Разпускане на Карабах. Как това ще промени Южен Кавказ
В региона вероятно ще започне нова ера. Ролята на Русия в него ще намалее, а тази на Турция ще се увеличи
Последствията от стремителната военна операция на Азербайджан в Карабах при всички случаи ще бъдат наречени етническо прочистване в Армения, тъй като е очевидно, че почти цялото арменско население ще напусне региона. Въпреки това не може да не се отбележи спокойствието, с което азербайджанските власти започнаха да действат, след като постигнаха това, което искаха. Човек не може да бъде самодоволен от това, но засега на арменците се доставя хуманитарна помощ, а представители на Баку дори водят някои преговори с лидерите на Карабах, които вече обявиха разпускането на държавните органи на непризнатата република. Освен това има основания да се смята, че и трите страни в процеса - Армения, Азербайджан и Русия - биха искали да оставят поне малък брой арменци в Карабах.
Напускане
Потокът от автомобили по пътя от Карабах към Армения не спира вече няколко дни - изглежда, че цялото арменско население неизбежно ще напусне региона. Възможно е дори да се пресметне колко време ще отнеме това, ако се запази сегашното темпо на заминаване: през първите 24 часа са заминали над 13 хил. души, а до края на третия ден броят им е надхвърлил 50 хил. Това означава, че цялото арменско население на Карабах, което е по-малко от 100 хил. души, може да напусне региона в близките дни.
Подобна механична екстраполация обаче едва ли е подходяща. Дори ако две трети от живеещите там арменци напуснат Карабах, в политически план този резултат ще бъде много различен от пълно изселване. Нещо повече, той ще създаде условия за частично завръщане в бъдеще, когато бъдат формулирани поне някои правила за пребиваване. В момента такива просто няма и това е по-скоро по вина на Баку. През последните три години азербайджанските власти отговарят на въпроса за условията само едно - арменците ще живеят по същия начин, както всички останали граждани на Азербайджан. Сега те или ще трябва да обсъдят подробностите, или да признаят, че арменците няма да живеят в Карабах.
В указа на президента на непризнатата Република Арцах за разпускане на държавните органи до края на 2023 г. се появиха думи за "реинтеграция", но не твърде категорични. Отиващото си ръководство призова карабахските арменци "да се запознаят с условията за реинтеграция", представени от Азербайджан (въпреки че те все още не са ясно формулирани), и сами да решат къде ще живеят сега.
Азербайджанските военни, през които неизбежно преминава потокът от карабахски бежанци, досега се държат изненадващо спокойно. Очевидно Баку иска да избегне обвиненията в етническо прочистване, затова не се организират разпити или сериозни проверки на напускащите.
Само допреди няколко седмици подобен сценарий беше трудно да се повярва - тогава азербайджанските власти бяха готови да задържат дори футболисти, които избърсват краката си с азербайджанското знаме в съблекалнята, както и 68-годишен мъж, за когото се твърди, че е участвал в клането на азербайджанци през 1991 г.
Но досега не е имало опити за масова филтрация в Лачинския коридор, освен отделни изключения като задържането на Виталий Баласанян, полеви командир от първата карабахска война, и милиардера Рубен Варданян, който подкрепяше борбата до последния куршум, дори когато Ереван реши друго. Тези арести сякаш довършват негласните правила, предложени от Азербайджан - само най-високопоставените трябва да се страхуват. А фактът, че дори Варданян е трябвало да премине заедно с всички през Лачинския коридор, доказва, че за никого не съществуват алтернативни възможности за напускане.
Предположенията за партизанска война, която уж са готови да водят отрядите на карабахските арменци, отказали да сложат оръжие и отишли в планините, също се оказаха неоснователни. Процесът на разоръжаване с подкрепата на мироопазващите сили протече изненадващо гладко, без сериозни инциденти или престрелки.
Причини да не се напуска
Неочакваният намек, че карабахските арменци могат да имат и други възможности освен масово бягство, се появи изненадващо първо в реториката на Ереван. За пръв път подобна идея беше изказана в речта на Никол Пашинян непосредствено след края на азербайджанската операция. Заявявайки, че Армения е готова да приеме карабахски бежанци, той каза също, че "арменското правителство не е повдигало въпроса за евакуация на арменците от Нагорни Карабах и смята, че трябва да се гарантира правото на арменците от Нагорни Карабах да живеят безопасно и почтено в своите домове".
Ако се съди по събитията от последните дни, никой няма намерение да държи насила арменците в Карабах, но в същото време нито една от страните не е заинтересована регионът да бъде напълно обезлюден. Без значение какво казва Пашинян, Армения просто няма къде да настани 100 000 бежанци. Освен това, след като се озоват в Ереван, разгневените хора могат допълнително да задълбочат вътрешнополитическата криза, като се включат в антиправителствени протести.
На свой ред Азербайджан не иска да изглежда като ужасно чудовище, от което човек трябва да бяга на всяка цена, за да спаси живота си. Ето защо азербайджанските медии вече дежурят на контролно-пропускателния пункт в Лачинския коридор и разпитват арменците дали някой им е попречил да напуснат страната. Те отговарят отрицателно, което на пръв поглед отговаря на действителността. Лесно е обаче да се възрази, че само преди седмица същите тези хора са били обстрелвани от азербайджанската артилерия.
Що се отнася до Русия, тя се нуждае от арменците в Карабах, за да може руските миротворци да имат какво да правят там: да раздават хуманитарна помощ, да организират евакуация и да се правят на полезни. Ако вече няма нужда от това, мироопазващата мисия може да бъде отменена предсрочно.
