"Ню Йорк Таймс": Американската власт току-що получи голям удар

Разширяването на БРИКС е ясен знак за неудовлетвореност от световния ред и желание на много страни да заемат по-добро място в него

20:02 | 1 септември 2023 | Автор: Саранг Шидор, Ню Йорк Таймс 342 38753 Снимка: БТА/AP

В продължение на повече от десетилетие Съединените щати игнорираха БРИКС. Групата, съставена от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, рядко се появяваше на радара на Вашингтон. Когато това се случи, импулсът - както показа Джейк Съливан, съветник по националната сигурност, който наскоро подчерта че коалицията не е "някакъв вид геополитически съперник" - беше да се омаловажи значението на групата. Западните коментатори, от своя страна, до голяма степен обрисуваха БРИКС като знак за опитите на Китай да доминира в глобалния юг или нещо повече от говорилня. Някои дори призоваха за нейното разпускане.

Още по темата

Сега подобно самодоволство изглежда по-малко приемливо. На срещата на върха в Йоханесбург миналата седмица групата покани шест държави от глобалния юг - Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства - да се присъединят към нейните редици. След съобщението безразличието отстъпи място на изненадата и дори на тревогата. И все пак няма нужда от тревога. БРИКС никога няма да управлява света или да замени водената от САЩ международна система.

Би било грешка обаче да отхвърлим значението му. В края на краищата всеки клуб с толкова дълъг списък на чакащите - в този случай близо 20 нации - вероятно прави нещо правилно. Разширяването на БРИКС е безспорен знак за неудовлетвореността на много държави от световния ред и за стремежа им да подобрят мястото си в него. За Америка, чиято хватка за глобално господство отслабва, това е фино предизвикателство - и възможност.

Критиците имат право: БРИКС остава в процес на развитие. Двете му основни инициативи - Новата банка за развитие и Споразумението за условните резерви - са доста малки в сравнение с мащаба на световното кредитиране и финансиране на развитието. Други инициативи, като например сътрудничеството в областта на здравните изследвания и изследването на космоса, са в начален стадий. Разширяването може да затрудни институционалното изграждане, тъй като в него има повече участници. Съществуват например някои различия между начина, по който Китай и Русия и държавите от глобалния юг гледат на групата.

Глобалното господство на Америка, разбира се, е подкрепено от огромни военни разходи, мрежа от съюзи и стотици отдалечени военни бази. Но дори и разширеният БРИКС да се затрудни в материалното си развитие - а има голяма вероятност да се справи по-добре - той ще предизвика Вашингтон в три ключови области: глобалните норми, геополитическото съперничество и междурегионалното сътрудничество.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и въпреки катастрофалните интервенции в Ирак и Афганистан, Америка успя да се представи като защитник на ценностите на свободата и демокрацията навсякъде по света. Всъщност непропорционалното влияние, което Вашингтон има върху формулирането на глобалните норми, е основен източник на неговата власт. Не напразно администрацията на Байдън многократно заявява, че светът е разделен на демокрации, спазващи правилата, и автокрации, нарушаващи правилата, като Съединените щати са начело на първите.

Тази рамка "демокрация срещу автокрация" вече е частично дискредитирана от собствената прегръдка на Вашингтон с авторитарни правителства. По-големият БРИКС би й нанесъл още един удар от различен ъгъл. От 11-те държави, които ще съставляват разширената група, четири могат да се нарекат демокрации, четири са автокрации, две са монархии, а друга е теокрация. Това е още едно доказателство, че политическата система на една държава е лош показател за това как тя формулира интересите си и с кого решава да изгради коалиция.

Нещо повече, в разширената група ще присъстват две двойки отявлени съперници - Индия и Китай, Саудитска Арабия и Иран, както и ожесточената двойка Египет и Етиопия. Само по себе си съвместното членство в БРИКС няма да реши сериозните проблеми между тези противници. Но то ще създаде уникални възможности за директни двустранни разговори между държави, които не се харесват една на друга, в една сравнително безопасна многостранна среда. В миналото Вашингтон е намирал предимство в използването на разделението за свои цели, най-вече в Близкия изток. Като намалява недоверието между държавите, БРИКС може да помогне за преодоляване на този нездравословен цикъл.

За да затвърди първенството си, Вашингтон също така е склонен да разделя света на региони. Съюзниците и партньорите на САЩ, особено в глобалния юг, обикновено са призовавани да се противопоставят на противника на САЩ или да установят по-дълбоки връзки с местните партньори на САЩ в техния регион. Например Индия и Филипините се насърчават да се противопоставят на Китай, докато държавите от Персийския залив се подтикват да се съсредоточат върху Иран и да изградят връзки с Израел.

Този подход "разделяй и владей" ограничава хоризонтите на средните сили до собствените им региони. С членовете си от три континента БРИКС може да създаде нови пространства за ключовите държави от глобалния юг да създадат по-дълбоки навици за взаимодействие и сътрудничество далеч отвъд своите региони, което е в разрез с предпочитаното от Вашингтон разделение.

Нарастващата притегателност на БРИКС е по-скоро сигнал, че американската глобална доминация отслабва. Но това не означава, че повечето от новите и първоначалните членове на групата са антиамерикански настроени: Египет е постоянен партньор в областта на сигурността, Бразилия и Южна Африка имат дългогодишни отношения със САЩ, а Индия е може би най-близкият приятел на Вашингтон в колекцията. Те просто биха предпочели да живеят в свят, в който Съединените щати са водеща, а не доминираща сила.

И дали това би било толкова лошо? Америка, която е изправена пред собствените си неразрешими вътрешни проблеми, трябва да гледа на разширяването на БРИКС не толкова като на заплаха, колкото като на възможност. Тя предлага на Съединените щати възможност не само да се научат отново да си сътрудничат, но и да се освободят от някои далечни тежести и представи за изключителност, които не служат на националния им интерес. В този процес може да се появи една по-добра Америка, а вероятно и един по-добър свят.

Саранг Шидор е директор на програмата "Глобален Юг" в Института "Куинси", САЩ.

Превод: Dir.bg

ИЗБРАНО