Онлайн известяването за прегледи звучи добре. Как ще сработи?

Основният въпрос е ще покрие ли приложението "еЗдраве" онези, които и сега нямат достъп до въпросната информация

Снимка: iStock by Getty Images

Онлайн известяването за прегледи звучи добре. Как ще сработи?

18:02 | 15 август 2024 | Автор : Елза Тодорова 15 2731 Снимка: iStock by Getty Images

"Уведомяват ни по телефона какви профилактични прегледи ни се полагат" - на първо четене подобна новина изглежда като добра. Най-сетне така необходимата здравна профилактика на българина ще се повиши. При по-задълбочен поглед обаче може да се окаже, че предлаганото за целта приложение едва ли покрие и възрастните, трудноподвижни хора или такива, които и сега нямат достъп до тази информация, или не са ангажирани с нея.

Виж още Уведомяват ни по телефона какви профилактични прегледи ни се полагат

Според изследване на "Тренд" от края на миналата година 25% от българите не провеждат ежегодна здравна профилактика, а 11 на сто никога не са ходили на годишен профилактичен преглед. Една от причините според експерти е липсата на достатъчно информация за пациентите и ниското образование.

Тези данни показват, че в посока повишаване покритието на здравната профилактика без съмнение трябва да се работи.

Какво ще получим от септември?

Въпросното електронно уведомяване за профилактични прегледи ще работи от септември. Изисква се пациентът да посети офис на "Информационно обслужване", на съответната районна здравноосигурителна каса или на регионалната здравна инспекция, за да сдвои телефона си с приложението "еЗдраве". Така той ще получи достъп и до електронното си пациентско досие.

Ако смени телефона си или погрешка изтрие приложението, трябва да отиде втори път. Първоначалната идея е това да е алтернатива на методите за сдвояване чрез Квалифициран електронен подпис.

Дали ще сработи?

"В дигиталния свят всеки от нас, който има достъп до устройства, може да се информира достатъчно добре и без да му е необходимо напомняне. А хората, за които тази информация е по-ограничена с оглед липсата на съответно устройство и достъп до нея, така или иначе няма да могат да ползват тази услуга. Предполагаше се именно те да са таргетът и да е достъпно за всички, а не да изисква загуба на време за сдвояване на устройства и каквото и да е", коментира пред Dir.bg специалистът по медицинско право адвокат д-р Мария Петрова.

"Ако искаме да е дигитално и "смарт", трябва да е максимално близко до потребителя, до хората, които имат нужда от информация", добавя тя. И дава пример: "Замислете се за някой възрастен човек - 65-75-годишен, трудноподвижен, колко може да отиде той да го направи. Или дори за един млад, работещ човек - той трябва да отдели време да ходи да сдвоява някакво устройство. Ще го пуснат ли от работа, за да свърши това", пита адвокат д-р Петрова.

Тя е категорична, че здравната профилактика на българите е въпрос, по който трябва да се работи: "Но явно няма все още достатъчно digitally smart проекти в тази посока. Работи се, за да се вземе комисионната и политически да отчетем, че сме осъществили една идея, без значение какво е нейното случване (този несъществуващ според мен глагол, който често се ползва)".

"Целта не е обществото да се възползва, а в следващата предизборна кампания да кажем "обещахме и го направихме". Но как е направено, работи ли, ефективно ли е, полезно ли е на хората, не са теми, които биват изследвани", смята специалистът по медицинско право.

Все пак тя е категорична, че "непознаването на част от правата ни е наш проблем, защото здравето е преди всичко наша грижа и колкото по-рано човек започне да изпитва потребност да прави профилактика, толкова по-добре".

На практика и в момента законово задължение на пациента е да се грижи за собственото си здраве. Не са известни обаче случаи на глобен човек заради това, че не го прави.

Снимка: iStock by Getty Images

Друг проблем е, че в много малки населени места, обитавани от възрастни и трудноподвижни хора, в най-добрия случай има един личен лекар, но не и лаборатория. А именно лабораторните изследвания са голяма част от профилактиката.

По здравна каса на лицата над 18 г. се полага ежегодно:

Изчисляване на индекс на телесна маса
Оценка на психичен статус
Изследване острота на зрение
Измерване на артериално налягане
Електрокардиограма
Изследване на урина с тест-ленти в кабинет за:
- Протеин
- Глюкоза
- Кетонни тела
- Уробилиноген/билирубин
- pH
- определяне на кръвна захар в лаборатория при наличие на рискови фактори.

На хората между 30 и 65-годишна възраст се полага ПКК веднъж на 5 години.
При мъже над 40-годишна възраст се изследват холестерол и триглицериди веднъж на 5 години.
При мъже над 46-годишна възраст и жени над 50-годишна възраст се правят изследвания на холестерол и триглицериди, отново веднъж на 5 години.
При профилактични прегледи се извършва изследване за PSA при мъже над 50-годишна възраст - веднъж на 2 две години.
При лица над 65-годишна възраст се назначава и изследване на ПКК (ежегодно), холестерол и триглицериди (един път на 5 години).
Изследването на холестерол, триглицериди, кръвна захар и ЕКГ, мамография и PSA в рамките на календарната година, направено по друг повод, не се провежда повторно по време на профилактичния преглед.

На документи всеки общопрактикуващ лекар трябва да постави на общодостъпно място в кабинета си информацията относно вида и честотата на профилактичните прегледи и изследвания, на които подлежат лицата над 18- годишна възраст. Но ако няма лекар или кабинет, разчитаме на информация от интернет. Ако възрастният и трудноподвижен човек има достъп до интернет и може сам да намери какви прегледи му се полагат, логичният въпрос е защо е необходимо да отиде за сдвояване на устройството, за да получи същата тази информация.

Друга отделна голяма тема са малцинствените етноси и имунизационното покритие при тях. Близо половината от хората с основно или по-ниско образование не провеждат ежегодна профилактика, като значително по-ниско ниво се отчита при малцинствените групи, сочи още цитираното по-горе изследване на "Тренд". И тук въпросът е как приложението ще привлече посочените групи към идеята да ходят редовно на профилактика.

При обявяването на идеята за "еЗдраве" и.д. управител на НЗОК проф. Момчил Мавров заяви, че "пациентът е този, на когото ще разчитаме да бъде най-добрият контрольор в системата на здравното осигуряване".

Надеждата е, че здравните експерти, при развиването на следващи идеи, ще вземат предвид именно онези пациенти, които здравната профилактика не покрива и сега.

ИЗБРАНО