Когато зрителят се потопи в един филм, за да може да осъзнае посланието му, да усети характерите на героите, специфичния им начин на изразяване, хумора или тъгата, мъдростта в репликите им, това пълноценно и синкретично възприятие зависи от качеството на работа на филмовите преводачи.

Малцина са се замисляли върху това, за да оценят колко важна и отговорна е тяхната работа. Родните филмови преводачи работят все по-интензивно, а заплащането на техния труд е по тарифи отпреди 20 години. Затова от 11-и юли те стачкуват. С отказ от работа, което прави протеста им незабележим за обществото.

Тежката им работа "зад кулисите" е превърнала самите тях в "незабележими" и голяма част от зрителите не осъзнават важността на техния отговорен труд. Сегашният им отказ да работят е достоен начин да напомнят за себе си, но за жалост, също като бумеранг, се връща обратно върху тях. В застой тези хора губят още финанси и не могат да издържат семействата си. Вече месец филмовите преводачи се надяват мълчаливият им протест да бъде забелязан.

Квалифицираните преводачи са интелигентни хора, които не обичат шумните скандали. Свикнали са да работят "на тихо" за най-точно предаване на смисъла на речта от един език на друг. Телевизиите не спират да излъчват продукция, ето защо много малко хора сред зрителите са наясно, че в момента филмовите преводачи стачкуват.

А техният труд е не по-малко важен от този на авторите на един чуждоезичен филм. Преводачите са тези, които трябва да ни преведат не само думите, но и да ни пренесат чрез речта до по-дълбокото осмисляне на главното - посланието на филма.

Лошото е, че у нас за много важни дейности след подобен отказ от работа като преводаческата стачка се намират "заместители" за съответния труд. За жалост, невинаги качествени, но пък за сметка на това - евтини. Нивото на качеството отдавна не е приоритет не само в тази дейност. Така на екрана в субтитрите или в репликите на дублиращите актьори често ставаме свидетели на буквален превод, облечен в смехотворно звучащи фрази.

А целта на превода е да успее да накара зрителя да се потопи максимално в действието и до известна степен да го съпреживее заедно с персонажите. Със същата цел се наемат и професионални актьори за дублажите. Преводът има и още една може би главна роля - той възпитава. Добрият превод учи на правилна реч. Дори онези, които знаят съответния език и го възприемат слухово или писмено, придобиват още едно ниво на знание от професионалния му превод. Това са така наречените тънкости на речта. Те са особено важни и трудни, когато става въпрос за терминология, жаргон, игра на думи и т.н. Така че преводът на художествени произведения е в голяма степен и съавторство.

Каква е ситуацията в момента с тази отговорна работа? Вече казахме, че заплащането е по тарифи отпреди почти две десетилетия. За да се справят финансово, преводачите се опитват да "наваксват" с прекомерна работа. А както знаем, всяко претоварване неминуемо в даден момент снижава качеството. Това признават самите работещи в този бранш. Научаваме от първа ръка, че студиата за дублаж, които са посредници между телевизиите и преводачите, са започнали да се конкурират пред поръчителите на продукция за превод не на база качество, а на база по-ниска цена. Оказва се, че често "спестяват" пари не само от квалифицирани преводачи, но и от консултанти и редактори. Така един некачествен превод, извършен от непрофесионалисти и в кратки срокове, стига до зрителя без всякакъв контрол.

Един от филмовите преводачи, към които се обърнахме за пояснения относно стачката, ни даде пример как зрителите чуват с изненада за салата "с тамян". Естествено, че такава салата няма нито в една кухня и причината да чуем за нея в ефир е, че английската дума "thyme" означава "мащерка", а не тамян. Има също така идиоми, които не трябва да се превеждат буквално, за да чуем, че "от небето валят кучета и котки", защото смисловият превод на "pouring cats and dogs" е най-близо до нашенското "вали като из ведро".

Телевизиите в момента остават безучастни към исканията на преводаческата гилдия, което създава заплахата ефирът да се превърне в източник на още "свещени" глупости, които утре да започнем да чуваме от децата си. Те, както знаем, са аудиторията, която най-бързо "попива" информацията от екрана.

Какви са исканията на филмовите преводачи? Те искат нещо много просто - актуализиране на тарифите. Очакват заплащането, което получават, да им позволява да работят достатъчно време над преводите си, за да могат да гарантират качество. И те като всички хора искат да имат и време за почивка, а не 12-часов работен ден, срещу който сега получават заплащане, с което едва издържат семействата си. Логично е да бъде калкулирано и допълнително заплащане за спешни или сложни преводи, в които има много терминология от всякакъв характер - научен, например; също за превод на поезия, което е друг вид специфично занимание, в което задължително се влага творчество. Тоест, говорим за специфични нюанси в работата на преводачите.

Защо са започнали да стачкуват, т.е. да отказват работа най-добрите в бранша? Защото след няколко опита за преговори с телевизиите и студиата, се оказало, че те си прехвърлят топката един на друг. Както е известно, това е един познат метод за отказ от решаване на проблема.

