От буржоазните ѣ и ѫ до zdr ko pr в социалните мрежи
За развитието на езика и комуникацията обяснява в специално интервю за Dir.bg проф. д.н. Андреана Ефтимова
Виждали ли сте тези букви - ѣ, ѫ? До 1945 година те са били част от българската азбука. С правописната реформа обаче употребата им отпада, преустановено е и поставянето на ъ и ь в края на думите. Опростен е и правописът на някои думи - дотогава например сърце се е изписвало сърдце.
Осемдесет години по-късно българският език продължава да се променя, дори и без официални реформи, под влиянието на социалните мрежи, както и на глобалните тенденции и събития. Факт е, че в речта - особено сред по-младите хора, са навлезли множество чуждици, а в обществото се спекулира, че неграмотността се увеличава.
Как се развиват езикът и комуникацията, кои правописни и граматически норми създават най-много проблеми при писане, богатство ли са диалектите и как се запълват пропастите при общуването между поколенията - обяснява в специално интервю за Dir.bg езиковедът и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет проф. д.н. Андреана Ефтимова.
Тя е автор на 9 монографии и на асоциативен речник, 3 глави от книги, 18 учебника и учебни помагала, над 200 статии и студии. Основател и главен редактор е на сп. "Медии и език". Също така е и член на наши и международни научни организации, както и член на редакторските съвети на престижни наши и чужди научни списания като "Newmedia21.eu. Медиите на 21. век" (ФЖМК, София), "Zeszyty Prasoznawcze" (Ягелонски университет, Краков, Полша), "Научный диалог" (Уралския държавен университет, Екатеринбург, Русия), поредицата "Проблеми на устната комуникация" (ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", Велико Търново), "Zeszyty Łużyckie" (Института по славистика към Варшавския университет, Полша).
- През 1945 година е направена правописна реформа, която цели правилата за писмено предаване на българската реч да бъдат опростени, така че да са по-лесни за прилагане. В 21. век виждаме подобна "реформа" и в социалните мрежи - думите се съкращават до специални комбинации от букви. Как влияе това на писмения език и на грамотността?
- Сред обществеността се шири митът, че основна цел на правописните реформи е да опростяват правилата за писане. На това се крепи и спекулацията, че опростяването се извършва заради неграмотните и мързеливите, които трябва да бъдат прикривани и на които трябва да се осигури комфорт в комуникацията.
Всъщност правописните реформи се осъществяват поради причини, които са свързани с конкретния период на развитието на обществото и езика. При всяка правописна реформа се обсъжда балансът между съществуващите и нововъзникналите езикови явления. Всъщност новите правила при правописната реформа, която споменавате, се синхронизират с промените, които са настъпили в езика след дълъг период на прекъсната книжовна традиция и липса на институции, които да регулират, да развиват правописните норми, наблюдавайки езиковите промени.
Имайте предвид обаче, че правописните реформи се отнасят единствено до правилата за отразяване на речта в писмена форма. Езикът не може да е застрашен от промяната на правописните и пунктуационните правила, защото неговата система е по-устойчива и не зависи от графиката, с която отразяваме езиковите средства.
Правописните реформи са обществен договор за това всички да пишат по един и същи начин, за да се разбират по-безпроблемно и бързо. Ето защо демократичният характер на нашия правопис го прави особено удобен за масова употреба и помага повече хора да са грамотни. Всеки, който е учил френски език, знае, че правописът е съобразен с по-стари състояния на езика и на съвременния човек е нужна много повече подготовка, за да го овладее.
Интернет отдавна създаде условия за синхронна писмена комуникация, която беше определена като трети тип речево взаимодействие - писмена разговорна реч заради някои общи особености както с писмената, така и с устната реч. Този факт създаде условия да се развият някои специфики при писменото оформяне на изказванията в интернет, които да отразят разговорни и устни явления. Съкращенията, удължаването на гласни, писането само с малки букви, липсата на пунктуационни знаци са само малка част от този нетикет, който е добре познат на всички, които участват в тази комуникация. Хората, които прекарват по-голяма част от времето си онлайн, трудно преминават към книжовния правопис извън тази среда. Точно това създава усещането за ширеща се неграмотност - прехвърлянето на едни неформални интернет правила за писане в други видове комуникация, в които те вече са нарушение на възприетите правописни принципи.
