Карабахската война от 2020 г. завърши с категорична победа за Азербайджан, но тя не сложи край на конфликта. Баку предупреждава, че карабахските арменци трябва да се смирят с пълната интеграция в азербайджанската държавна система, а за териториална автономия не може да става и дума. Подобни твърди искания не оставят много пространство за компромис и възпрепятстват търсенето на дипломатически решения, в което сега участват САЩ, ЕС и Русия. Заплахата от нова война остава реална.
Изолираният Карабах
Хуманитарната криза в Нагорни Карабах, практически изолиран от света от азербайджанските власти, се задълбочава с всеки изминал ден. В стремежа си да завладее окончателно територията, която се обособи от Баку по време на кървавия конфликт при разпадането на СССР, азербайджанското ръководство постави ултиматум: арменците там трябва да се предадат и да се подчинят на всички искания на Баку.
Оставайки в сянката на руската инвазия в Украйна, събитията в Карабах рядко попадат в международните новини. Те обаче заслужават повече внимание не само по хуманитарни причини, но и заради заплахата от нова война в Карабах - третата за последните тридесет и няколко години. Това е така, въпреки че дипломатическата активност около региона придоби безпрецедентни размери, като срещите между високопоставени представители на Армения и Азербайджан се провеждат една след друга в Брюксел, Вашингтон и Москва.
Ходът на армено-азербайджанската конфронтация винаги е бил определян не толкова от дипломатически инициативи, колкото от сила и етническо прочистване (извършвани последователно и от двете страни). И днес положението е само малко по-добро от преди. Първата война за Нагорни Карабах избухва през последните години на Съветския съюз. Тя завърши с арменска победа и масово изселване на азербайджанците от завладените територии. През 2020 г. Азербайджан си възвърна почти всичко, загубено в предишния конфликт. Въпреки това по-голямата част от карабахските арменци останаха в родината си - успокоението им беше осигурено от разполагането на малък контингент руски миротворци в региона. (Премиерът на Армения заяви Никол Пашинян междувременно заяви пред "Политико", че руският контингент от миротворци в Нагорни Карабах не е успял да се справи със задачата си да контролира Лачинския коридор, който е блокиран от Азербайджан - ситуация, която Пашинян нарече хуманитарна криза.
"Всичко това ... би трябвало да е отговорност на руските миротворци и тъй като тези проблеми съществуват, руските миротворци не изпълниха мисията си", каза той.
В същото време Пашинян подчерта, че не може да се каже, че ако контингентът не беше в Нагорни Карабах, "сега положението щеше да е по-добро". Въпреки това Пашинян смята, че Русия всъщност "вече не може да оказва влияние върху Азербайджан" и Ереван вече не може да разчита на Москва като гарант за сигурността - б.р.)
През декември миналата година Азербайджан на практика обсади карабахските арменци, като блокира Лачинския коридор - единствения път, по който Нагорни Карабах получаваше стоки и електричество от Армения. Ереван твърди, че в блокирания Карабах остават 120 000 арменци. В действителност те вероятно са по-малко, но е трудно да се изчислят точно.
Много малко хора в Карабах имат възможност да пътуват до и от Армения: Международният комитет на Червения кръст се опитва извежда за лечение хора с тежки заболявания. Но дори и тези пътувания периодично се прекъсват. Възможността за закупуване на храна (естествено, на завишени цени) от руските миротворци, които се възползваха от отчаяното положение на карабахските арменци, също спря да работи. Хранителните запаси в Карабах са на изчерпване, а рафтовете на магазините са празни.
"Тук няма нито бензин, нито мазут, нито газ. Хората ходят пеша навсякъде. Ако някой фермер прибере реколта, не може да я продаде", разказва ми в началото на август местен човек. Той отивал на погребението на роднина на съпругата си пеша, защото нямало бензин. Самата съпруга била блокирана в Ереван и не можела да присъства на погребението. Събеседникът ми беше особено разстроен, че децата са в такива тежки условия.