В дублажа на филми, разбира се, участват и актьори, обединени в ГАРД - "Гилдия на актьорите, работещи в дублажа". Тяхната работа зависи пряко от качеството на преводите и от това дали са спазени специфични изисквания, като например дължината на българските реплики в превода да отговаря на тази на репликите на героите във филма или сериала. Това са все неща, свързани със спецификата на този интелектуален труд, превода.

Обърнахме се към двама от представителите на стачкуващите.

Пламен Узунов е един от най-активно работещите за няколко студиа преводачи през последните години. Той сподели:

"Преди няколко години преведох сериала "Геният" - първата игрална продукция на "National Geographic" и най-важната премиера на канала за годината. Текстът беше много тежък заради огромния обем терминология от математиката и физиката. Студиото не осигури консултант. Чист късмет е, че имам приятел, който е професор по физика и друг, завършил астрономия във Великобритания. Благодарение на тяхната отзивчивост и огромна помощ, както и след не една и две безсънни нощи, предадох превод, който да отговаря на качеството на сериала. Освен обичайното заплащане, накрая получих едно... "благодаря", а консултантите, които си осигурих лично, не получиха никакво заплащане от студиото. Това не е редно."

Георги Доков е един от доайените сред филмовите преводачи. Той каза следното:

"Занимавам се с филмов превод повече от 30 години. Дълго време бях главен редактор субтитри във водеща национална телевизия. Докато имаше няколко студиа и преводачите работеха директно с телевизиите, нямаше толкова голяма разлика между стандарта на живот и действащите тарифи. Но след като броят на студиата се увеличи, те не се конкурират по някакъв съществен признак като качество на обработка и подходящ екип за превод и озвучаване, а единствено с по-ниски цени. Така към днешна дата имаме напълно неадекватни тарифи и телевизионни ръководители, които не желаят да актуализират, макар и с огромно закъснение, заплащането за тежкия преводачески труд.

Истината е, че трябва конкуренцията да бъде на база срокове и качество на крайния продукт, а не на база по-ниска цена. Когато срокът е твърде кратък, трябва да се заплаща допълнителен процент за спешност, както и когато скриптът на филма/сериала не съвпада с повече от 20 процента, трябва да се прилага процентно увеличение за спешност, което се договаря индивидуално за всяко произведение. Същото важи и за филмите/сериалите със сложност, които изискват консултанти и множество проверки - трябва да има процентно завишение за сложност.

В обобщение, по мое мнение участниците в обработката на филми (студиата) трябва да намерят нов подход за затвърждаване на позициите си на пазара, различен от този преди 50 години, когато имаше първо, второ и трето качество. Качеството трябва да е само едно - добро, и то си има цена."

По този повод Гергана Стоянова, председател на ГАРД, споделя: "В последно време в преводите има осезаем спад на качеството, което значително затруднява работата ни, бави ни и понякога трудно успяваме да се включим в планираното време. Твърде често си личи, че преводачът не е имал време да направи необходимите проверки, когато сферата не му е много позната, което рефлектира върху крайния продукт. Ние от ГАРД подкрепяме искането на преводачите за адекватно и справедливо възнаграждение, защото това се отразява и на нашата работа. За нас е важно колегите ни преводачи да получават достойно възнаграждение за труда си, защото в повечето случаи тяхната работа е по-отговорна от нашата."

Накрая научихме и още тънкости на занаята, за които ние, зрителите, дори не подозираме. Често се случва се да се превеждат филми не от оригиналния език във фонограмата, а с помощта на английски субтитри, тъй като филмовите преводачи от по-непопулярните езици са изключително малко, а и по този начин студиата си спестяват по-високите тарифи за превод от редки езици. Така се получава нещо като "превод на превода"...

Мисля си, че този протест казва много повече от онова, което казаха стачкуващите пред нас. Казва, че сякаш вече дори не отдаваме достойното на хората, които обичат работата си и се стараят до нас да стигне най-доброто от техния труд. За жалост, това не касае само труда на преводачите.

Но когато вечер се приберем вкъщи след дългия ден и седнем пред телевизора, нека се замислим върху техния мълчалив протест. Защото какво друго удоволствие ни остава, освен да изгледаме някой хубав филм и да чуем от екрана онази автентична реч, която да ни завладее и да ни потопи в атмосферата на героите?

Филмите ни пренасят там не само с картина, но и със звук, с реч - киното е аудио-визуално изкуство. И в този смисъл за нас, зрителите на един чуждоезичен филм, преводачът се явява нещо като съавтор на създателите му. Филмовият преводач е човекът, на когото е поверена тази отговорна работа, и той заслужава съответното отговорно отношение - достойно заплащане за своя високоинтелектуален труд.

Това е простичката формула. Някой просто трябва да я проумее.


 Автор: Еми Мариянска