И накрая, ако в Карабах няма арменци, няма нужда от преговори между техните представители и Баку. Въпреки това те се провеждат и досега също протичат в много спокойна атмосфера. В резултат на първата среща в Евлах арменците отново получиха електричество и хуманитарна помощ. В резултат на втората, в Ходжали, те се договориха за контакти между работната група от Баку и съответните служби в Степанакерт. Ако ставаше въпрос единствено за осигуряване на отпътуването на арменците от региона, всичко това щеше да е излишно.
Външен контур
Окончателното поражение на Армения в Карабах, колкото и да е странно, не накара Ереван да се откаже от обсъждането на мирен договор с Баку. Напротив, процесът получи нов тласък. Така например секретарят на арменския Съвет за сигурност Армен Григорян съвсем спокойно се срещна с помощника на президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев в Брюксел на 26 септември, сякаш нищо не се е случило. Освен очевидните хуманитарни въпроси, те обсъдиха планираната среща на Алиев и Пашинян в Гранада, Испания, на 5 октомври, по време на срещата на върха на Европейската политическа общност.
Фактът, че се подготвя такава среща, беше известен още през юни, но при сегашните обстоятелства тя беше под въпрос. Брюкселските дипломати се опитаха да убедят представителите на Армения и Азербайджан, че не бива да пропускат шанса и трябва поне да потвърдят тезата за териториалната цялост на другата страна. Но, разбира се, както решението за провеждане, така и ходът на срещата ще бъдат повлияни от ситуацията на място - има много възможности тя да бъде провалена преди 5 октомври.
Като цяло текстът на мирния договор на практика беше готов още преди окончателното завземане на Карабах от Азербайджан. Основният спорен момент беше клаузата за правата на онези карабахски арменци, които ще останат в региона. Баку предлагаше два варианта: да не я включва изобщо или симетрично да впише възможността азербайджанците да се върнат в Зангезур, т.е. арменската Сюникска област, където живееха до края на 80-те години на ХХ век.
Засега това е само инструмент за натиск, за да бъдат убедени арменците да не отлагат мирния договор. Но ако процесът отново се забави, Баку може да вдигне залозите и по този въпрос, като поиска не само коридор към Нахичеван, но и нещо друго. Алиев вече намекна за това по време на неотдавнашната си среща с Ердоган, говорейки за съветския произход на арменските граници по същия начин, по който Путин говори за украинските граници.
Вече можем да кажем, че Москва е загубила битката за арменско-азербайджанския мирен договор. Трудно е да си представим, че страните ще могат да обсъдят такъв сериозен документ след това, което Пашинян и руското външно министерство казаха един за друг. Особено след като няма нужда от това - Азербайджан заложи на западния проектодокумент дори по-рано от Армения.
За да се покаже в най-добрата си светлина, Алиев може дори да пусне някои международни наблюдатели в Карабах (на 1 октомври там за първи път от 30 години пристигна мисия на ООН - б.р.) - Държавният департамент на САЩ заяви, че е съгласен на такава стъпка. Изглежда обаче, че няма да има санкции срещу Баку, на които Ереван разчиташе - американският дипломат Юри Ким, която някога така ревностно критикуваше Азербайджан, когато идваше в Ереван, просто избяга да отговори на този въпрос.
Зангезурският коридор между основната част на Азербайджан и Нахичеван остава ценен фактор за Москва, която иска да запази влиянието си в региона. Според действащите споразумения сигурността в този коридор трябва да се осигурява от граничари на руската Федерална служба за сигурност. Именно те ще трябва да следят да не се хвърлят камъни по азербайджанските камиони, преминаващи през арменска територия, а вероятно и да дежурят на контролно-пропускателните пунктове на влизане и излизане от Армения.
Разбира се, за тази роля могат да бъдат намерени някои западни наблюдатели, но тогава Армения ще трябва да преразгледа цялата система за защита на границите с Иран и Турция. В момента това се прави от руската ФСБ и вероятно ще остане така още известно време.
Миналата есен също така беше казано, че мирният договор "трябва да бъде подписан до края на годината", но тогава това изглеждаше като желание, откъснато от реалността. Сега има шанс задачата да бъде изпълнена преди новогодишните празници и тогава в Южен Кавказ ще започне нова ера. Ролята на Русия в него ще намалее, а тази на Турция ще нарасне.
Веднага след като Армения и Азербайджан подпишат документа, Турция незабавно ще отвори сухопътна граница с Армения. След земетресението камиони с арменска хуманитарна помощ вече преминаха през нея, но обещанието да я отвори за постоянно, поне за граждани на трети страни, остана неизпълнено. И веднага след като това се случи, ще се задействат икономически фактори. Като се има предвид талантът на Ердоган да манипулира партньори, това може да се превърне в мощен лост за влияние на Турция върху Ереван.
Въпреки това документът, който гордо ще бъде наречен "мирен договор" между Армения и Азербайджан, вероятно ще бъде рамков. Той ще съдържа общи думи за признаването на териториалната цялост на другата страна и въздържането от посегателства върху нея. Това би трябвало да е достатъчно, за да предпази Армения от риска да загуби Сюник, но дяволът е в подробностите. Границата през планините и хълмовете все още предстои да бъде очертана, а условията за отваряне на транспортните комуникации ще трябва да бъдат договорени почти от нулата. Да не говорим за такъв сложен въпрос като правилата за влизане в Азербайджан за онези арменци, които са живели или все още живеят в Карабах. Ако, разбира се, са останали такива арменци.
Превод: Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}