Под диктовка
Международните посредници се опитват да повлияят на ситуацията. След юлския кръг от преговори в Брюксел основният посредник между Баку и Ереван, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, отново призова за деблокиране на Лачинския коридор. В същото време той подкрепи идеята на Баку да се отвори път към Нагорни Карабах от близкия азербайджански град Агдам: "Смятам, че и двата варианта са важни и подкрепям хуманитарните доставки от двете страни."
Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел обясни, че азербайджанското предложение, което все още не е приложено на практика, трябва да допълни, а не да замени доставките от Армения. Експертите по правата на човека на САЩ и ООН също призоваха за деблокиране на Лачинския коридор.
Илхам Алиев обаче е уверен: сега е в изгодна позиция и има право да диктува собствените си условия. След военната победа през 2020 г. азербайджанският президент е готов да използва както дипломацията, така и армията, за да постигне своето в отношенията с арменците. Алиев беше уверен в силата си преди войната в Украйна, но сега има допълнителен коз: руската агресия срещу Украйна отклони вниманието и на Москва, и на Запада от Южен Кавказ и засили убеждението на международната общност, че принципът на териториалната цялост е по-важен от интересите на едно сепаратистко малцинство. Дори Армения се отказа от искането си за официално отделяне на Карабах от Азербайджан.
Самоувереността на Алиев се проявява и в затягането на гайките в Азербайджан, който се превърна в еднопартийна автокрация. Неотдавнашен ярък пример е задържането в Баку на Губад Ибадоглу, гостуващ експерт от Лондонското училище по икономика. Световноизвестният учен открито критикува азербайджанското правителство и беше арестуван през юли по явно скалъпени обвинения. Дейността на три малки опозиционни партии, които преди се бореха за оцеляване, сега е на път да бъде напълно забранена.
По териториалния въпрос Алиев изпраща ясно послание на карабахските арменци: те трябва да приемат пълната интеграция в азербайджанската държавна система. За териториална автономия не може да става и дума, арменците трябва да станат обикновени азербайджански граждани (може би с някои специални, все още неопределени права в областта на културата и образованието). Ако те разпуснат карабахския парламент и други структури на самоуправление, може да им бъде предложена амнистия. Но не сега. Задържането на 29 юли на 68-годишния арменец Вагиф Хачатрян, когото Червеният кръст се опита да евакуира от Карабах по медицински причини, е показателно. Сега азербайджанските власти го обвиняват в извършването на военни престъпления в началото на 90-те години.
Заплахата от нова война все още витае във въздуха. Азербайджанските наблюдатели открито заявяват, че "военната операция за разоръжаване на сепаратистите е въпрос на време". Става дума за "демилитаризацията" на арменските въоръжени групи, които все още остават в Карабах. В черно-бялата картина на света на арменците и азербайджанците те се явяват или като "армия за самозащита", защитаваща жителите на Карабах от унищожение от страна на азербайджанците, или като арменски "незаконни въоръжени формирования", заплашващи сигурността на Азербайджан.
В тези части служат около пет хиляди души. Почти сигурно е, че те разполагат с тежки оръжия. В случай на нова азербайджанска операция бойците със сигурност ще влязат в сражение, което ще бъде самоубийствено за тях. В Ереван този сценарий се сравнява с известната римска обсада на юдейската крепост Масада. Защитниците на крепостта през 72 г. сл.Хр., след като осъзнават безнадеждността на положението си, предпочитат да извършат масово самоубийство и да подпалят всички сгради, но не и да се предадат. Мирното разоръжаване на карабахските отряди и демобилизацията на бойците все още не са обсъждани по време на преговорите.
Конкуренция между посредниците
Парадоксът на ситуацията е, че напрежението около Карабах нараства въпреки активните дипломатически контакти между лидерите на Армения и Азербайджан. ЕС пое инициативата: Шарл Мишел вече проведе шест кръга от разговори между Пашинян и Алиев. Като оставим настрана карабахските въпроси, днес арменско-азербайджанското споразумение е по-близо от всякога. Говорим по-специално за взаимното признаване на суверенитета, демаркацията на границата, условията за пътна и железопътна комуникация между Нахичеван и останалата част на Азербайджан и т.н.
