Преди 150 г. се ражда Махатма Ганди, който промени света (снимки)
Ганди е считан за "Бащата на индийската нация”
"Бъди промяната, която искаш да видиш в света!"
Това е един от заветите на човека, считан за "Баща на индийската нация". Махатма Ганди. Днес се навършват 150 години от рождението на бореца за човешка свобода и духовния водач на индийското движение за независимост.
Мохандас Карамчанд Ганди се ражда на 2 октомври 1869 г. в Порбандар в западноиндийския щат Гуджарат. Той е най-малкото от петте деца при четвъртия брак на Карамчанд Ганди с Путали Бай. Семейството е заможно и принадлежи към кастата на търговците вайши. Баща му заема поста на министър-председател на Порбандар, а по-късно – на Раджкот. И двамата родители са силно набожни индуисти.
Още като дете Мохандас става свидетел на конфликтите на баща му с колониалните британски офицери в областта. От друга страна, той наблюдава добрите и толерантни взаимоотношения между различните религиозни общности - индуисти, мюсюлмани, парси и джайнисти.
През 1883 г. родителите на Ганди му избират съпруга - Кастурбай Наканджи. Двамата са на по 13 години. Първият им син, Харилал, се ражда през 1888 г. Имат още трима сина: Манилай (1892) г., Рамдас (1897 г.) и Девадас (1900 г.).
Желанието на младия Ганди обаче е да учи право във Великобритания. Затова и малко след раждането на първородния му син, Мохандас пристига в Лондон. В допълнение на следването той изучава индуизма, исляма и християнството, като джайнизмът става все по-важен за него. Най-вече толстоизмът с неговото разбиране за ненасилие в ежедневието оказва влияние върху неговата собствена философия. Той прочита книгата на Лев Толстой „Царството божие е вътре във вас“ и окончателно се убеждава, че на насилието не бива да се отговаря с насилие и възприема идеята на Толстой, че нравствеността и религията е едно и също нещо. Ганди е въодушевен и от проповедта от планината на Исус, която отговаря на неговото мото на лошото да се отвръща с добро. След завършване на образованието си през 1891 г. Ганди пристига в Бомбай и става адвокат, но кариерата му е неуспешна. След като не успява да получи временна работа и като гимназиален учител, той се връща в Раджкот.
През 1893 година младият адвокат получава чиновническа служба в клона на индийска фирма Южна Африка. Още в началото Ганди се сблъсква с неправди и прояви на расизъм в Южна Африка, но постепенно израства като политически активист и борец срещу дискриминацията на индийците от британските колониални владетели.
В Южна Африка Ганди развива своята концепция за ненасилствена съпротива, която нарича „сатяграха“ ("държане на истината") и ненасилствени протести (основани на идеята за ахимса) за постигане на политически цели.
Завърнал се в Индия през 1915 г., Ганди призовава своите съграждани на мирна съпротива срещу извършваните от държавната власт насилия и неправди. Той изгражда медитативния център Хариджан Ашрам и се бори срещу индустриализацията, като се дистанцира от западния начин на мислене и форми на живот. Започва да носи традиционно индийско облекло, вегетарианец е и се лекува чрез природна медицина. Ганди определя предачното колело като символ на тази форма на живот и призовава индийците да тъкат собствени платове в домашни условия, като така бойкотират английската текстилна промишленост.
Затова и поетът и философ Рабиндранат Тагор дава на Ганди прозвището Махатма ("велика душа") - санскритски термин, който произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция.
Без да се колебае, Ганди поема ръководството на Индийския Национален Конгрес, който до 1915 година представлява само нещо като дискусионен клуб. Той успява да го превърне в национално движение през 1920 година. Благодарение на неговата активност и вдъхновена работа Индийският Национален Конгрес става масова народна партия.
През 1930 г. Махатма Ганди инициира кампания за гражданско неподчинение и организира Поход на солта, като протест срещу британския монопол на солта. Този марш се превръща в най-зрелищната кампания на Ганди по време на борбата за независимост. През 1942 г. той призовава за незабавната независимост на Индия и поради това е арестуван в Пуна. След две години е освободен по здравословни причини. Както в Южна Африка, така и в Индия, Ганди е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в затвора.
Насилието е оръжието на слабите, казва духовният водач на индийците
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosНа 3 юни 1947 г. британския министър-председател Клемънт Атли провъзгласява независимостта на Индия и нейното разделяне на две части: преобладаващо индиуистка Индия и преобладаващо мюсюлмански Пакистан. Следва безпримерна вълна на насилие, в която загиват хиляди, а милиони хора са принудени да напуснат родните си места. Ганди надживява декларацията за независимостта на Индия само с няколко месеца.
Първоначално Ганди се противопоставя постоянно на плана за деление. В последствие обаче се застъпва за едно справедливо разпределение на държавната хазна. Благодарение на неговото влияние и саможертва (чрез четиридневен „пост до смърт“ от 19 до 21 ноември 1921 г.), за известно време се преустановяват напомнящите на гражданска война кръвопролития, които се водят между индуси и мюсюлмани.
На 30 януари 1948 г. 79-годишният Махатма Ганди е застрелян от индуисткия националист Натурам Годсе, който го обвинява за направените на Пакистан отстъпки. Атентатът е планиран десет дни по-рано от група от осем съмишленици. Всички те са признати за виновни в убийство. Двама от тях са осъдени на смърт и обесени на 15 ноември 1949 г. Останалите заговорници получават големи присъди.
"На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята.", казва за Махатма друг гений - Алберт Айнщайн.