Полша удвоява армията си. От какво се страхуват във Варшава – от „Вагнер“ или изборите

Доколко е реална възможността за нападение от страна на руската ЧВК през полската граница

22:04 | 28 юли 2023 | Редактор : Денис Коробко 374 12964 Снимка: БТА/АР

Полша удвоява армията си от три на шест дивизии на фона на появата на наемници на ЧВК "Вагнер" в съседна Беларус, заяви вицепремиерът Ярослав Качински. Броят на бойците ще бъде увеличен последователно до 300 хил. души, заяви министърът на отбраната Мариуш Блашчак. За тази цел поляците са приели закон за доброволната военна служба, съобщиха местните медии.

Русия - Украйна

Качински предпазливо критикува концепцията на НАТО, която предполага първо предаване на териториите на врага и едва след това тяхното освобождаване. И дава да се разбере, че Полша разчита само на себе си за защита на източните си граници.

"През последните десетилетия винаги, поне потенциално, районите на изток от река Висла са били най-опасни и такива, които според определени концепции за източния фланг на НАТО е трябвало да бъдат изоставени, предадени на врага и едва след това да има контраатака и тяхното връщане", подчертава Качински.

Междувременно полските медии вече активно анализират възможните сценарии за действията на "вагнеровците" срещу Полша.

Повечето експерти и анализатори не вярват в подобно развитие на събитията, тъй като смятат, че подобни действия са абсолютно безсмислени от гледна точка на Русия и Лукашенко.

От една страна, "вагнеровците" са твърде малко, за да причинят сериозни проблеми на поляците. Дори в Беларус да се натрупат до 10 хил. наемници на Евгений Пригожин, те няма да могат да превземат дори един граничен град, да не говорим за сухопътния т.нар. Сувалкински коридор към Калининградска област. С други думи, от военна гледна точка поляците не се страхуват от ЧВК "Вагнер".

Също така, като се има предвид гореспоменатото, поляците смятат, че подобни действия ще бъдат абсолютен идиотизъм от страна на Русия и Беларус, тъй като няма да имат никакъв военен ефект, но дейността им може да се възприеме като нападение срещу страна от НАТО и да провокира война между Алианса и Русия.

Затова изявленията с намеци за провокации от страна на "вагнеровците" в Полша (особено в местната опозиция) често се възприемат в контекста на предстоящите през октомври парламентарни избори в страната. Смята се, че подобна агитация е много благоприятна за управляващата партия "Право и справедливост", която под лозунга за "сплотяване на нацията около правителството в лицето на заплахата от Изток" може да повиши рейтинга си. Или дори да въведе извънредно положение и да отложи изборите (властите отричат подобни намерения).

От друга не може да се твърди, че Варшава изобщо не обръща внимание на тези заплахи.

На границата с Беларус се разполагат войски, а полският министър на вътрешните работи Мариуш Камински заяви, че правителството може да вземе решение за пълно затваряне на границата с Беларус, ако има сериозни инциденти с участието на наемници на ЧВК "Вагнер". Министърът уточни, че в този случай други членове на НАТО - Литва и Латвия - също ще затворят границите си с Беларус. "Ако решим, че това е правилният отговор в момента, ще стигнем до пълна изолация на Беларус", каза Камински.

А полският министър на отбраната Мариуш Блашчак заяви, че Полша ще удвои числеността на армията си.

Преди това руският президент Владимир Путин и беларуският му колега Александър Лукашенко допуснаха намесата на Полша във войната - включително срещу Беларус - и "последствията" в този случай. Лукашенко пък допусна "екскурзия" на вагнеровците на територията на Полша.

В Полша обаче не вярват в сериозността на тези заплахи и ги възприемат като някаква информационна кампания на Путин и Лукашенко за техни собствени цели.

Освен това, ако тази заплаха стане реалност, последиците ще бъдат непредсказуеми, тъй като това би било нападение срещу страна - членка на НАТО, твърдят полските медии.

И припомнят, че в историята на Организацията на Северноатлантическия договор член 5 от договора, който гласи, че нападението срещу един член на НАТО е нападение срещу всички, е бил прилаган само веднъж - след терористичните атаки в Съединените щати на 11 септември 2001 г.

Следователно действията на "Вагнер" в Полша биха представлявали заплаха от пряка война между Русия и НАТО. На което, според полските експерти, нито Путин, нито Лукашенко ще се решат.

Според твърденията на Минск и Москва Варшава цели да си върне бившите източни земи, които сега са част от Украйна и Беларус. Лукашенко, следвайки Путин, продължи да "раздува" темата за предполагаемите намерения на поляците да анексират Западна Украйна. Лукашенко заяви, че прехвърлянето на украински земи към Полша е неприемливо, "ако Западна Украйна поиска помощ, тя ще й бъде предоставена".

Според него в момента много се говори "за присъединяване на Украйна към НАТО "на парче", за да се откъсне по този начин Западна Украйна".

Киев и Варшава вече многократно отрекоха плановете за въвеждане на полски войски в Украйна и за "присъединяване" на Западна Украйна към Полша.

На фона на скептицизма относно реалността на заплахата за Полша от страна на ЧВК "Вагнер", полските медии разпространяват мнението, че изострянето на ситуацията е изгодно преди всичко за управляващата партия "Право и справедливост", която иска да засили позициите си преди парламентарните избори през октомври тази година.

Според последните проучвания на общественото мнение ПиС има подкрепа от около 30 %, докато опозиционната Гражданска платформа на бившия премиер Доналд Туск им диша във врата с 25-27 % от подкрепата на избирателите.

Подкрепата за ПиС отдавна е паднала под 40 %, а преди началото на предизборната кампания тя спадна още повече, когато според експертите партията не е в състояние да предложи нищо ново, освен повишаване на детските надбавки от 500 на 800 злоти.

Съмишлениците на Туск, от друга страна, обещават да обвържат минималната работна заплата със средната, да опростят данъчното облагане на бизнеса, да плащат допълнително на бабите, които помагат за отглеждането на внуците, и да въведат четиридневна работна седмица.

Селската партия и новата политическа сила "Полша 2050" на телевизионния водещ Шимон Головни печелят 10-13% от гласовете.

Крайнодясната "Конфедерация" има добри шансове да влезе в новия Сейм - проучванията й дават 10 процента от гласовете (това е единствената политическа сила, която поставя под въпрос помощта за Украйна във войната с Русия).

ИЗБРАНО