Съединените щати също се присъединиха към преговорния процес. През май например министрите на външните работи на Армения и Азербайджан Арарат Мирзоян и Джейхун Байрамов прекараха няколко дни във Вашингтон, като обсъдиха условията за "мирно споразумение" под егидата на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън. Или, по-точно, двустранен договор, който трябва да нормализира отношенията между двете страни, които са във война от независимостта си през 1991 г. насам.
Русия също не желае да се откаже от традиционната си роля на посредник в този конфликт. А подобна конкурентна дипломация значително усложнява ситуацията.
От началото на войната в Украйна Русия е изключително пасивна в Карабах и нейните миротворчески сили не се намесват по никакъв начин. Това е в рязък контраст с изявленията, които Путин направи след войната през 2020 г. По-специално той заяви, че карабахските арменци, които са избягали по време на конфликта, могат да се върнат по домовете си, защото сега ще бъдат под закрилата на Русия. И като цяло изглеждаше така, сякаш Москва възнамерява да създаде военна база в Карабах.
Сега това е изключено. Обясненията могат да бъдат различни: или Русия е затънала в Украйна и е съсредоточила всичките си сили в тази посока, или е сключила тайни споразумения с Баку, които може и да се отнасят не до Карабах, а до други въпроси.
Всичко това обаче не пречи на Русия да претендира, че е главният арбитър в Карабах. На 25 юли външните министри на Русия, Армения и Азербайджан се срещнаха в Москва. Това беше точно копие на американските преговори - същият формат, същият дневен ред, същият заключителен документ (само че вместо да се споменават Съединените щати, трябваше да се спомене Русия). Руските власти настояват, че споразумението за нормализиране на отношенията между Баку и Ереван трябва да бъде подписано на тяхна територия. А това може да застраши усилията на Запада за сключване на споразумението.
Разрушител на табута
Определено има напредък в двустранните преговори - до голяма степен благодарение на смелата позиция на Пашинян. "Разрушихме всички табута", каза ми през юни един арменски служител. Да вземем например факта, че Пашинян е упълномощил свои представители да преговарят и с двата исторически противника на Армения - Азербайджан и Турция. Въпреки липсата на дипломатически отношения с Анкара, арменският министър-председател лично присъства на встъпването в длъжност на Реджеп Тайип Ердоган през юни. Теоретично Армения би могла да нормализира отношенията си както с Турция, така и с Азербайджан още през тази година.
Важно е обаче не само да се подготви споразумение, но и да се постигне неговото изпълнение. Според изчисленията на университета в Упсала (Швеция) половината от всички мирни споразумения престават да се изпълняват в рамките на пет години след подписването им. А "мирното споразумение" между Армения и Азербайджан може да се присъедини към статистиката на неуспехите. Едно от най-тънките места е именно Карабахският въпрос, който е основната причина за раздора между двете страни поне от началото на ХХ век и предопределя историята както на Армения, така и на Азербайджан.
Пашинян вече наруши най-важното табу, като призна териториалната цялост на Азербайджан. По този начин той се отказа от претенциите на Ереван към Карабах. Въпреки това, въпреки тази отстъпка, нито един арменски лидер не би подписал такова мирно споразумение, което би могло да се възприеме като предателство спрямо карабахските арменци. Според арменските власти въпросът вече не е в суверенитета, а в "правата и сигурността" на карабахските арменци и международните гаранции. В разговор с мен един арменски служител предположи, че ако Азербайджан не поеме такива ангажименти, "мирният договор може да се превърне в договор на войната".
Азербайджанският служител обаче ми каза, че Баку не е склонен на компромис: "Балансът на силите се е променил, арменците трябва да осъзнаят това". Алиев явно не е в настроение да прави широки жестове. От негова гледна точка Азербайджан и той лично са били унижавани от арменците в продължение на десетилетия. В края на краищата те не само спечелиха войната от началото на 90-те години на миналия век, но и окупираха изцяло или частично седем други области на Азербайджан, съседни на Карабах. Повече от половин милион азербайджанци бяха принудени да избягат от тези региони.
