Защо Попова атакува Плевнелиев?
На възможно най-осветеното място Маргарита Попова атакува директно Росен Плевнелиев. И не отрече информациите, че е вероятен кандидат за президентския пост.
"Докога нацията ще се занимава със СМС-и?... Трябва да сме малко по-интелигентни, трябва да се занимаваме с това какво обединява нацията, на кого позволяваме да поражда вражда, агресия и насилие". С това вицепрезидентката на практика повтори тезите на близките до Делян Пеевски медии, които замитат по същия начин скандалите в съдебната система. И които минути по-късно (а някои дори и по-рано) излязоха със заглавия от рода „Попова разби/посече/постави на мястото Плевнелиев“.
"Ще видим..."
Маргарита Попова произнесе самостоятелна реч, в която 14 пъти употреби израза „социална държава“. И след като на няколко пъти отправи призив за „национална доктрина, национален план“, дойде въпросът дали ще се кандидатира на президентските избори през ноември.
„Ще видим“, гласеше отговорът ѝ, след който информациите за отдавна подготвяно издигане на Попова за кандидат изглеждат вече по-плътни, макар и никой да не е признал намерението в прав текст. Общата пресконференция се превърна в типичен сутрешен блок, в който единият събеседник казва, че Земята е кръгла, а веднага след това идва ред на „другата гледна точка“.
На думите на Плевнелиев, че „Европейският съюз в никакъв случай не бива да се съобрази с желанието на Русия за връщане към политики на велики сили и сфери на влияние“, Попова противопостави, че „от тази институция тук се очаква да не излъчва стереотипи, да не използва подходи на партийна централа“. На констатацията на президента, че „в България преходът бе подменен... Днес 10 800 агенти на ДС заемат публични длъжности и работят в институциите", вицепрезидентката отговори, че „много известни наши разузнавачи разумно и просветено говорят отдавна...“. И още нещо каза Попова: че „би било добре, ако нашата юбилейна президентска институция положи повече усилия". И т.н., и т.н.
Гарнирана с честа употреба на думите „социална“, „бедност“ и „сплотеност“, речта на Маргарита Попова завършва образа ѝ на евентуален кандидат на консервативно-левите среди в България. Никой няма да се изненада, ако скоро се появи отново изразът „социалният президент“, като какъвто Георги Парванов се отправи към поста през 2001 година.
Нормално ли е това?
Това е първият въпрос, който вероятно всеки си задава при подобен случай. В Конституцията на Република България пише, че „Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент". В думата „подпомага“ трудно може да бъде прочетено открито опозиционно поведение. А то не е от вчера. Още в деня, в който Росен Плевнелиев свали доверието си от правителството на Пламен Орешарски, предложило Делян Пеевски за шеф на ДАНС, под прозорците му се появи агитка, която скандираше „Оставка! Попова президент!“. И докато хиляди граждани протестираха за оставката на правителството, тази агитка и медиите около Делян Пеевски лансираха сюжета с възкачването на Попова.
И още: Плевнелиев налага вето върху закон, Попова го призовава да се мотивира по-добре. Плевнелиев отказва да назначава посланици от ДС, Попова получава награда от последния директор на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов. Плевнелиев отказва да се яви пред специално създадена парламентарна комисия по повод противоконституционната прокурорска проверка срещу него, Попова изразява надежда, че президентът ще премисли решението си. Вицепрезидентката стигна дори дотам открито да обвини президента за разделението на хората на протестиращи и контрапротестиращи и да се самооцени с думите „една група харесва президента, а друга група харесва принципните послания на вицепрезидента“.
Това ненормално съжителство навлезе в последната, пета година от мандата си. Ако Попова се изкуши наистина да се кандидатира за президент, вече е видно откъде може да очаква подкрепа. Медийното обслужване от кръга „Пеевски“, замяната на геополитически принципи с изрази като „единение“, както и лявата реторика напомнят силно на предпочитанията на една група влиятелни българи, които напоследък хората наричат „сарайско-библиотекарска група“. Това е политическата страна на въпроса. Има обаче и една друга - конституционната. А основните въпроси са дали не е необходимо прецизиране на отношенията между президент и вицепрезидент и конкретизиране на границите на правомощията, както и защо да не се премахне изобщо длъжността вицепрезидент.
Текстът е публикуван ТУК