата на медиите, ускоряването на процесите в обществения сектор и икономическите реформи, като ключови фактори за осъществяването на напредък в процеса на европейска интеграция.

"Приобщаването на Западните Балкани към Обединена Европа е цел на България още от присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 г. Нещо повече, това беше и една от целите на политиката на разширяване на самия ЕС, фиксирана с решенията от т. нар. Солунски дневен ред от 2003 г. "Замразяването" на тази тема в дневния ред на ЕС за изминалото десетилетие не е в интерес нито на България, нито на държавите от региона, нито дори на ЕС", посочва Румен Радев.

Президентът подчертава, че сигурността, стабилността и икономическото развитие на Балканите са свързани с реализирането на европейската перспектива за целия регион. "Като страна членка на ЕС и като балканска държава България остава ангажирана с европейската перспектива на региона и е доказала готовността си да подкрепи своите съседи от Западните Балкани по техния път към ЕС. След края на българското председателството страната ни остава активна в тройката на Председателството на Съвета на ЕС и продължава да работи за това фокусът да остане върху региона на Западните Балкани", посочва още държавният глава.

В отговор на въпрос за резултатите от посещението му в Сърбия през юни т.г., Румен Радев отбелязва положителната тенденция в развитието на политическия диалог, ръста в двустранния стокообмен, който надхвърля 1 млрд. евро, както и увеличението на броя на туристите. "Двете страни имат добро сътрудничество в сферите на отбраната, вътрешните работи и миграцията. Заедно работим успешно по много големи проекти в областите на свързаността, което мисля, че е особено важно за бъдещето и сигурността на двете страни", добавя Румен Радев. Президентът изразява очакването си българо-сръбският газов интерконектор да бъде завършен през 2022 г., а страната ни да ускори работата по изграждането на магистралата, която ще свързва България и Сърбия, като част от Трансевропейската транспортна мрежа, която представлява най-краткият маршрут между Западна Европа и Близкия изток.

Помолен да коментира най-голямото предизвикателство пред българското национално малцинство в Сърбия, Румен Радев подчертава, че съществуващият климат на доверие и заявената политическата воля на Сърбия трябва да доведат до ефективни и дълготрайни решения на проблемите на българското национално малцинство в областта на образованието, свободата на вероизповеданията, достъпа до информация на роден език. "Зачитането на правата на българското малцинство е важно не само за България, но също и за Сърбия, както и за двустранните ни отношения и европейската перспектива на целия регион", посочва президентът. Държавният глава определя направените от Сърбия стъпки и постигнатите резултати за подобряване на положението на българското национално малцинство като окуражаващи.

"Това, че заедно с президента Вучич посетихме Димитровград и се срещнахме с представителите на българското национално малцинство, приемам като знак за единство и огромна решимост на нашите две страни да продължим и занапред да изграждаме взаимно доверие и още по-силно партньорство", заявява още президентът.

Румен Радев приветства предприетите законодателни промени по отношение на правата на националните малцинства в Сърбия и призовава за ефективни действия за тяхното последващо прилагане на практика. "Институцията на Националните съвети трябва да бъде окуражена да упражни в пълен обем правата си, предоставени ѝ от държавата в съответствие със сръбското законодателство", е позицията на президента.

Румен Радев изразява благодарността си на своя сръбски колега Александър Вучич за поетия ангажимент към проблемите на българското национално малцинство и за неговата решителна подкрепа по време на срещата на двамата държавни глави в Белград за трикратното увеличаване на финансирането от сръбската държава на медийните компании в Сърбия, които произвеждат медийно съдържание на български език.

В отговор на въпрос как вижда бъдещето на Европа и позицията на България в един реформиран ЕС, Румен Радев посочва, че следващите няколко години ще бъдат трудни и е необходимо да се проведе вътрешният дебат в рамките на Съюза. "Нужна е радикална промяна, защото Европа премина през няколко кризи. Финансовата криза, която се случи преди почти 10 години, доведе до спад в икономическия растеж и беше трудно преодоляна. Безработицата остава на относително високи нива, особено сред младите и това доведе до изостряне на латентни социални противоречия и засегна интеграцията на етническите общности. ЕС премина през криза на доверието. Някои европейски граждани поставят под съмнение дори способността на Съюза да се справи с предизвикателствата" отбелязва президентът.

Държавният глава призовава в бъдеще ЕС да се утвърждава като съюз, "който да обръща повече внимание на нуждите на обикновените граждани", а днешните разделения между "Севера" и "Юга", между "Запада" и "Изтока", да бъдат премахнати. "Ако можем да реализираме този възглед, това ще допринесе за движението на Европа на една скорост. Преди всичко остава нуждата да се защитават тези ценности, които държаха Европа заедно повече от шест десетилетия. България също има интерес да запази основополагащите политики на Европейския съюз като икономическото сближаване и по отношение на земеделието", посочва още Румен Радев.

Помолен да коментира отправения от него призив при визитата му през месец май в Москва за съхраняване на потенциала за преки газови доставки за България и ЕС през Черно море и дали проектът ще бъде политически приемлив за ЕС, президентът отново подчертава, че това остава най-сигурният, пряк и най-евтин маршрут. "Необходимостта, доставките на руски газ до територията на страните от ЕС да бъдат директни, се определя както от разума, така и от изискванията за енергийна сигурност и надеждност. Те формират основата на изграждания Европейски енергиен съюз. А колкото до това дали проектът ще бъде политически приемлив за ЕС, бих желал да повторя, че осигуряването на преноса на газовите доставки по т. нар. "Южен поток" по никакъв начин не се различава от плановете на Германия да реализира газопровода "Северен поток" 2, разбира се при спазването на изискванията на Третия енергиен пакет. Надявам се, че Брюксел ще приеме идеята с разбиране, още повече като се има предвид, че това осигурява допълнителни газови доставки не само до България, но също и до Сърбия, Унгария, Австрия, Северна Италия, също и други страни", заявява президентът.

Държавният глава подчертава, че ролята на външната политика е да отваря врати за диалог и сътрудничество, а не да нарочва някого за враг. Отношенията на ЕС с Русия не могат да не бъдат повлияни от политическата криза в Източна Европа, но отказът от какъвто и да е диалог не е решение.

"Въпреки продължаващото напрежение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените санкции, Русия се утвърди като традиционен партньор на Европа в секторите на енергетиката, икономиката, туризма и борбата срещу тероризма. Водещите държави членки на ЕС защитават своите икономически интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно и за България", коментира президентът.

Румен Радев призовава избягването на агресивния тон да стане общ принцип в двустранните отношения, а прагматичният диалог с най-голямата страна в Източна Европа е в общ интерес както на ЕС, така и на Русия.

В интервюто си за списание CorD държавният глава определя постигнатото споразумение между Гърция и Република Македония за нейното име, като един от най-трудните въпроси в нашия регион. "Ако двете страни могат да преминат през юридическите процедури за влизане в сила на споразумението, това ще предостави солидна база за установяване на добросъседски отношения между тези две държави. Надявам се споразумението между България и Република Македония да изиграе същата роля по отношение на моята страна", подчертава Румен Радев.