Нещо повече, участниците в интернет общуването неглижират официалния правопис, деавтоматизират и без това крехките си умения да спазване на нормите, тъй като прекарват повече време онлайн. Осъзнаването, че съществува паралелен "правопис" или по-скоро стилово ограничен правопис в интернет е първата крачка към решаването на проблема с неграмотността, разбирана в тесен смисъл като познаване и прилагане на граматичните, правописните и пунктуационните норми.
- Казват, че един език, за да остане жив, да се използва, трябва да не спира да се развива. Докъде обаче се простират границите на това развитие? Допустимо ли е да се нарушават базисни езикови норми за обогатяването му?
- Задавате труден въпрос. Какво имате предвид, когато говорите за базисни езикови норми? Ако бройната форма, падежните форми на местоименията, възвратните притежателни форми на местоименията са базови езикови норми, то трябва да се притесняваме сериозно, тъй като тяхната употреба е сериозно разколебана или заради стремежа на езиковата система към уеднаквяване, или заради атаката на чуждоезиково влияние. Грешките в тези случаи са толкова масови, че подсказват вероятно необратим процес на промяна.
Но бързам да Ви успокоя. Сгрешената употреба на бройната форма (напр. три кандидата, дванайсет спектакли), на падежните форми на местоименията (от типа Кой търсите?) или на притежателните вместо възвратно-притежателните местоимения (напр. Завършете трансакцията Ви) не създава сериозни смислови и комуникативни затруднения. Ако обаче са нарушени правила, които пречат на адекватното възприемане на изказването, тогава едва ли ще станат част от развитието на езика.
- Промениха ли пандемията и войната в Украйна развитието на езика?
- Разбира се. Появиха се доста изследвания по тези теми в световен мащаб. Самата аз като че ли предусетих още през 2014 г. навлизането на езика на пропагандата в българските медии именно по повод на политическата и военна криза в отношенията на Украйна и Русия, които години по-късно прераснаха във война. Още тогава направих сравнителен анализ на наименованията, които опонентите използваха за участниците в конфликта, за самия конфликт и пр. Резултатите показаха, че понякога чрез съвсем невинни на пръв поглед думи се осъществяват манипулативният ефект и пропагандното внушение. Например безконтролното използване на названието "терористи", "реакционни сили", "хуманитарна мисия" към всякакви участници в конфликта породи сериозна дезинформационна мъгла. През 2023 г. пък написах книгата си "Твърдят запознати", която изследва ролята на езика в разпознаването на фалшивата информация и манипулациите.
Същата година излезе и книгата, посветена на езика на пандемията, в която съм съавтор на проф. Наталия Длугош от Познанския университет "Адам Мицкевич". В нея са отразени резултатите от наши експерименти, чрез които установихме как с възникването на нови сложни думи като коронапарти, ковидкупон и ковидтуризъм се оформя ново знание за света, нови представи за него, които се различават в полската и в българската култура. Например ковидкупонът само в Полша се свързва със съзнателното желание да се хване заразата с цел получаване на имунитет или уволнение от работа. Немалко са и примерите за злоупотреби с експертната реч по време на Ковид пандемията, за манипулативни и спекулативни практики, за фейк новини и дезинформация.
За съжаление, след толкова много примери за комуникационни злоупотреби като че ли обществото не е изработило имунитет срещу тях.
- Кога една дума - чуждица, част от социолект или професиолект например, влиза официално в българския речник? Може ли такива думи или изрази да променят използването на българските еквиваленти? Например много младежи употребяват "прави смисъл" (make sense), а не "има смисъл".
- Тук има два въпроса. Чуждите думи са начин да се обогати и осъвремени лексикалната система на всеки език. Използването им в речта обаче би могло да ни тревожи. Злоупотребата с твърде много чужди думи, които имат домашни съответствия, би ни направила смешни, подобно на леля Малапроп от комедията на Ричард Шеридан "Съперници" (1775), която употребява думи и изрази от "високия", "учения" стил неуместно и несъобразено с умствените ѝ възможности и културната ѝ осведоменост.