Твърдата позиция на азербайджанците не се дължи само на пропаганда. Когато през 2020-2021 г. Азербайджан си възвърна контрола над значителна част от територията, загубена през 90-те години на миналия век, стана ясно, че арменците не просто са окупирали тези земи, но и систематично са разрушавали всички градове и села там, правейки ги необитаеми. Гръмко прокламираното "голямо завръщане" на стотици хиляди азербайджанци върви много по-бавно от очакваното: необходими са мащабни възстановителни работи и разминиране на огромни територии. Ето защо азербайджанците не изпитват съчувствие към карабахските арменци.
"Те държат всички за заложници" - така моят азербайджански събеседник се отнася към карабахските арменци. Баку смята, че те все още се стремят към отделяне от Азербайджан и трябва да им бъде даден урок. Силата, както смята азербайджанската страна, играе решаваща роля в този спор и сега е необходимо да се използва наличното предимство.
Има защо да се бърза
В продължение на много години лидерите на Нагорни Карабах също поддържат твърда позиция. Те отказваха много по-благоприятни варианти от тези, които им се предлагат днес. Подкрепяни от влиятелни фигури в Армения и арменската диаспора, те се стремяха към международно признаване под старото арменско име "Арцах". Този вариант по същество изключва всякаква възможност за азербайджанско присъствие там.
През 90-те години на миналия век Армения беше в благоприятна позиция и тогава малцина подкрепяха търсенето на компромис. Един от тях беше ученият и дипломат Жирайр Липаритян, който през 1997 г. участва от името на президента Левон Тер-Петросян в изготвянето на план за уреждане на конфликта. В крайна сметка планът беше отхвърлен както от хардлайнерите в Ереван, така и от лидерите на Карабах, и скоро след това Липаритян и Тер-Петросян загубиха постовете си.
"Карабахският конфликт беше преместен от политическата/дипломатическата плоскост в сферата на убежденията, табутата и илюзиите. По този начин карабахските лидери се оказаха извън всякаква критика, действията им престанаха да бъдат внимателно анализирани, какъвто обикновено е случаят с политиците", описва Липаритян ситуацията, която изключва възможността за разумен компромис. Дори и след войната от 2020 г. карабахците продължиха да се надяват на помощ от външни покровители, било то Русия, Франция или арменската диаспора.
През последните месеци карабахските арменци и Баку направиха редица опити да започнат преговори, но трудностите по пътя се появиха почти веднага. Конфиденциална среща в България, планирана с посредничеството на САЩ, беше отменена, след като Русия поиска от представителите на карабахските арменци да не участват в нея. Очакваните разговори в Словакия също не се състояха. Страните все още не могат да се споразумеят за мястото на провеждане, участниците и дневния ред.
Ако преговорите все пак започнат, ще бъде много трудно да се предвиди техният изход, особено предвид огромната асиметрия на силите. Има много неща, които трябва да бъдат договорени. За да може Карабах да се интегрира в Азербайджан, например, ще трябва да се решат въпроси като паспортите, полицията и местното управление, правата на собственост, езика и образованието. Това ще отнеме много време и грамотна помощ на международната общност.
Въпреки това Алиев бърза всичко да приключи възможно най-скоро. Може би той се опитва да използва момента: Русия не го притиска по карабахския въпрос, на Запад са настроени благосклонно и най-много да спорят дали Азербайджан е полезен като стратегически партньор.
Дали азербайджанският президент не е твърде самонадеян? Както отбеляза мой приятел, карабахски арменец, "победата пречи на човек да прецени трезво ситуацията, той губи чувството за реалност". Това, сигурен е той, е било характерно за карабахските лидери в миналото и е характерно за сегашното азербайджанско ръководство.
При анализа на ситуацията в Карабах възникват много въпроси. Опитва ли се Алиев да постигне пълна капитулация на карабахските арменци и на самата Армения? И ако е така, не е ли той прекалено самоуверен? Или просто играе за влошаване на ситуацията, за да сключи в крайна сметка правилното споразумение - такова, което ще запази отношенията със Запада и същевременно ще удовлетвори Русия? Отговорите, изглежда, ще научим съвсем скоро.
Превод: Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}