Нещо подобно се случва вероятно и с младежите, които превеждат директно от английски думи и фрази заради желанието да са в крак с модата, да са част от връстниците си. Много често тези неуместни преводни фрази изчезват в момента, в който ги заместят други, по-модерни думи и изрази. Някои обаче се утвърждават в езиковата практика и постепенно чуждият им произход се забравя. Често под чуждоезиково влияние се променят и граматичните особености на думите, например вече съвсем утвърдено се употребяват формите за множествено число животи, ефири, бизнеси, алкохоли и др.
- Какво се случва, когато речта на новото поколение срещне речта на по-старото? Има ли начин, по който да се запълни пропастта в общуването тогава? Има ли различие и в начина на употреба на невербалната комуникация?
- Все големи въпроси, които изискват обширни отговори. Проблемът в комуникацията между поколенията е, че чрез езика се пренасят ценности, култура, памет. Когато те са различни или не са актуални и модерни, тогава настъпва тази пропаст. Но винаги има начини да се разказва така, че хората да чуят гласа на другия. Възпитанието и културата са важна предпоставка за създаването на общност, в която хората без значение на възраст, раса или пол, да са внимателни към това, което казват, да имат обща памет и да уважават различието.
- И когато говорим за различия, идва и вечната вражда между диалектите и акцентите - мекото говорене срещу по-твърдия изказ. Богатство на езика ли са тези особености, или по-скоро пречка в комуникацията?
- Зависи от гледната точка. Диалектите са богатство, защото те създават още възможности да се изразяваме по различен начин в определени ситуации. Те могат обаче и да са пречка, когато човек не може да превключи кода, т.е. не може да премине към книжовния език, който е подходящ за други комуникативни ситуации.
За съвременния човек би било предимство, ако владее повече "езици" и умее да превключва, когато ситуацията го изисква. Например диалектът ще му помогне да се приспособи към определена среда, но книжовният език ще му осигури адекватно участие в публичната комуникация; познаването на писмените навици в интернет ще му позволи да се впише във виртуални групи, но владеенето на правописните книжовни норми ще му помогне да не изглежда неграмотен и да участва в редица официални форми на общуването.
Диалектът е пречка, когато се употребява в неподходяща ситуация и когато човекът няма друга алтернатива, не познава друг езиков вариант. За съжаление, обществото проявява доста висока търпимост към неподходящо използване на езика в дадени ситуации. Е, имаме няколко публични личности, загубили позицията си заради език на омразата, но заради диалектни отклонения - не ми е известно.
- Навлизат все повече дублетни форми. Ако това е обогатяване на езика чисто количествено, не е ли обаче закърняване на способностите ни да използваме собствения си език?
- "Дублетна форма" е понятие, свързано с книжовната норма и с отразяването на конкуриращи се форми в речниците, докато се изясни коя от тези форми ще "победи", т.е. ще се окаже по-предпочитана. Това е, бих казала, една демократична процедура, за да се установи какво искат хората. Затова в речника ще намерите дублетни двойки, които очакват своята съдба, като обеци или обици, стрУктура или структУра и др.
- Ставаме ли по-неграмотни и на какво може да се дължи това? Какви са най-честите грешки при писане?
- Не ми е по вкуса да морализаторствам, нито да генерализирам и да дамгосвам цели поколения. Грамотността е относително понятие. Човек винаги може да се окаже неграмотен. Понякога вината дори не е негова. Например ако току-що се е осъществила правописна реформа, трябва време обществото да бъде запознато с нея. Това става през образованието, но хората, които са завършили училищната си степен, много по-трудно свикват с промените. Много често хората с когнитивни проблеми, емигрантите и други групи имат езикови затруднения, които не са искали и не са по тяхна вина. Това, че са постоянно или временно неграмотни, не отменя тяхното право на информация и комуникация.
Едва ли ще е интересно за читателя да изброя най-често допусканите грешки. Бих споделила един куриозен факт. Бях убедена, че грешките при употребата на й вм. и (напр. хората, който...) са ново явление. Случайно отворих административни документи от края на 70-те години на миналия век и забелязах същата грешка. Масовото неовладяване на правилото не е довело до отпадането му, защото то е с важна функция за различаване на смисъла, но вероятно българските образователни институции и специалисти трябва да предприемат промяна в начините за усвояване на тази, както и на други правописни особености.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}